Чуждите работници излизат на хотелиерите ни до 50% по-скъпо от нашенците
Чуждите сезонни работници, които идват за до 90 дни у нас, струват с около 50% по-скъпо, защото за тях има постоянни разходи – за самолетен билет, медицинска застраховка и жилище, които работодателят е длъжен да осигури
На прага на летния сезон в туристическия бранш липсват 30 000 работници. Най-голям глад има за камериерки, чистачи, сервитьори, работници в кухнята. Заради дефицита на работна ръка сезон 2024 е под въпрос, някои бизнеси могат да фалират.
Това съобщи пред „Телеграф“ Веселин Халачев, председател на Обединени бизнес клубове и шеф на Българо-узбекската търговска камара.
Общо 200 000 работници не достигат на бизнеса в различни сектори. В сферата на транспорта липсват 24 000 души, в строителството – 25-30 хиляди.
Дефицитът на работна ръка се дължи на това, че българските работници избягаха да работят по Западна Европа или САЩ за по-високи възнаграждения. Мнозина се научили и на лесното – отиват в Западна Европа, работят известно време, връщат се тук и получават социални помощи, които надвишават заплатите, които нашите работодатели предлагат.
Чуждите сезонни работници, които идват за до 90 дни у нас, струват с около 50% по-скъпо, защото за тях има постоянни разходи – за самолетен билет, медицинска застраховка и жилище, които работодателят е длъжен да осигури. Въпреки това родният бизнес нямал избор и бил принуден да ги плаща, защото българи се намират вече много трудно.
У нас идват основно хора от средноазиатските държави като Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пристигат и работници от Непал, Индия и Шри Ланка. Миналата година имало и хора от Бангладеш, но родните работодатели вече не ги искали. В момента консулските ни служби в азиатските държави са задръстени от молби за визи на сезонни работници, а нямало достатъчно принтери и служители, които да се справят с такъв огромен брой документи. В Узбекистан в момента чакат визи 14 500 човека. А на ден могат да се издават само по 30 документа.
От 1 юни в консулствата ни щели да бъдат командировани допълнително служители. Халачев обаче смята, че тези мерки са много закъснели. Каквото може да се направи, трябва да се направи на пожар, най-късно до края на май, след това ще е късно. За догодина трябва да се измисли план и график, така че да не изпадаме отново в тази ситуация, коментира още той.
На фона на това, което чужденците биха взели в собствените си държави, българските заплати изглеждат привлекателни – минималната е вече 933 лева или над 500 долара. Общ работник в склад вече може да вземе 1800 лева чисто на месец, а помощник в кухнята – от 1800 до 2500 лева, ако работи за голяма верига ресторанти.
В същото време в Узбекистан в селата и малките градове заплатите варират от 80 до 120 долара на месец. В голям град продавачка взима 250-300 долара. Държавните служите са по-добре платени – те получават по 400-500 долара. Най-добре са тези, които работят за международни компании – те взимат 700-1000 долара, но са малцинство.
Източник: econ.bg