Зимните бури са по-редки, но вече ни правят по-голямо впечатление, защото се губи рутината
Губи се и опитът на хората, които знаеха как да се справят в такива ситуации, смята климатологът Симеон Матеев
Симеон Матев е климатолог, главен асистент и доктор в Геолого-географски факултет на Софийския университет. Част е от научната платформа "Климатека", вижте интервюто му пред вестник "Сега".
- Г-н Матев, променя ли се климатът в България по начин, който да повлияе върху живота на хората?
- Променя се, разбира се. Ако сравняваме сегашните 30 години с предишните (1961 г. -1990 г. спрямо 1991 г. - 2020 г.), средната температура се е повишила от 5 до 8 десети. Но по-голяма промяна има при сезоните. Най-голямо затопляне се наблюдава през лятото, като има места, в които лятната температура се е повишила с близо градус и половина, което е много. Месецът с най-голяма промяна е август - има точки в страната, които са се повишили до два градуса. Другият сезон с голяма промяна е зимата. Температурата се е повишила с градус - градус и две-три десети, но това е достатъчно да имаме по-малко ситуации със снежна покривка, ледени дни; типични зимни картинки ще се случват по-рядко. Едно от важните неща при промяната на климата у нас е, че ще зачестяват аномалиите, редките явления, екстремните ситуации.
- Част ли са от промените топлите есенни месеци, които наблюдаваме вече - удължено лято, както го наричат хората?
- Част е. Септември и октомври също са с по-високи средни температури, но на фона на летните и зимните промяната е по-малка.
- Пролетта обаче като че ли вече не е съвсем пролет. Май зимата се удължава?
- През последните 3-4 години през март, дори и април, имахме като че ли зима, а през самата зима нямаме зима. Така е, защото през март специално се случват ситуации със снеговалеж в равнините. Но това не са чак такава аномалии, мартенски снегове е имало много. По-скоро липсата на сняг през зимата ни кара субективно да усещаме, че март е станал студен. А той реално не е. Ще ви върна на 8 март 1993 г. - дву-триметрови преспи в Източна България откъсват села за 4-5 дни. Тоест, имало е сняг през март. Но сегашната липса през зимата не може да компенсира валежите през март.
- Вярно ли е впечатлението, че досегашният климат, характерен за някои гръцки райони, се измества на север, към нашата територия?
- Да, като средна температура Сандански придобива черти на Солун, София - на Благоевград. Но това затопляне не означава, че София, например, ще придобие солунски климат - въпреки че средните температури се повишават, в страната ни продължава да има достатъчно на брой условия за ниски температури. Например през 2011 г. бяха измерени минус 30 градуса във Видин и Кнежа. През 2017 г. - минус 25 на много места в равнината част на страната. Заради такива екстремни стойности не може да се използва ефективно затоплянето.
- Искате да кажете, че заради тях не може да си преориентираме икономиката?
- Може, но специално в земеделието няма как да гледаме портокали и мандарини в следващите 5-10-20 години. Но това не значи, че съответните отрасли не бива да се адаптират към новата реалност. Точно обратното - трябва. Например туризмът спокойно може да мисли съобразно по-високите температури през септември и октомври за по-адекватни и динамични предложения на пазара. Защо есента да ходим в Гърция, след като може да си останем в България?
- А тоя ураган, който миналия уикенд вилня по морето, част ли е от екстремните ситуации, за които споменахте в началото?
- Той е едно от доказателствата, че не може да имаме гръцки тип климат. Защото падна и сняг на места, образуваха се преспи, за кратко някъде имахме истинска зима. Специално такива обстановки ще си останат рядкост, но ще зачестят други неблагоприятни - силни пориви на вятъра, силни гръмотевични бури, по-едра градушка. Градушката е особен проблем - не се забелязва увеличение през последните години, но пък е по-едра - нанесените щети са много големи.
- Посетих едни дългополски села преди дни, там хората разказаха за вихрушка, вилняла само няколко минути - но свирепа, невиждана, опустошителна. Оприличават я на торнадо.
- Да, не си спомням ноември да сме имали торнадо на нашата територия. Но имахме поредица - в Силистра и други райони от Североизточна България. Ето това е промяна - неща, характерни за Средния Запад на Америка, се случват у нас. Специално в Дългопол не е било точно торнадо, но е същият процес - просто облакът не е достигнал със същата мощ. Това усилване на вятъра досега бе свързано с летните бури, а не през ноември. Явленията по никое време са част от неблагоприятната промяна на климата. В Гърция преди година-две имаше торнадо със снеговалеж - много неща съм си представял, ама чак това - не!
- В дългополските села нещата се развили наистина за кратко, никой не е заснел явлението, селищата са отдалечени. В тази връзка: ако никой не заснеме или освидетелства на живо едно явление, има ли научен начин, по който да се каже, че то се е случило?
- Съди се по щетите. Ако няма щети, никой не го е снимал и липсват други индикации, съответното явление остава незабелязано. Впрочем, всичко това е още един нюанс на цялата тема - масовото навлизане на екстремното време в общественото съзнание и медиите се дължи и на средствата за комуникация. Всеки има телефон в джоба - като види нещо, снима. Преди не е имало телефони, не може да се заснеме, да се опише - явлението остава незабелязано.
- А властовите институции какви реорганизации трябва да направят, за да бъдат адекватни на промените?
- Всяка една държава трябва да си организира добре науката. Ако нямаме добре изградена мрежа от метеорологични станции, от наблюдателни пунктове, ще изгубим случваемостта на явленията. Нашата страна има нелоша мрежа, но, нека не звучи пресилено, няма добро управление на тази мрежа. Голяма част от данните са скрити за широк кръг потребители. Аз като научен работник нямам достъп до широка част от тях, макар да са нужни за моята работа. Ако знаем как протича едно събитие, по-лесно ще можем да реагираме, да бъдем адаптивни. При подобни дискусии вече споменавам трагедията в Германия през 2021 г., макар страната да е първа в света в много направления. При работеща перфектно система за ранно предупреждение, при инвестирани милиарди евро за превенция, загинаха над 100 души при наводнение. Става дума за т.нар. стогодишна вълна - събитие, което се е случвало и преди, но не е било взето под внимание при изграждане на инфраструктурата. Щом дори Германия допусна такова бедствие, значи предизвикателствата са наистина огромни.
- Случката с Германия не звучи много оптимистично, защото българинът обикновено при бедствие се мисли, че нещо уникално го сполетява - уникална липса на мерки, уникална управленска некадърност... - като станем като западняците, нещата ще се оправят. А ето, че и в Германия се случват ужасии.
- Ние не сме по-различни от другите. Сега точно бях в Германия, там също отменят влаковете. "Дойчебан" се оказа, че не е онази смазана машина. Не сме по-различни, просто трябва да вземаме добрите практики от другите страни. При нас имаме голям проблем с бюрокрацията и кражбите. Не че там ги няма, но се усещат разликите с нас.
- Споменахте преди малко за промени в туризма. А земеделието?
- В последните години сухите периоди са по-дълги. Валежните - по-кратки, но пък с такава интензивност, че нанасят щети, а и водата не може да се ползва кой знае колко. Ето защо това е секторът, на който трябва да се обърне особено внимание. Ясно е, че не може да заменим прасковите с маслини. Но ако се търсят по-адаптивни към условията сортове култури, реколтата ще е по-добра. Освен това в Централна Европа се инвестира доста в поливното земеделие. Там също страдат от сухи периоди. По-скъпо става земеделието така, но пък е начин да оцелееш. Просто всички трябва да изтърпим каквото ни предлага природата - струва пари, не е приятно, но това е положението.
- Но как да организираме поливно земеделие, след като точно заради поливането чешмите на много българи в страната остават сухи?
- Давате конкретен пример какво трябва да прави една община, за да се адаптира - да види защо 70-80% от питейната вода, или дори 90%!, не стига до чешмата. Има я в язовира, но инфраструктурата е в плачевно състояние.
- На мен лично ми е трудно да преценя зимните виелици, снегове, от там и непроходими пътища, бедствията, стават ли по-чести?
- Стават по-редки, но като станат, ни правят по-голямо впечатление. Наистина има субективизъм. Наличен е архив за сериозни бедствени обстановки през 70-90-те години на миналия век. Сега е по-рядко. Но се губи рутината и опитът на хората, които се борят срещу бедствията, а и се пенсионират. В несправянето се създава усещане, че се случва нещо аномално, но не е.
- А и със сигурност хората пътуват доста повече. Придвижването изисква добро време, а като го няма...
- Да, мобилността на хората също е фактор. Пък и социалните мрежи - някой закъсал на пътя и като се оплаче, всеки го препотства - ама оня не уточнява, че тръгнал с летните гуми... Създава се представа за нещо изключително, а не е.
