Възход на десните партии преди евровота, но са възможни обрати

Ключови думи: възход, десни партии, европа, евроизбори

Две седмици преди изборите за Европейски парламент нови допитвания потвърждават възхода на радикалните, националистки, суверенистки десни партии в ЕС. В досегашния ЕП тези сили бяха обединени в две политически семейства - „Европейските консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“.

Проучването „Допитване на допитванията“ на изданието „Политико“ към 24 май показва, че „Идентичност и демокрация“ ще получат 66 места, като то отчита факта, че на 23 май това европейско политическо семейство суспендира членството в него на германската партия „Алтернатива за Германия“. Според допитването на „Политико“ от 24 май „Европейските консерватори и реформисти“ ще получат 72 места. Проучването показва също, че либералите от „Обнови Европа“ ще получат 82 места в десетия ЕП, 176 места ще имат десноцентристите от Европейската народна партия, 144 места ще спечелят левоцентристите от „Социалисти и демократи“, а „Зелените“ и „Левицата“ ще имат съответно 41 и 32 места. Допитването отрежда и 50 места за нови политически сили, които ще влязат в ЕП и тепърва ще се присъединяват към бъдещите парламентарни групи, както и 57 места за онези политически сили, които в деветия европарламент имаха депутати, но те не бяха част от седемте политически семейства в него, предава dnes.bg.

Анкетата „Супердопитване“ на Центъра за социологически прогнози на „Евронюз“ от 23 май пък показва, че на изборите за ЕП ще има рязко ориентиране към политическото дясно, което означава, че следващата Европейска комисия ще бъде по-консервативна. Но десният лагер е белязан от много политически спорове, някои от които и непреодолими, като например този между „Национален сбор“ и „Алтернатива за Германия“, довел до рязък обрат в отношенията между тях през последните няколко дни. Като цяло обаче партии от десноцентристкото пространство, ултраконсервативни парти и крайнодесни партии водят в социологическите допитвания в основните страни от ЕС, констатира „Евронюз“. Либералдемократите ще понесат болезнена загуба, а левоцентристите ще бъдат в позиция на крехка стабилност с умерени загуби и скромни печалби в зависимост от страната, вещаят още социолозите.

„Европейските консерватори и реформисти“ включват такива партии като „Италиански братя“, „Вокс“ от Испания, „Право и справедливост“ от Полша и др., а в „Идентичност и демокрация“ са „Национален сбор“ от Франция, „Лига“ от Италия, „Шега“ (в превод: „Стига“) от Португалия, „Партия на свободата“ от Нидерландия.

Възходът на партии като тези от „Европейските консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“ поражда безпокойство. Но според Паскал Жоанин, генерален директор на „Фондация Робер Шуман“, няма опасност от истинско крайнодясно цунами, отбелязва Франс прес. В поредица от материали френската новинарска агенция акцентира и върху това защо възходът на крайнодесните, популистки, националиски и суверенистки сили може да не се окаже толкова рисков за ЕС.

На първо място вече много малко от тези сили говорят за излизане от ЕС. След мъчителното излизане на Великобритания от блока, съпътствано от трудни преговори между Брюксел и Лондон, а после и от вътрешни проблеми между Лондон и Северна Ирландия, приказките за последване на примера на Брекзит останаха на втори план. Тиери Шопен, анализатор от Европейския колеж в Брюж, казва, че неологизми като Грекзит (излизане на Гърция от ЕС), появил се по същото време като Брекзит, отпаднаха с течение на времето. Партиите, които говореха допреди известно време за някакъв „екзит“, все още си остават евроскептични, но политическите дебати вече не се свеждат ясно до „за“ и „против“ ЕС. Крайнодесните проявяват двойнственост, от една страна те прилагат стратегия да изглеждат умерени политически сили и затова темата за скъсването с ЕС отпада от наратива им, от друга страна обаче те залагат на стратегия, при която има изтъкване на националното на първо място, но тук повечето от тези партии говорят за по-голяма роля на националното в пределите на един реформиран и по-малко бюрократичен и централизиран ЕС, отбелязва Франс прес.

Ако погледнем ситуацията в отделните страни от ЕС, във Франция например Жордан Бардела, който е начело на листата на крайнодясната партия „Национален сбор“ за евроизборите, казва, че тя вече не мисли за Фрекзит (излизане на Франция от ЕС). Той добавя, че „Национален сбор“, която според „Супердопитването“ на „Евронюз“ ще е на първо място в евровота във Франция, не е срещу Европа, а е срещу ЕС в досегашния му вид. „Национален сбор“ всъщност още от лятото на 2017 г. престана да говори за Фрекзит. Сега Бардела уверява, че няма дори скрити помисли за Фрекзит в партийните редици. Другата френска радикална десница „Реконкиста“, чиято партийна листа е оглавявана от Марийон Марешал Льо Пен, също не говори вече за Фрекзит

В Германия „Алтернатива за Германия“, която според анкетата „Супердопитване“ на „Евронюз“ ще излезе на второ място за евроизборите в страната, предлага референдум за Декзит (излизане на Германия от ЕС). Но говори и за изграждане на федерация на европейските нации, защото ЕС в този си му вид е един провалил се проект.

В Италия излизане на Италия от ЕС във вид излизане от еврозоната беше дебатиран през 2018 г. Но сега една от партиите, говорещи по онова време за подобен сценарий - „Италиански братя“ вече е управляваща, а нейният лидер Джорджа Мелони е италиански премиер. Партията и самата Мелони вече се представят като умереното лице на крайнодясното, отбелязва Франс прес. Другата крайнодясна партия в Италия - „Лига“, оглавявана от Матео Салвини, също е в правителството на Мелони. Салвини е вицепремиер и министър на инфраструктурата. Днес „Лига“ също не говори за „Италекзит“. И двете партии предпочитат да говорят за един по-политически и по-малко бюрократичен ЕС. Понятието „Италекзит“ обаче присъства в името на две малки сили, участващи в евровота в Италия.

В Нидерландия „Партията на свободата“ на Герт Вилдерс, спечелила предсрочните парламентарни избори през ноември и сочена за фаворит и на евровота, не споменава повече обещанието си за референдум за Некзит (излизане на Нидерландия от ЕС). Сега в нейния манифест се говори за усилена работа за промяна на ЕС отвътре.

Във Финландия партията „Финландците“, която е крайнодясна и вече е част от управляващите, си остава привърженик на Фикзит (излизане на Финландия от ЕС) в дългосрочен план, но смята, че това не е реалистично в непосредствен план. В допълнение тази партия подкрепи едно друго приобщаване на Финландия - това към НАТО, и сега нейният приоритет е борбата с притока на незаконни мигранти.

Миналия ноември десетки хиляди симпатизанти на полската крайна десница преминаха в протестно шествие по улиците на Варшава и призоваха за Полекзит (излизане на Полша от ЕС), малко след като проевропейската опозиция победи на парламентарните избори. Но пък партията „Право и справедливост“, която доскоро управляваше Полша и беше в открит конфликт с Брюксел, а сега е в опозиция, вече казва, че Полекзит е погрешен наратив.

В Австрия Австрийската партия на свободата, която беше на власт от 2017 г. до 2019 г., казва, че не иска Окзит (излизане на Австрия от ЕС), а иска по-скоро „Европа на нациите“, тоест завръщане към онази Европа, в която отделните страни, а не Брюксел, да имат по-голяма дума в дефиниране на своето собствено бъдеще и съответно и това на ЕС, пише „Кронен цайтунг“.

Друга тема, по която крайнодесни партии, взели властта и направили известни обрати, е тази за миграцията, отбелязва Франс прес. Като тук обратите често пъти идват заради демографския спад, водещ и до недостиг на работна ръка, която да поддържа социално-пенсионната система на съответната страна със застаряващо население.

През 2017 г. Джорджа Мелони говореше за пристигането в Италия в рамките на три години на 500 000 мигранти като за планирана инвазия и етническа подмяна. Но тогава тя беше в опозиция. Идвайки на власт, Мелони затегна някои миграционни разпоредби. Но миналото лято нейното правителство одобри декрет, в който се разрешава влизането в Италия на 452 000 чужди работници за периода 2023-2025 г., припомня Франс прес. Според в. „Стампа“ тази изненадваща стъпка назад произтича от това, че производствените реалности в Италия вече са други - в страната липсват 833 000 работници, по-специално в риболовния и селскостопанския отрасъл, и някой трябва да върши тяхната работа.

В Унгария премиерът консерватор и националист Виктор Орбан умножи антиимигрантските изказвания и се обяви в защита на християнска Европа. Той дори заяви миналия октомври, че онези, които подкрепят имиграцията, подкрепят и тероризма. Но същевременно броят на работниците в Унгария, дошли от страни извън ЕС, се удвои през последните четири години и премина от 35 000 през 2019 г. на над 73 000 в края на 2023 г. Те са заети в строителството, ресторантьорството, в заводите за батерии. Според Гергей Гуяш, секретар на правителството, допускането на тези работници няма нищо общо с политиката срещу имигрантите на Орбан. Тези хора остават за кратко в Унгария, казва той в опит да обясни този обрат в позицията на унгарското правителство.

И Италия, и Унгария страдат от ниска раждаемост, със съответно средно по 1,25 деца и 1,59 деца на всяка жена, съчетано с нарастване на продължителността на живота. Тези два фактора влияят отрицателно на икономиката.

Ситуацията е сходна навсякъде в ЕС, където средно се падат по 1,5 деца на всяка жена, а продължителността на живота е над 80 години, сочат данни на „Евростат“, цитирани от Франс прес. През 2050 г. ЕС може да има нужда от 43,1 милиона работници според аналитичния Център за глобално развитие. Всичко това принуждава твърдите десници, когато дойдат на власт, да правят крачка назад по въпроса за миграцията. Като тази крачка назад е от типа „ние искаме да ограничим незаконната миграция и искаме ние, а не трафикантите, да са тези, които решават кой да идва в нашите страни“. Такава е позицията на Мелони. Но в същата насока е позицията дори и на десноцентристите във Франция, и дори и на френския президент Еманюел Макрон.

Според Европейския съвет за външни отношения в девет страни членки на ЕС крайнодесни и популистки сили ще спечелят евровота. Сред тях са Франция, Унгария, Италия и Нидерландия, което означава, че след като приключат изборите за ЕП, още в първия ден, на 10 юни, когато картината ще е по-ясна във всяка една страна членка, ще започнат официално сложни преговори за разпределяне на водещите европейски постове - председател на ЕК, председател на ЕП, председател на Европейския съвет. И ходовете на „Европейски консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“ не бива да се изпускат от поглед още отсега.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е водещ кандидат от ЕНП, не изключва варианта за обединение с „Европейските консерватори и реформисти“, съобщи още на 6 май Франс прес. Но Фон дер Лайен изключва варианта за сътрудничество с „Идентичност и демокрация“. Начело на партията на „Европейските консерватори и реформисти“ от 2020 г. е Джорджа Мелони. През 19-те месеца на власт на Мелони в Италия между нея и Фон дер Лайен беше постигнат климат на прагматична синергия. Не се сбъднаха прогнозите за сблъсък между двете след идването на власт на Мелони. Фон дер Лайен, която предупреди преди италианските парламентарни избори преди две години, че при евентуални отклонения на Италия в унгарски стил, ЕК разполага с механизми, които да задейства, постепенно намери общ език с Мелони по редица въпроси, като Украйна, санкциите срещу Русия, борбата с трафика на мигранти и управлението на миграционните потоци. Когато Италия изпадна в затруднено положение на два пъти през 2023 г. - наводненията в Емилия Романя през миналия май и мигрантската вълна, заляла остров Лампедуза през миналия септември - Фон дер Лайен посети страната, за да засвидетелства не само солидарност на думи и но и предложи конкретна помощ на Рим от страна на Брюксел. Мелони и Фон дер Лайен се срещат редовно в кулоарите на форумите на върха на ЕС, на Г-7, на Г-20 или на Европейската политическа общност. А сега, в момент в който води и собствена предизборна кампания, Фон дер Лайен посети Рим на 13 май и по време на тази визита тя отново не изключи възможността за споразумение с „Европейските консерватори и реформисти“ след европейските избори, предаде АНСА.

Тук трябва да се вземат предвид още няколко други изявления. На годишната си пресконференция на 4 януари Мелони заяви, че в бъдещия ЕП няма да си сътрудничи със социалистите, както никога не си е сътрудничила с тях и в Италия. Но тогава тя не отхвърли категорично сценария за евентуално сътрудничество с ЕНП или с „Идентичност и демокрация“. На 28 април, на партийна проява на „Италиански братя“ в Пескара, Мелони произнесе продължила повече от час реч, в която обяви, че се кандидатира за евродепутат. Тогава тя заяви: „Искам да направя в Европа, онова, което направих в Италия, да създам мнозинство, което обединява десноцентристките сили и изпраща левицата в опозиция“. Преди това тя на няколко пъти заяви, че иска да пренесе италианския управленчески модел на европейско ниво. В Италия правителството на Мелони е съставено от партии от три европейски политически семейства - „Италиански братя“ от „Европейските консерватори и реформисти“, „Форца Италия“ от ЕНП и „Лига“ от „Идентичност и демокрация“. Те така и не се обединиха за евровота и се явяват с отделни листи, въпреки призивите на лидера на „Лига“ Матео Салвини за сплотяване. И докато Мелони завоалирано не изключи още на годишната си пресконференция на 4 януари подобен модел на сътрудничество след евровота, но не с всички компоненти на „Идентичност и демокрация“, Салвини афишира категоричната си опозиция срещу либералите от „Обнови Европа“, водени от партията на Макрон, а Таяни е категорично против всякакво сътрудничество с доскорошната членка на „Идентичност и демокрация“ - „Алтернатива за Германия“, както и с „Национален сбор“.

През последните девет месеца „Европейски консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“ организираха няколко прояви за сплотяване на редиците. През септември Салвини покани лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен на партийна проява на "Лига" в италианския град Понтида и двамата заедно надигнаха глас заедно срещу ЕС и срещу наводняването на Европа с мигранти, отбелязва Франс прес. „Ние не искаме повече да ни налагат политики, които не сме избирали ние”, заяви тогава Льо Пен. „Ние защитаваме нашите традиции, нашата гастрономия, нашата идентичност, нашите пейзажи, ние защитаваме нашите народи от миграционното наводнение”. „Ако ние трябва да избираме в Европа между Макрон и Марин Льо Пен, аз нямам никакво съмнение, че ще изберем Марин Льо Пен завинаги“, отвърна в синхрон тогава Салвини. По повод на тази среща още тогава Франс прес отбеляза парадокса, че във Франция партията на Льо Пен е в опозиция, докато Салвини е сред управляващите в Италия, въпреки че във Франция партията на Льо Пен е начело на допитванията, а в Италия партията на Салвини се колебае между четвърто и пето място, след като на евровота през 2018 г. беше на първо място.

През декември пак Салвини организира отново подобна среща за демонстриране на единен фронт и покани във Флоренция редица партии от ЕС, които могат да бъдат дефинирани като крайнодесни, националистически, популистки и суверенистки, отбеляза Ройтерс. Тогава по видеоконферентна връзка се включиха във форума Герт Вилдерс, лидерът на нидерландската „Партия на свободата“, и Марин Льо Пен. Пред гостите си Салвини подчерта тогава, че „ЕС е окупиран от натрапници” и призова за обединение в дясното пространство, за да бъде освободена Европа от тях, предаде АНСА.

В края на март Салвини пак покани крайнодесни представители, този път на среща в Рим. На форума присъстваше Андре Вентура, лидерът на „Шега“ („Стига“), отчела много добро представяне малко преди това на парламентарните избори в Португалия. Тогава Салвини отправи нападки срещу Макрон, като заяви, че той застрашава Европа, като отказва да изключи идеята за пращане на западни военни в Украйна, припомня „Монд“. „Не искам да оставя на нашите деца един континент, готов да влезе в Трета световна война“, заяви Салвини.

По повод тези три прояви анализатори в Италия коментираха, че „Лига“ се ориентира към сближаване в самата „Идентичност и демокрация“ с партии, които сега са в подем в допитванията, като „Национален сбор“, „Партия на свободата“ и „Шега“.

Междувременно в редиците на „Европейските консерватори и реформисти“ Мелони възприе друга стратегия. Тя продължи да поддържа силен съюза си испанската партия партията „Вокс“ на Сантиаго Абаскал, който беше сред почетните гости на фестивала „Атрею“ на „Италиански братя“ в Рим през миналия декември. А на свой ред Мелони се включи чрез видеоконферентна връзка на форума на „Вокс“ в Мадрид на 18 и 19 май. Тази близост между Мелони и Абаскал датира от дълги години и тя не се промени, въпреки факта че „Вокс“ не се представи достатъчно добре на парламентарните избори в Испания миналата година и не успя да спомогне за съставяне на десноцентристко правителство, в резултат на което управлението остана там отново в ръцете на социалистите. На форума в Мадрид, организиран от Абаскал на 18 и 19 май, присъства лично Марин Льо Пен. Така в рамките на няколко часа там речи, призоваващи за обединяване в дясното пространство, произнесоха Мелони и Льо Пен, които доскоро не успяваха да намерят общ език, а Абаскал изигра ролята на онзи, които се опитва да сплоти двете европейски политически семейства. И това наведе на мисълта дали не е възможна наистина коалиция между „Европейските консерватори и реформисти“ и „Идентичност и демокрация“ след евровота.

Точно в този момент настъпи изненадващ обрат в пределите на втората от тези две групи. Този обрат беше под формата на пълен раздор между партията на Льо Пен и „Алтернатива за Германия“. На 23 май „Идентичност и демокрация“ съобщи, че е решила да суспендира членството на „Алтернатива за Германия“. Решението последва коментари, направени неотдавна от водещия кандидат на „Алтернатива за Германия“ Максимилиан Кра за италианския в. „Република“, че не всички членове на нацисткото формирование СС през Втората световна война са били престъпници. Заради тези коментари Жордан Бардела от „Национален сбор“ заяви, че неговата партия няма да бъде в една парламентарна група с „Алтернатива за Германия“ в следващия европарламент, след което дойде и новината за суспендиране на нейното членство от „Идентичност и демокрация“. „Национален сбор“ в последните години възприе стратегия да се представя в по-умерена светлина. А партийната лидерка Льо Пен, която е смятана за потенциален кандидат за френските президентски избори през 2027 г., в миналото вече се разграничи от коментари на собствения си баща Жан-Мари Льо Пен, които омаловажаваха Холокоста.

Разривът в „Идентичност и демокрация“, колкото изненадващ да се стори на някои, тлееше от известно време и беше доловен от редица анализатори, а също и от лидери като Мелони. Различията между Льо Пен и „Алтернатива за Германия“ още в началото на настоящия месец излязоха наяве по един изненадващ въпрос - този за френския отвъдморски департамент Майот, припомнят Франс прес и „И Ю Актив“. В официално писмо „Алтернатива за Германия“ поиска от германското правителство да формулира позиция по резолюциите на Общото събрание на ООН, според които Майот трябва да бъде върнат от Франция на Коморските острови. Но когато Коморските острови провъзгласиха независимостта си, Майот избра чрез два референдума през 1974 г. и 1976 г. да остане във Франция. Трети референдум, проведен през 2009 г., превърна Майот във френски департамент, припомня Франс прес.

Сега призивът на „Алтернатива за Германия“ беше отправен именно по време на визита на Марин Льо Пен в Майот и тя рязко препоръча тогава на колегите си от „Идентичност и демокрация“ да си гледат германските вътрешни проблеми. След което говорителят на „Алтернатива за Германия“ Матиас Мосдорф каза пред Франс прес, че неговата партия не е искала да ядоса френските си колеги, а е целяла съвсем друго нещо - да покаже непоследователността на германското правителство по въпроса за референдумите за самоопределяне. Той припомни, че германското правителство е приело резултатите от референдумите в Майот, но не и резултатите от референдума в Крим през 2014 г. По този начин говорителят на германската крайна десница без да иска напомни, че в последно време има различия между „Алтернатива за Германия“ и „Национален сбор“ относно действия на Русия в Украйна.

От началото на руската инвазия в Украйна Марин Льо Пен, която в миналото поддържаше близки връзки с Русия, започна да осъжда руските действия в Украйна, но пък се обяви срещу изпращането на оръжия за Украйна. „Ако Русия спечели войната, това ще бъде катастрофално, защото всички страни, които имат териториален конфликт, ще си помислят, че могат да го решат с оръжия. Ако Украйна спечели, това ще означава, че НАТО ще е влязла във войната, защото съм убедена, че Украйна, без силата на НАТО, не може да победи Русия във военно отношение. А това означава, че Третата световна война ще се е отприщила. Ако продължаваме да доставяме оръжия на Украйна, както правим сега, тогава сме изправени пред нова Стогодишна война“, заяви Льо Пен миналата година в интервю за няколко европейски медии, сред които и испанския „Паис“.

Миналия февруари Жордан Бардела спомена пред френското издание „Опинион“ за колективна заблуда относно амбициите на руския президент Владимир Путин. Пак тогава Марин Льо Пен присъства на вечеря, организирана от председателката на долната на камара на френския парламент Яел Брон-Пиве по повод гостуването в Париж на украинския президент Володимир Зеленски, припомня френското издание „Депеш“. Тази зима по време на дебатите в долната камара на френския парламент относно сключването на споразумение за стратегическо сътрудничество между Париж и Киев, Марин Льо Пен заяви, че като е предприела пълномащабна атака срещу Украйна през 2022 г., Русия е предизвикала война на прага на ЕС и геополитическа криза, която несъмнено е най-драматичната през последните 20 години, съобщи Бе Еф Ем Те Ве. Льо Пен напомни за жертвите и разселените във войната. Тя изтъкна и, че Франция оказва подкрепа на Украйна под формата на убежище за украинци, които са избягали в чужбина заради конфликта, както и под формата на материална помощ, включително оръжия, и допълни, че нейната страна няма причина да се срамува заради оказваната подкрепа. В същото време Льо Пен разкритикува изказването на Макрон, че той не изключва евентуално присъствие на войски на западните съюзници на украинска територия в бъдеще. „Предизвиквайки вълна от възражения от много столици по отношение на изпращането на войски, Макрон в крайна сметка и за съжаление успокои Владимир Путин“, подчерта Льо Пен и обвини френския президент, че е инструментализирал войната в Украйна за своите предизборни цели.

Тази промяна в реториката на „Национален сбор“ италианският премиер Мелони, която твърдо подкрепя Украйна срещу Русия, определи още на годишната си пресконференция на 4 януари като "интересна", когато я запитаха дали би сътрудничила с партията на Марин Льо Пен. А на 24 май на фестивала на икономиката в Тренто Мелони заяви: „С Марин Льо Пен имаме допирни точки по отношение на имиграцията, на зеления преход, на защитата на европейската културна идентичност“. Но тя припомни, че двете имат и някои различия. После добави, „представяме си какъв ще бъде съставът на следващия европарламент и се опитваме да разберем дали нещата в ЕС могат да се променят, мисля, че има възможност за създаване на различни мнозинства“. След което добави, че „мнозинствата с разноцветна окраска не работят в Италия и не работят в Европа, защото нямат визия“, предаде италианската агенция „АСКА нюз“. Под „мнозинства с разноцветна окраска“ би могло да се оприличи мнозинството, което избра Урсула Фон дер Лайен за председател на ЕК преди пет години.

И докато евентуалното обединение между „Идентичност и демокрация“ и „Европейските консерватори и реформисти“ поражда спекулации, но изглежда все още несигурно, то премиерът на Унгария Виктор Орбан по-рано през настоящата година пред италиански медии изрази намерение неговата партия ФИДЕС да се присъедини към „Европейски консерватори и реформисти“, но след евровота. Това също обаче не изглежда сигурно заради казуса, обтягащ отношенията между Италия и Унгария, свързан с италианската антифашистка активистка Илария Салис, съдена заради предполагаема агресия срещу крайнодесни в Будапеща и издигната за кандидат за евродепутат от италианска лява партия.

Но докато всички анализират кой е по-крайно десен в ЕС и доколко възходът на „Европейски консерватори и реформисти“ и на „Идентичност и демокрация“, особено ако те се обединят, ще представляват или не риск за бъдещето на ЕС, зад кулисите се случва още нещо. През март на конгрес на ЕНП в Букурещ Урсула фон дер Лайен беше избрана за водещ партиен кандидат за председател на ЕК. Броени дни след това, на 22 март след поредната среща на върха на ЕС Макрон обаче отказа да се произнесе още отсега дали Франция ще подкрепи Фон дер Лайен за нов мандат начело на ЕК, припомня Франс прес. „Ще видим. След изхода от изборите, в светлината на изборите, ще трябва да се вземат институционални решения“, заяви тогава Макрон. Той също така потвърди и противопоставянето си на системата, според която големите политически семейства издигат кандидат, който да води тяхната кампания за евроизборите и който после, ако те победят на вота, да бъде техен кандидат и за ръководител на ЕК. Такъв кандидат преди пет години не беше Урсула фон дер Лайен, която тогава Макрон подкрепи за председател на ЕК. Сега обаче, когато тя е вече водещ кандидат на ЕНП, Макрон заяви „Председателят на ЕК има призванието да защитава общите интереси и трябва да се издигне отвъд партиите и държавите, така че тази длъжност не трябва да бъде свръхполитизирана“, припомни Макрон. Той добави, че сега френската дясна партия "Републиканците" не е подкрепила кандидатурата на Фон дер Лайен за водещ партиен кандидат, въпреки че е част от ЕНП. „Европейският политически живот е сложно нещо", иронизира тогава Макрон. Този детайл остана малко в сянка, защото същата вечер беше извършено кървавото нападение в зала „Крокус“ в Подмосковието. Но изказването на Макрон показва, че съдбата на Фон дер Лайен начело на ЕК все още не е ясна./БТА, Габриела Големанска