Остра декларация на ПП-ДБ срещу „Възраждане“ предизвика бурни емоции в парламента

Божанков направи разбор на проявите на проруската партия, както той я нарече, от "Възраждане" традиционно отвърнаха с непрестанни викове от място

Ключови думи: парламент, правителство, депутати, Явор Божанков

Парламентарна декларация на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), посветена на партия „Възраждане“, предизвика бурни емоции в Народното събрание. Тя бе изчетена от младия депутат Явор Божанков. Народни представители от „Възраждане“, както е обичайно за тях, реагираха с постоянни подвиквания от място в пленарната зала, за да смущават говорителя. Декларацията обаче предизвика бурни аплодисменти на друга част от залата. Някои народни представители дори станаха на крака.

Явор Божанков започна с цитати: „Подчовеци“, „Тези хора нямат право да говорят“, “Фашистка измет“, „Те не са народни представители“, „Нечовешка сган“, „Трябва да бъдат унищожени“. Това не са думи на Йосиф Сталин. Нито на Хитлер. Това са думи на български народен представител.“

Божанков продължи така: „Уважаеми колеги, всичко започва с думи. Хитлер иде с езика на третия райх. Преди лагерите е омразата. Преди камионетките – заканите. Днес обаче помним. И няма да позволим историята да се повтори.

С цялостното политическо поведение на представители на ПП „Възраждане“ и техните лидери в частност се цели разстройване на дейността на висшия орган на законодателната власт в Република България – Народното събрание. Възпрепятстването на народни представители да упражняват законните си права в израз на принципите на законност, демократичност и правова държава, закрепени в Конституцията, представлява принуда на орган на власт, сериозно дестабилизиращ и разстройващ конституционните и политически устои на демократичната държава в лицето на законодателния ѝ орган.

През 2014 г. думите на председателя на сегашната проруска партия „Възраждане“ звучат като изречени през 1933-а.

„Тази нечовешка сган просто няма място вече в нашата държава, да не кажа направо в нашата цивилизация. Тя за пореден път доказа, че общото й с останалата част от човешката раса е само външният вид.“ Тези думи на Костадинов завършват с позабравеното, но явно живо „подчовеци“. И заслужават специалното ни внимание. Дискриминацията е недопустима в съвременна Европа. И ако Европа за партия „Възраждане“ е мръсна дума, обект на омраза и цел за унищожаване, то още по-тревожно е, че и българската конституция явно не означава нищо за представителите на тази партия.

Защото тя казва, че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

През 2023 г. нищо не се е променило. Напротив. През юни миналата година привърженици на партия „Възраждане“ попречиха на български граждани да гледат филм. Още тогава представители на нашата коалиция насочихме вниманието на обществото и предупредихме: ако позволим веднъж някой със сила да попречи на български гражданин да отиде на кино, да упражнява свободно своите права и изобщо да бъде свободен човек в нормална държава – ще има и още. И се оказвахме прави.

През юли 2023 г. в телеграм канала на партия „Възраждане“ бяха разпространени откровени антисемитски пропагандни материали. И въпреки че ръководството на прокремълската партия не пое отговорност за авторство, не се разграничи от антесемитските прояви. В този контекст е логично, че същата партия не осъди терористичния акт на „Хамас“, извършен съвсем скоро.

Пътят от „този филм не може да го гледате“ до „този не може да се изказва от трибуната“ явно е кратък.

ПП „Възраждане“ открито и демонстративно прокламира отричането на правото на законно избрани народни представители в българския парламент да се изказват, да упражняват конституционните си права според едноличната преценка на лидера на една политическа сила или груповото решение на тази политическа сила. Това представлява отричане на демократичните принципи на правовата държава и на демокрацията като цяло.

Така неусетно стигнахме от „този не може да се изказва“ до „никой не може да говори“.

Заради цялостната поддържана от представителите на посочената политическа партия линия и реторика тя е окачествявана като популистка. Сериозността и настойчивостта, с която тази реторика се поддържа, обаче, както и демонстрираните реални действия, които може да се окачествят като насилствени... поведението им не може да бъде обяснявано изцяло и само с обикновен популизъм. Следва да се обсъди въпросът дали тази политическа сила не се опитва да провежда, а представителите ѝ да проповядват антидемократична идеология.

Ярък пример за принуда на държавен орган и проповядване на антидемократична идеология е опитът да се наложи волята на малцинство със сила, като се застави държавен орган да извърши определени действия. Дори ако цената на това е блокирането на работата на най-висшия държавен орган. Изтръгването на кабели, физическите сблъсъци, нахлуването в държавни институции с викове „ще потрошим всичко, не ни интересуват скапаните ви процедури“ е категоричен знак, че ако не се даде решителен институционален и обществен отпор, те ще отидат и по-далеч.

Често в свои изказвания представители на ПП „Възраждане“ и най-вече лидерите им включват реч на омразата, която може да се тълкува като отричаща в даден аспект демократичните устои на държавата. Подобни изказвания нееднократно са правени по адрес на украински бежанци от войната или други етнически групи в българското общество – например ромите.

Почти ежедневна практика е да се правят публични изказвания, насочени към отричане правото на съществуване освен на Народното събрание, но и на правителство, избрано по всички законови и конституционни процедури. Горното може да се тълкува в определени случаи и като призив за сваляне на законоустановени органи на държавна власт в страната.

Всичко това се случва в най-значимата зала, пред символите на държавата, вкл. герба и националното знаме. В този смисъл извършените непристойни действия, грубо нарушаващи реда и явно изразяващи неуважение към този ред, към народното представителство, а следователно и към обществото като цяло, следва да се считат и за опетняващи държавните символи, в частност герба и знамето на Република България.

Ежедневните „клетви“ на проруската политическа сила звучат така: „агенти, слуги на посолството, слуги на посолствата“. Това, колеги, трябва да разглеждаме единствено в светлината на народната поговорка „крадецът вика дръжте крадеца“. Защото лично руският посланик посочи като свой фаворит председателя на партия „Възраждане“. Това обяснява и тяхната болезнена реакция, когато руските интереси бъдат засегнати.

И не е проблемът в монумента на съветската армия. Монумент на чужд окупатор, който е три пъти по-висок от паметника на българския апостол на свободата. Русия обяви нашата страна за враг. И в този контекст преместването на пропагандно съоръжение в музей не може да бъде основание български народен представител да остави своите майки и бащи без пенсии. Своята родина – без бюджет. Проблемът за проруските политически партии е по-дълбок. Истинската им драма е енергийната независимост на България от руските доставки на газ, от руското ядрено гориво, отнемането на привилегиите на руската страна върху български пристанища, инфраструктура и ключови активи в българската икономика. Това е истинското основание за истерията на крайната политическа сила. За кабинета на академик Денков и подкрепящото го мнозинство това означава едно – на прав път сме.“

Тук вече се намеси и зам.-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев, който е депутат от Бургас, но е и зам.-председател на Народното събрание. Той започна да апострофира Божанков с викове „сядай си“ и т.п.

Депутатът от ПП-ДБ обаче продължи: „Логично се поставя въпросът – с комунисти ли си имаме работа или с фашисти? Това са двете страни на една и съща монета. „Фетишът“ на партия „Възраждане“ към трудовия лагер „Белене“ само на пръв поглед е в колизия с антисемитските им прояви. Омразата към малцинствата, хомофобията, антисемитизмът и поддръжката на човеконенавистни терористични режими (включително на режима в Кремъл, обявен за поддържащ тероризма) вървят ръка за ръка. Това е пъпната връв, ДНК-то на всяка крайна, популистка партия. Това е и партия „Възраждане“. Немислим дори за българската действителност сюжет доскоро бе народни представители да нахлуят буквално сгънати на две в областната управа на София. Това можем да приемем за метафора, но няма да развия тази теза, за да запазим добрия тон в залата.

Страхът, речта на омразата, хомофобията и дискриминацията нямат място в модерна България. Всеки свободен човек е длъжен да се бори с несправедливостта там, където я види. Нашата отговорност, колеги, обаче е особена. Българските народни представители сме призвани категорично да осъдим всяка антидемократична проява. Дължим и още: активно да се противопоставим с всички институционални инструменти, с които правовата държава разполага.

Един от светлите умове на българската юридическа мисъл - доц. Кристиан Таков, каза: „Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва от там, където харесването е свършило.“

Нашата толерантност е и ще бъде винаги насочена към универсалните човешки, европейски и конституционно гарантирани ценности. От тук насетне ще проявяваме нулева толерантност към тяхното нарушаване. В тази връзка парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ ще сезира съответните органи за извършените деяния от партия „Възраждане“. Защото никой не е над правото. И никой не е над закона. Да живее европейска България!“

Това изправи на крака някои от депутатите, чуха се и възгласи, че това е „историческа реч“. От „Възраждане“ обаче реагираха с викове и нападки от място към младия депутат от ПП-ДБ.

Гледайте тук: