Как повечето хора пропуснаха същината на интервюто с Путин

Медийните инструменти на западния свят се фокусираха умишлено към това как руският лидер лъжел по история, а не им направи впечатление, че той прехвърли „топката” на мира към тях

Ключови думи: интервю, путин, същина, важно, пропаганда

Най-голямата медийна сензация за 2024 г. досега - интервюто на Такър Карлсън с Владимир Путин дойде и си отиде. Всички в контролираните Западни медии се изредиха да дават мнения, но умишлено или не всички пропуснаха най-важните заключения от срещата.

Заети да дават определения на Путин и Карлсън - как единият си стартирал предизборната кампания, а другият се препитавал с рубли, разни геополитически анализаторчета и бюджетни психоаналитици изказаха толкова простовати мнения за интервюто, че няма смисъл да се повтарят. Едно обаче направи сериозно впечатление и ще го споменем. Скот Адамс например завъртя изводите по следния начин: „Колко от вас мислеха, че Путин е с всичкия си в това интервю? Ако ви е изглеждало, че говори ясно, то това е защото го сравнявате с Байдън. Според мен Путин беше откачен. Урокът по история беше лош знак”.

Това е една от „по-добрите” лоши интерпретации. Путин беше всичко друго, но не и откачен. Всъщност той изглеждаше по-спокоен от всякога, вероятно дори, за да успокои и самия Карлсън, който не знаеше къде се намира в началото на интервюто. Но горното е посланието, което Адамс и останалите говорещи глави искаха да видят. Да съпоставят Путин с Байдън.

Ep. 73 The Vladimir Putin Interview pic.twitter.com/67YuZRkfLL

— Tucker Carlson (@TuckerCarlson) February 8, 2024

Друг метод, който същите използваха директно след интервюто, бе да зачекнат 30-минутния урок по история, който Путин изнесе. Разбирайки добре, че малко хора ще издържат да слушат толкова дълго как един човек води монолог, колкото и значителен да е той, те фокусираха анализа си върху „фалшивата история” на Русия и Украйна. Това открехва Прозореца на Овертон в тяхна полза и още на следващия ден мрежата беше залята от коментари за това какви „глупости бръщолевел” руския лидер.

След това поденаха и Карлсън. С цялата ирония на света лица като Хилари Клинтън бяха канени по разни телевизии да коментират журналиста. Клинтън, която за щастие на света не успя да стане президент на Щатите през 2016 г., обясни как Карлсън бил „полезен идиот”, как бил „куче на каишка” и бил считан за „шега” в руските медии. Гадният ѝ смях придружаваше всяко изказване, свързано с това, че той бил уволнен от FoxNews.

На практика всичко се свежда до следното: Интервюто беше рамкирано като „кучето на каишка, което обслужва лъжеца Путин”. Идеята беше да не се слуша същината на интервюто.

От една страна имаме хора, които умишлено пропускат смисъла, защото трябва да валидират мнението си. От друга имаме хора, които умишлено отвеждат любопитните от това да получат истинско и нефилтрирано просвещение за мотивацията на руския лидер. Защо?

Защото, както вече знаем, Западът се управлява от войнолюбци, които не се считат за способни да бъдат спрени от някакъв си славянин с претенции за адекватност и позиция на геополитическата карта.

Интервюто започва с действително дълъг и протяжен монолог. Неговата цел обаче е насочена към американците и към целия англоговорящ свят, който не знае нищо за собствената си история, а какво остава за тази на чужда и особено „вражеска” страна. Путин не говори по темата, за да ни оттегчи, а да ни информира и да даде контекст. Да покаже, че е човек, който гледа в перспектива, която може да защити. Представете си Байдън да говори 30 минути за американската история - ето малко по-адекватно сравнение от това на гореспоменатия Скот Адамс.

Путин искаше спокойно да обясни истинските причини за конфликта, като дори описа грешките от двете страни по време на монолога си. И може да се каже, че този подход беше успешен.

Колко американци научиха, че той е питал Бил Клинтън дали Русия може да стане членка на НАТО?

Или че Буш-младши едностранно анулира договора анти-балистичните ракети?

Или че Споразумението от Минск беше последната надежда за примирие и потушаване на напрежението между Донбас и Киев, и че именно Путин е искал да то да бъде подписано?

Поне още 5-6 подобни факта има, които удобно анализаторите пропуснаха. А предвид факта, че настоящият конфликт се насочва скоростно към война, която само малцина властимащи искат, думите на Путин действително заслужават поне малко внимание. 

Това не значи, че фактите, които руския лидер представи, са истината на истините. Но това е очаквано. Да се фокусираш върху това означава, че гледаш в грешната посока.

Какво значение има, че Путин наруши международните закони, като прекрачи пост-съветските граници? Нали НАТО наруши границите на Сърбия като бомбардира Белград 6 месеца през 1999 г. Значи ли това, че границите имат значение, само когато се нарушават от „правилната” страна?

Какво значение има, че Путин преекспонира „нацификацията” на Украйна, за да защити Донбас, че вкарва в затвора журналисти, че няма свобода на словото, или че Русия е далеч от демокрацията?

Няма никакво значение и дали вярвате, че той е направил преврат в Крим през 2014 г., че е отровил Сергей и Юлия Скрипал, че Алексей Навални е борец за свобода или че Путин е помогнал на Доналд Тръмп да спечели изборите през 2016 г.

Значение обаче има това как Путин гледа на конфликта сега. И трябва да го имаме предвид.

Друго, важно за събитията, е че хората, които подкрепят Путин в Русия, са още по-нетърпеливи и предпазливи от него. За да избегнем по-голямата война, която очевидно олигарсите искат, ние също трябва да поемем някаква отговорност за това, че изобщо се е стигнало до тук.

Защото конфликтът между Запада - в това число цяла Европа, Великобритания и САЩ - и Русия е с големи и дори екзистенциални последици. Това, което Путин каза в интервюто, е че сега топката е в нашите ръце - в западните. Или трябва да седнем и да проведем честна дискусия за бъдещето на мира, или ще сме във война. И ако Западът иска това, Путин ще го даде. Можем да се окопаем в чувстовото си за правота или можем да имаме мир. Но не и двете.

Лицата от типа Виктория Нюланд и Урсула фон дер Лайен представляват хората, които отказват да приемат, че Русия и/или Китай са не системи, а цивилизации. Дежурните „изми” като „комунизъм”, „авторитаризъм”, „социализъм” и т.н. не важат. Тук става въпрос за хора, за култура, за етнос.

Западните лидери и цялата пропаганда се опитва да ни убеди, че Русия и Китай нямат нито правото да съществуват, нито заслужават нашата емпатия. И по продължение - нито един от аргументите на Москва и нейните настоявания не са валидни.

А Путин знае история, чувства я и се ядосва. Западът повтаря - „твоята версия на историята е грешна. Нямаш право да си ядосан”. Ако някога сте спорил с някой важен за вас човек и ви е представил подобен аргумент, знаете колко е влудяващо. И ситуацията може да ескалира рязко. За подобряване на отношенията след това, особено ако това поведение продължава с години, е нужно едната страна да седне и да каже „Добре, слушам те, какво има?”. И да вложи смисъл в това. Но това сега не се случва. Вместо това още през февруари 2022 г. Западът забрани достъпа на населението си към руски телевизии. Разумен ход.

На това място се намираме в момента и това стана пределно ясно от интервюто с Путин - поне на тези, които искаха да слушат. „Русия = лошо, Украйна = добро” е аргумент, който трябва да бъде забравен, защото не е продуктивен. Москва вижда западните лидери като провалени, а света им - като разпадаща се империя, цивилизация, която няма бъдеще. И съответно не вижда смисъл да подема инициативата за преговори. Целият наратив е сведен до спор между две страни - първата не иска да има нищо общо с втората (Западът), а втората настоява, че каквото и да прави първата, ще оцелее (Русия).

И така. Путин дойде подготвен за интервюто. Изложи публично аргументите си пред Запада. И прехвърли топката за преговори там. А ако обичайният ви отговор в случая е: „Ами тогава просто да излезе от Украйна”, и вие сте част от проблема, защото дори не опитвате да вникнете в казаното.

Защото войната в нашите ръце. През Карлсън Путин опита да говори със западите хора, не с политиците, а с хората. И сякаш успя. Интервюто е гледано рекорден брой пъти за подобен формат - над 200 милиона пъти.