Деян беше гаден, но не можех да живея без него
Гергана Шейтанова е двадесетгодишната студентка, за чието сърце двама млади мъже влязоха в жестока битка, която завърши трагично. На 3 август 2011 година Деян Димитров на 20 години намушква смъртоносно с нож своя опонент – връстника си Георги Василев на ул. "Гладстон" в Бургас. Над окървавеното тяло на ранения ридае фаталното гадже – Гергана. Делото срещу убиеца тече от вчера в съда, както besove.bg вече писа, предвижда се то да продължи и утре. В кулоарите на съда Гергана разказа какво е чувствала, за да влезе в този любовен триъгълник и как се е стигнало да нощта, когато ревността е станала повод Деян да посегне с ножа към Георги. Историята е твърде поучителна, а момичето дава абсурдни обяснения за двойнствения си любовен живот.
- Гергана, от кога се познаваш с Деян, от колко време е връзката ви?
- Запознах се с едно много мило момче – Деян и станахме гаджета през 2009 година, но после той стана много гаден. Започнахме да имаме проблеми, събирахме се и се разделяхме пак. Окончателно през февруари 2011 година аз се отказах от него, защото той много ме тормозеше психически.
- Кога започна да излизаш с Георги?
- След раздялата ни с Деян през февруари срещнах Георги, когото познавах от преди. Разменихме си номерата и започнахме да излизаме. Разказах му за Деян, прие го. Разбра, че имам чувства към Деян, въпреки това пожела да остана с него. Бил е свидетел на това как Деян ме тормози по телефона и ми каза, че ще ми помогне да не съм под влияние на този човек. Аз се разплаках при тези думи. Аз обичах Деян, но не този човек – гадния, а първия образ на онова мило момче, с което се бях запознала. Деян по принцип е много ревнив. Като съм излизала той ме е следял, два пъти съм го хващала докато съм била с приятели. Натрисаше се на места, където ходим с Георги. Развали ни веднъж плажа. Бяхме край морето с Георги и с други приятели и Деян дойде, разстрои ни всичките и буквално ни разгони. След това се натресе на гарата , когато изпращах Георги и брат му на влака за София.
- Ти искаше ли да си с Георги? С кой от двамата всъщност беше?
- Да, аз имах връзка с Георги. През май месец бях на екскурзия с Деян, той направи нещо гадно, при което можехме и двамата да умрем. Аз тогава си казах, че това не е човека за мен и не искам повече да съм с него. А Георги се държеше невероятно, чувствах се много спокойна, не като на тръни както при Деян.
- От тогава до август виждаше ли се с Деян?
- Да, виждахме се.
- Защо?
- Деян настояваше. От края на юни искаше постоянно да ходя у тях. Не съм имала никаква сексуална връзка нито с Георги , нито с Деян. Той искаше да отивам у тях да преспя вечерта, но аз все му отказвах. Той постоянно ме търсеше. Дори веднъж ми се обади да ми каже, че е сготвил и пак ме покани на гости. Аз му отказах. На следващия ден ми каза, че истинските му приятели отишли, че са го уважили. Аз му казах: Ами ок. Не знаех какво да правя.
- А какво помниш от самата вечер, когато Георги беше убит?
- Спомням си всичко. С Георги исках един ден да не се виждаме. Бях много привързана към него, над 12 часа в денонощие прекарвахме заедно. Исках просто един ден да си остана сама вкъщи. През Фейсбук той започна да ме обвинява, че съм била при Деян, а аз му отговорих, че това не е вярно. Оказа се по-късно, че всъщност не ми е писал Георги, а негов приятел Слави. Това стана причина да се скарахме с Георги, по-късно отидох при него, уточнихме се. Оказа се, че е бил до Слави, когато приятелят му ми е писал и дори не ми се е обадил да ми каже това. Разсърдих му се, а тъкмо си бяхме уредили къде да живеем в София, защото аз имах намерение да бъдем заедно. Всичко това се случваше на 3 август. Аз още предната вечер, когато Георги ме обвиняваше, че съм при Деян, реших поне да отида наистина при него, за да знам за какво Георги се сърди. Казах му, че отивам, Георги нищо не каза и това много ме разстрои. Събрах си багажа и като тръгнах към Деян се обадих на Георги и му казах, че не държи на връзката ни.
- Но защо отиде?
- Деян ме притискаше около един месец.
- Но ти си можела да откажеш...
- Аз отказвах много пъти и той продължаваше да настоява.
- Ти смяташе ли да останеш да преспиш там?
- Не бях сигурна дали ще остана, но отидох. Както стояхме и бабата на Деян дойде и той се разстрои, защото мислеше, че ще бъдем сами и започна да крещи. После се успокои и пак влязохме в стаята му. На прозореца се чукна и на вратата също. Аз казах на Деян да не излиза, че това може да е Георги. Обаче Деян излезе, започна да крещи. Докато си поемаше въздух, за да вика още повече, Георги се опитваше да му отговори. Изведнъж Деян се закани на Георги и тръгна някъде. С баба му тръгнахме да го търсим. Тогава се случи трагедията. Всичко стана адски бързо.
- Как се чувстваш сега, с какво се занимаваш?
- Прекъснах образованието си и съм в страшна депресия.
Ако си мислиш, че си играч - стани змийски дояч
Do tam li stignahme be hora,za edna ziganka da se kolim...basi naroda...
ще се бият за една мангуста тия :(