Лекарите на сапун

Да обяснявам ли защо медиците не са свалили кючекинята, а са изчакали танците да свършат

Ключови думи: кючек линейка, Спешна помощ, Катя Сунгарска, линейка гуми, насилие над лекари, бити лекари

Тези дни нашумя случай от месец май, от Градец, когато спешен екип от центъра в Котел тръгва към селото по сигнал за жена в тежко състояние. Шофьорът спира линейката и с лекаря тръгват пеш до адреса, защото улиците са тесни и не може да премине с автомобила.

След прегледа се връщат и опитват да си тръгнат, но върху автомобила жена играе кючек, поради което са принудени да чакат.  „Ние се качихме да се прибираме, но нямахме възможност да тръгнем, защото ще падне и пак ние ще сме виновни. Много случки имаме, но този беше най-зрелищен”, обясни шофьорът Станислав Бранков, добавяйки, че е редно да има и полиция с тях.

Това е и единствената линейка на спешния център в Котел, която обаче е принудена да чака, докато кючекът свърши и жената слезе от колата. Близки на жената се опитали да я свалят, но тя отказала да слезе. От полицията в Сливен казаха, че въпросната е стара тяхна познайница и ще бъде разпитана по образуваното досъдебно производство, но сега била в чужбина...

Жена играе кючек върху линейка, кола на Спешна помощ остана и без гуми докато лекарите спасяват живот

Катя Сунгарска от столичната „Бърза помощ” също разказа, че екипите постоянно срещат агресивно поведение в тези квартали. „Всички в централата на спешна помощ изтръпват, защото знаят, че линейката ще бъде блокирана с часове вътре. От всички къщи започват да прииждат болни хора, за да ги прегледат безплатно на място. Викат ни за социални дейности, а някой друг човек в това време може да умира, обясни тя.

Предполагам не е нужно да обяснявам защо медиците не са свалили сами кючекинята, а чинно са изчакали танците да свършат. Отговорът се съдържа в казаното от Сунгарска, и това от шофьора – това са места, където както здравето, така и животът на спешните медици е застрашен. А са тръгнали да предприемат действия, а после ще четем по новините, че или са пребити, или са убити от разгневената тълпа. Между другото, убиецът на шофьора от с.Прилеп, е гражданин именно на Градец.

 Градец

Там положението отдавна е изпуснато, казват живеещи в селото и околностите. Жителите са около 4600, като едва стотина са българи, другото са роми (както вече сме длъжни да ги наричаме). Още преди 13 години там е заселен клан, известен като Борисовите. Преди това въпросните са вилнели в Котел и околностите – грабежи, побоища и прочее. Поради тези им занимания, местните дълго време правят подписки срещу тях и накрая общинският съвет закупува имот за тях в Градец. Да, добре прочетохте – закупува имот за тях в селото, за да има къде да ги настани, докато в страната ни има хиляди реално нуждаещи се и честни хора, които обаче не са приоритет за държавата.

Следват протести, но нищо не се променя, а областният управител на Сливен по това време – Марин Кавръков, даже приема в кабинета си главатаря им, който кълнейки се обещава, че няма да правят проблеми. Познати истории, нали – клетви, сълзи, кършене на пръсти. Цигански работи, както има една приказва.

Разбира се, случва се именно обратното. Следват кражби, побоища над беззащитни хора в селото, екшъни с брадви и секири. Безспирен терор...

На много места е така

Големият проблем е, че това е тенденция, а Градец е просто отражение на случващото се по хиляди малки и не толкова малки населени места в страната. Контингентът е завладял и се е самонастанил в много къщи, а там, където все още има останали други хора, местните са подложени на ежедневен тормоз, изразяващ се не само в кражби, а в брутално насилие и убийства. Няма да ни стигне денят да изброим всички ломски и монтански села, също и редица пловдивски – като небезизвестното Катуница, където през 2011 г. две български момчета загинаха при размириците там. По-точно, размириците се случиха, защото едното момче бива прегазено с автомобила на един от развилнялата се мургава тълпа.

А Кюстендил, а Пловдив, а Самоков, а Перник, а Сандански? Да не продължаваме, страната е под обсада. Не от вчера, не от днес, а отдавна, но с всяка година положението става все по-тежко, докато управниците ни съзнателно неглижират тази тема. Къде от страх да не се стигне до гражданско недоволство, което не могат да овладеят, къде, защото въпросните са техен електорат. Важи за всички управници, не мислете, че тук има добри и лоши партии. Всеки, добрал се до властта някога, е виновен за случващото се.

Медиците

Една от най-засегнатите прослойки от това беззаконие са лекарите ни, особено спешните медици. Те нямат право на избор, трябва да спазват Хипократова клетва и да се отзовават на повиквания, където и да са. А какво ги чака по махалите, знаят отлично. Я развилнял се близък, който ги заплашва с убийство, ако не излекуват болния, я пияна тумба, която вика лекарите напразно и ги обсажда. Стотици пребити шофьори, сестри, лекари...

Ситуацията периодично ескалира , като при един такъв случай през 2014., тогавашният здравен министър Петър Москов поиска спешни медици да не влизат в махалите, като изнесе и статистика, според която от 226, 175 са нападенията над екипи на Спешна помощ само за 2014 година. Тоест 80% от агресията срещу лекарите се случва в махалите. С всяка година е по-трудно спокойно да се изнасят такива данни – расизъм било, но почти 10 години по-късно, ситуацията не е по-различна, напротив. Тогава Москов настоя линейките влизат в ромските гета само с полиция и призова тарторите да посредничат в процеса по гарантиране на сигурността на екипите на Спешна помощ, но те, както и формации като ДРОМ и Евророма поискаха комисия и кръгла маса... финансирана от ЕС. Пари, пари, пари – дайте ни парииии, е мотото на всички НПО-та и формации, свързани по един или друг начин със защитата на ромите. Алогизъм – защита на ромите. От какво? От разбеснели се българи? От люти лекари и сестри? От агресивни шофьори по улиците? От какво???

Тогава Москов беше заклеймен като хомофоб и расист, а от ДПС и депутати от БСП дори поискаха оставката му, като БХК дори го сравниха с Хитлер. Тогава бе подписаното споразумение с МВР полицейски коли да пазят лекарите в рискови места, което обаче се оказа по-скоро формално и до ден-днешен почти не се случва.

А самите Спешни центрове, в които редовно вилнее родата на някой? Да не дава Господ, се молят медиците, да се паднат в смяна, в която трябва да се погрижат за някой ром, пострадал след побой между два клана най-често. Но то няма шанс рано или късно да не им се случи такова дежурство, особено в някои населени места.

И тогава настава вакханлия. Изсипва се цялата рода, сестрите и лекарите са обиждани, тормозени, избутвани, често и бити. А ако пък жертвата почине, жална им майка на медиците. Живее ли се така? Така някой би ли могъл да изпълнява задълженията си, още повече, когато се касае за толкова отговорна работа, която изисква пълно спокойствие и доверие от страна на пациентите. Да не се чудим после и че поголовно няма кой да работи в тези центрове, което в някаква степен важи и за целия бранш, разбира се.

Интеграция – какво беше това?

Интеграция няма, милиарди потънаха в разни НПО-та, много от които специално създадени само да усвоят огромни суми, идващи от Европа. Имаше и Декада на ромското включване, тогава също се раздадоха едни милиони на калпак, помните ли? Пак да припомня - според официалните данни, 819 744 793 лв. са отделени за интеграцията на въпросния етнос само в периода 2007-2020 г., като средствата от държавния бюджет са 200 900 000 лв., а по европейски и други програми са 618 844 793 лв. Това става ясно от писмен отговор на тогавашния вицепремиер Томислав Дончев на въпрос, зададен му от депутат през 2019 г. Също през въпросната година, другият тогавашен вицепремиер Красимир Каракачанов посочва, че сумата е усвоена от около 500 НПО-та, част от които са регистрирани само и единствено за да реализират дадена програма, а някои са заличавани и съдебно след получаване на средствата. Това са едни 13 години, а от 1989 г. до 2023 може да сметнете колко общо са, нали?

Ефектът? Нулев. Не, грешка, ефектът е отрицателен. Неправителствените организации се роят, тарторите на клановете са още по-богати, увеличават се и престъпленията срещу личността. А макар тези статистики вече да не са достъпни, всеки знае, че когато прочете за зверски пребит, изнасилен и често убит възрастен човек в някое село, извършителят е единствено и само от етноса. Да не забравяме и ало измамниците. Цели кланове станаха буквално милионери. Дали управниците ни не знаят кои са, как мислите? Дали пък е толкова трудно да бъдат озаптени? Дали това просто не е съзнателна държавна политика на геноцид над обикновените хора, които чинно си плащат данъците и живеят според законите в страната?

Но не, те са привилегировани, те са социално слабите, за тях са помощите, те са дискриминираните. Другите – кучета ги яли. Най-лошото е, че обикновено другите са именно най-беззащитните граждани на страната – възрастните, които на 80-90 години биват малтретирани и унижавани, така, както и животно не би постъпило с човек.

А ние цъкаме отстрани и вероятно в по-голямата си част мислено се радваме, че живеем в голям град, където все още ситуацията не е толкова ескалирала. Цъкайте докато можете, че след някое и друго десетилетие и Господ няма да ни спаси, защото не става само с морков, отдавна тоягата трябваше да се развърти.