А. Василев и Денков обсъждат в МС „много тежък преход“ в просветата – „от зубрене към мислене“
Българин след полет до Франкфурт става доста по-продуктивен, коментира финансовият министър
Сложен преход в системата на образованието – от зубрене към мислене. Такава визия има финансовият министър в оставка и съпредседател на партия „Продължаваме промяната“ Асен Василев, става ясно от стенограмата от заседанието на Министерския съвет (МС) на 6 март.
Тогава е бил обсъден проект на решение за одобряване позицията на България за участие в съвместно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси и на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 12 март.
„България, за да можем да станем нормална развита европейска държава, имаме няколко предизвикателства. Едното е това да въоръжим нашите работници с по-добра работна среда, машинен парк, инфраструктура. Другото е да им помогнем да си развият уменията“, казва Асен Василев при обсъждането на точката пред колегите си в правителството.
„И знаете, че последните няколко години икономическата политика, която следваме, е от една страна доходите да се движат доста по-бързо от инфлацията. От друга страна – да подпомагаме фирмите да могат да направят инвестициите, които са необходими, така че нашите работници да могат да имат същата производителност, която имат, когато емигрират в Западна Европа. Защото когато един човек се качи на самолета от България и кацне във Франкфурт, тези два часа не са му прелели допълнително умения, но е доста по-продуктивен и може да защити доста по-висока заплата точно защото работи в по-добра работна среда. Но подобряването на работната среда ще се изчерпи и тогава ще стане изключително ключово работниците всъщност да са наистина добре подготвени откъм умения и тъй като, за разлика от закупуването на машина, това не е процес, който може да се случи бързо, трябва още отсега и от още първите фази на училището да се мисли как нашите деца, които в момента са в първи клас, те трябва да са на пазара на труда 2080 г. с адекватни умения. Тоест, децата, които сега в първи клас, трябва да могат през 2080 г. да са на пазара на труда с адекватни умения.
Ако върнем лентата назад, когато са преподавали на хората от 1970 година, в първи клас е трябвало да ги научат на неща, които да им позволят все още да са на пазара на труда. Знаете какво се случи, като промяна на технологии, като промяна на работа, стил на работа и всичко останало. И всъщност е много важно да преориентираме не само социалната система, а и образователната система към това да изгражда компетенции и възможност за учене през живота, а не да заложи в главите на децата едни модели и след това да очакваме, че следващите 50-60 години тези модели ще останат непроменени. Или казано на по-прост език – трябва да минем от зубрене към мислене. Това ще е много тежък и сложен преход, и дълъг“, коментира още финансовият министър.
След това думата взима премиерът Николай Денков, който е и бивш министър на образованието: „Като един от хората, които са били в училище през 1971-1972 година, напълно се присъединявам към тази оценка. Добре осъзнат е проблемът, но се изисква радикална промяна в начина, по който преподават учителите, а това е комплексна задача, която изисква промени в програмите, методите за преподаване, тяхната подготовка, методите за оценяване и няколко други, свързани дейности, които не могат да се променят от днес за утре.“
Четвърти ден няма и следа от Емил
Давайте на децата приекти, да рабитят в колектив, учителите да се стараят да запалят пламъка за знания на децата! Да погледнат как го правят японците, много може да научат от тях!