Албена Ситнилска от „Игри на волята“ продава медали, за да изхрани дъщеря си
Тя е сред най-силните участници в приключенското предаване
Една от най-силните участници в „Игри на волята“ - майсторката на бойните спортове Албена Ситнилска, е била принудена да продаде златните си медали от световни и европейски първенства, за да изхрани дъщеричката си. Случва се по време на пандемията, когато състезанията са спрени. Бюджетът на шампионката по таекуондо и кикбокс рязко се свива. Приятели обаче подават ръка на Ситнилска и колекцията от отличия е спасена.
Русокосата биткаджийка с визия на фотомодел има 23 европейски и 4 световни титли в таекуондо ITF, три пъти е европейска и толкова световна шампионка по кикбокс.
„2020-а беше повратна за мен. Спря спортът, прекратиха състезанията. А когато знаеш, че няма как да се погрижиш за детето си, става страшно. Стигаш до момент, в който намразваш това, което най-много си обичал. Изпитах яд, че тези медали, за които съм дала огромна част от живота си, всъщност нищо не ми носят. Затова реших, че трябва да ги продам. Поне това да ми донесат", откровена е до болка 41-годишната Ситнилска.
Спортът не се тачи много в България. Нямаш нищо, нямаш осигуровки, подкрепа от държавата. Да, печелиш слава за 5 минути. Тази слава обаче не те храни. Това беше моментът, когато разбрах, че не трябва да се предавам, а да събера сили и да се боря. Исках и да покажа на дъщеря си Христея, че майка й й жените като цяло са силни. Че може да се справят с всякакви трудности“.
Междувременно Ситнилска връзва семейния бюджет като рекламен дизайнер. Има свое студио. Работи и като фитнес инструктор. След като се разделя с бащата на Христея и неин треньор – Вергилий Ситнилски, красивата шампионка напуска Благоевград, където няколко пъти е ставала „Спортист на годината“.
Албена е много отдадена майка и признава, че прави всичко в името на своето дете. Голямо предизвикателство в живота й е да се върне в спорта, при това успешно, след майчинството. Не спира да тренира до 8-ия месец на бременността. Завръща се в залата само месец след раждането.
Звездата на племето на „Амазонките“ се старае да не показва слабост пред дъщеря си. Казва, че ако хлапето прояви интерес към спорта, би го подкрепила и насочила към определени дисциплини. Малката Христея, която е първокласнична, е нейното вдъхновение. Пада си по танците, но няма как да не тръгне по спортния път на родителите си, защото постоянно е в залата.
По време на пандемията от коронавирус Ситнилска открива и нова страст – каскадьорството. Записва се на курс по актьорско майсторство в киноцентър Бояна.
„Това ми доказа много дози адреналин, а и усещането да бъда на ръба. Да съм уверена, че мога да се справя с всичко. В каскадите изразът „да си готов на 100 процента е буквален“. Не става да си 99, защото този един процент, който ти липсва, може да се окаже фатален. Затова влязох подготвена на 100 процента в „Игри на волята“, казва Ситнилска. Като дете и тийнейджърка обича да се заяжда с по-големите и често яде пердах. Мисленето й се променя с тренировките. Знае какви ще са последствията за опонента. Започва да се занимава с таекуондо, когато е на 15 г. Преди това тренира други спортове, но не се посвещава на нито един от тях. И така докато не вижда обява за занимания по таекуондо, залепена в Техникума по текстил и облекло, където учи графичен дизайн.
„Отидохме на занимания с приятелки в столичната зала „Раковски“. Състезателите тъкмо се бяха върнали с много медали, купи. Хареса ми самата емоция. Поисках и аз да печеля отличия. Бойните спортове имат ужасно много предимства. Изграждат те като човек, като характер. Учат те да се справяш с трудностите. Подобряват физическото и психическото ти състояние и е страхотно удоволствие, поне за мен“, разказва Ситнилска. Неслучайно има татуировка на жена самурай. Първоначално тренира в Централния полицейски клуб в София, а след това при севернокорееца, който е основоположник на таекуондото в България – Ким Унг Чол. От 2001 г. е в националния отбор. Три години по-късно идва големият пробив, ставайки на родна земя европейска шампионка за първи път.
Става много напечено в "Ергенът"
