Младите бягат на село, но искат екстрите на големия град
Кметове инвестират в инфраструктура, за да задържат преселниците
Млади хора от големите градове все по-често избират да живеят на село. Тенденцията се засили по време на ковид пандемията, но продължава и досега. Възможността за работа от дистанция вече не е и водещ мотив за преселението, пише "Марица".
На практика повечето млади хора, които се местят от Пловдив и София в Подбалкана и в Родопската яка, пътуват всеки ден по 30-40 км в едната посока, за да работят в града и да закарат децата на училище, но после да се приберат в уютната къща с градина на село. Изборът на малко населено място е заради спокойствието, чистия въздух и липсата на трафик.
Новите заселници обаче искат на село да имат същите екстри, които предлага големият град. Те търсят добри пътища и надежден интернет, а след това и другите изисквания на съвременния бит - здравна служба, аптека, детска градина и училище, канализация, дори културен живот.
За да не разочароват новите жители, местните управници са изправени пред предизвикателството да осигурят желаните условия. Само така селото им ще остане живо и ще има качествени служители и работници в региона.
Преди доста време в Иганово, едно от най-малките селца в Подбалкана, със семейството си - съпруга, син и дъщеря, се заселва бивш високопоставен служител на щаба на НАТО в Брюксел. Полковникът, млад пенсионер, преди да е навършил 50 г., преобразува старата къща в модерно жилище, но достъпът до него е труден. Малката улица, която е само около 300-400 метра, прилича на дере - с дупки, пълни с вода или камъни. Човекът сам плаща няколко хиляди лева за машини и асфалт, за да осигури достъп до дома си.
Подобни случаи, когато новодомците сами си решават проблемите, обаче се броят на пръсти.
В последните години общините заделят нужния финансов ресурс, за да могат стъпка по стъпка да подобряват инфраструктурата. Най-значими промени в това отношение се очакват през тази година, в която са заложени над 1 милиард лева за общински проекти, които да подобрят водоснабдяването, състоянието на улиците, пътищата между населените места. В някои села дори и читалищата ще бъдат ремонтирани, за да осигуряват културен живот за местните жители.
Курортната община Хисаря, която с изключение на общинския град, се състои само от малки и средни села, влага средства за благоустрояване в почти всяко населено място. В Кръстевич, което през лятото удвоява броя на жителите си и те стигат до 600 души, ще бъдат инвестирани над 5 милиона лева за решаване на проблема с водоснабдяването. В Старосел, което през последните години привлече над двайсетина нови семейства заради винения и СПА туризъм, добрите пътища до Хисаря и Пловдив и заради красивата си природа, също ще бъде подобрена ВиК мрежата. Дори е помислено за безопасността на движението на автомобилите, защото шосето, което пресича селото, е от републиканската пътна мрежа. Пътят води до най-важните туристически обекти в региона и е много натоварен, затова върху него ще бъдат монтирани "легнали полицаи". В Михилци, едно от най-малките, но живописни села също ще се случват добри неща. Прочуто в миналото с плодородните си лозя и мискетово си вино, днес то е атрактивно с близостта си до Баня, Хисаря, Карлово и Пловдив.
Над 30 нови заселници има в него, част от тях са купили стари къщи, други вдигат нови красиви домове в махалите Рокалица и Чувица, разположени на едноименните хълмове. Затова на Чувица тази година се предвижда да бъде изградено стълбище, а в центъра на селото ще има детска площадка.
Баня също е чудесно място за живеене - за 10-15 минути си в Карлово, за 40 - в Пловдив, но градчето не може да отговори за образователните и културните потребности на младите хора, заяви преди време пред „Марица“ Таня Докторова, която със съпруга си и трите си деца се преместиха от София в родното място на родителите си.
За да бъде възстановен пълноценният живот и отворена зрителната зала на местното читалище, Община Карлово е предвидила ремонт на покрива.
Така стъпка по стъпка местните управници започват да сбъдват мечтата на преселниците - идилията на спокойния живот да се съчетае с екстрите на големия град. Тези, които се справят най-добре, може да са спокойни, че жителите им ще се множат.
Село край несъществуващ вече завод привлича за свои жители млади семейства от Подбалкана и страната. Към Ведраре ги насочва близостта до Карлово, което е само на 9 километра и 10 минути път, евтините жилища и възможността на част от хората да намерят работа в селото. Само за последните три-четири години в него са изкупени над 40 свободни апартамента, а търсенето на жилища продължава.
Ведраре е селото, в което през епохата на социализма и близо 15-ина години след това работеше промишленият гигант „Агротехника“, който произвеждаше трактори. Западането и впоследствие ликвидирането на завода остави без работа няколко хиляди души. Противно на очакванията, че Ведраре ще се обезлюди, в селото кипи живот. На мястото на завода изникнаха десетки малки и средни промишлени фирми и се оформи индустриална зона, някогашните жилища на тракторостроителите сега се пълнят с хора на млада и средна възраст.
Военнослужещи в 61-ва Стрямска бригада, работещи в Карлово и региона, служители в местните фирми са хората, които напоследък се заселват тук, разказва кметът на Ведраре Койчо Мутафчийски. Апартаментите в пететажните жилищни блокове се разпродават като топъл хляб. Веднага след обявяването на някой от тях за продан купувачът се явява. Предпочитанията са заради ниските цени - около 15 000 лева за гарсониера и между 20 000 лева и 30 000 лева съответно за едностаен или двустаен апартамент. Блоковете са панелни и са строени в 70-те години. Във Ведраре има и по-стари жилища от 50-те и 60-те години на миналия век, също построени за работещите в Карловския тракторен завод.
Голяма част от тях бяха собственост на завода и бяха разпродадени от синдик. По това време бяха олющени, изтърбушени и навяваха безнадеждност. Новите стопани обаче обновяват и панелките, и тухлените апартаменти и ги превръщат в уютни домове.
За да осигури по-добри условия на живот на хората в тях, Община Карлово включи в първия етап на програмата за енергийно обновяване на жилищата и блокове във Ведраре, припомни Койчо Мутафчийски. А преди броени дни от името на Националното сдружение на общините кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов заяви необходимостта от 10-годишна програма за безплатно саниране на жилищата. Ако това стане факт, панелните блокове във Ведраре ще са сред бенефициентите, очаква селският кмет.
Тази година местната власт ще подкрепи живеещите във Ведраре, както и още няколко села, с изграждането на нов път. От години 9-километровото шосе от Карлово през Соколица, Марино поле, Ведраре и до Горни Домлян е в окаяно състояние.
Тази година Община Карлово предложи ремонтът на важното трасе да се финансира от инвестиционната програма за общините с фонд от 1 милиард лева.
Пътят е 9.5 км, а реконструкцията му ще струва по 1 млн. лева на километър. Ще бъдат ремонтирани и трите моста на шосето, заяви зам.-кметът на Карлово Николай Цветков. Процедурата по избор на изпълнител е приключила, строителните работи ще започнат реално след края на зимния период.
Държавните служители що мълчат, да идат да му напишат глоба и предписание да възтанови предишния вид на общинската улица!!! Както правят с някой българи, които залели дупки по улицата си