Най-голямото местно правителство в Европа фалира
Общините в Обединеното кралство изпитват все по-големи трудности да балансират финансите си
Градският съвет на Бирмингам, най-големият местен орган на управление в Европа, на практика обяви несъстоятелност. Това е и поредният град в Обединеното кралство, който обявява, че не може да балансира финансите си тази година, пише Financial Times.
Управляваният от лейбъристите Градски съвет на втория по големина град в Обединеното кралство, който обслужва повече от 1 милион души, заяви във вторник, че е издал известие по раздел 114 поради „безпрецедентни финансови предизвикателства“.
Съветът оправда затрудненото си положение до голяма степен с необходимостта от уреждане на исторически искове за равно заплащане на стойност до 760 милиона паунда, което е повече от годишния ѝ бюджет за услуги.
Съветът добави, че е въвел „строг контрол на разходите през юли“ и че известието по раздел 114 сега е „необходима стъпка, тъй като се стремим да върнем града си на стабилна финансова основа“.
Общините в Англия и Уелс са подложени на сериозен финансов стрес в резултат на нарастващите разходи за социални грижи, растящата инфлация и намалените доходи.
Общият финансов дефицит на местните власти в Англия и Уелс се очаква да нарасне до 2 милиарда паунда или дори повече през тази финансова година, според Асоциацията на местните власти.
През юли представителният орган предупреди, че Общинските съвети се борят да отговорят на нарастващото търсене на основни услуги, които са задължени по закон да предоставят на гражданите, като същевременно изпълняват законовото си задължение да балансират счетоводството си.
Бирмингам обяви миналия месец, че е изправен пред бюджетен дефицит от 87.4 милиона паунда за 2023 – 2024 г., нарастващ до £164.8 милиона през 2024 – 2025 г.
С издаването на известието по раздел 114 Градският съвет се ангажира да намали разходите за всички услуги, освен за основните, в замяна на помощ от правителството на Обединеното кралство за стабилизиране на финансите. Други Общински съвети, включително Търок и Уокинг, през последните месеци бяха принудени да предприемат същия ход.
Подобно на местните власти в цялата страна, ясно е, че Градският съвет на Бирмингам е изправен пред безпрецедентни финансови предизвикателства, от огромни увеличения на търсенето на социални грижи за възрастни и драматичното намаляване на доходите на бизнеса до въздействието на необузданата инфлация“, каза лидерът на Общинският съвет Джон Котън в съвместно изявление с неговия заместник Шарън Томпсън, цитирани от FT.
Лий Роули, министър на местното правителство, каза, че известието е „много разочароващо, но не и неочаквано“.
Градският съвет е под допълнителен натиск в резултат на споразумението, което сключи, след като Върховният съд постанови през 2012 г., че е дискриминирал стотици жени служители, които са пропуснали бонуси, присъдени на техните колеги в традиционно доминирани от мъже роли.
Съветът вече е изплатил приблизително 1.1 милиарда паунда в резултат на решението, но през юни каза, че има допълнителна сметка между 650 и 760 милиона паунда.
Тъй като текущите задължения, свързани с исковете, нарастват с месечна скорост между 5 и 14 милиона паунда, те няма да могат да бъдат покрити от съществуващите ресурси, включително резервите, се казва в съобщението.
През последните години Съветът изпълнява мащабен план за възстановяване. Финансиран чрез публични и частни инвестиции, проектът реинтегрира стари промишлени пустеещи земи с центъра на града, подхранвайки бума в технологичния сектор, наред с други. Чрез този процес Бирмингам се превърна в една от най-добре представящите се градски икономики в страната.
Но Робърт Олдън, консервативен лидер на опозицията в Съвета, каза, че „златното десетилетие“ на възможностите, обявено от града миналата година, ще бъде помрачено от неговите нови финансови проблеми.
Според него прекомерните разходи на ръководството на лейбъристите и неуспехът да се обърне по-спешно към историческите искания за заплащане „са създали тази бъркотия, в която жителите сега ще загубят ценни услуги и инвестиции“.
Джонатан Кар-Уест, главен изпълнителен директор на мозъчния тръст Local Government Information Unit, каза, че затрудненото положение на Бирмингам е „отрезвяващ момент“ и че вземането на решения от Съвета трябва да бъде внимателно претеглено.
Също така трябва да се задават въпроси относно една непоследователна, фрагментирана и краткосрочна система за финансиране, която тласка десетки Съвети в цялата страна към финансов крах“, каза той.
ПП. Също, стари хора не говорят за никаква цистерна, а за аптеката на главната улица с изпития спирт.
Старецът се опитал да се противопостави, когато почват да грабят кокошки и инвентар от двора му.
"Освободителите" го застрелват без обяснение . В писмото си до Сталин относно безчинствата на руснаците Георги Димитров споменава и този случай, когато го моли да се разпореди да се спре произвола, грабежа, убийствата и изнасилванията, които извършват войниците на Червената армия.
На три километра от там, в двора на военното училище, руснаците заповядват на дежурния по гарнизон поручик Петров офицерите да предадат оръжията си.
Поручик Петров излиза пред строя, вади личния си пистолет и гордо заявява:
- Българският офицер не предава оръжието си! - след което се прострелва в слепоочието.
В същия ден група руски войници в Бургас намират цистерна с промишлен спирт на гарата. Служител на БДЖ, симпатизант на БКП и русофил, се опитва да им обясни, че спиртът е отровен, но те го застрелват и се напиват до смърт. Доколкото ми е известно около 70 съветски примата умират от алкохолно отравяне с метилов спирт. Това са и единствените жертви, които Червената армия дава на българска територия, като не броим загиналите в пиянски караници помежду си.
Само за 3 месеца след окупирането на България от Червената армия са избити без съд и присъда 30 000 българи.
Над 2000 свещеници са застреляни или хвърлени в затвори и концлагери (за сравнение - по време на Априлското въстание са убити 20 свещеници и то не от редовна армия , а от башибозук и черкези)
Едва през 1945 г. руската църква отменя схизмата против Българската църква, наложена през 1872 г. за да предотврати единение на нацията ни.
После "освободителите" ни освобождават от целия ни държавен резерв от тютюн - 25 милиона килограма, от целия ни държавен резерв от розово масло - 5000 кг. (по-скъпо от златото), както и от целия държавен резерв от лавандулово масло.
После ни "освобождават" и от пенсионния фонд, натрупан в царство България. Еквивалент на 2 милиарда долара. Практически от 1946 г. българите остават без пенсионен фонд.
После ни "освобождават и от целия златен резерв на БНБ - 32 тона злато, предадени на Москва в периода 1960-1964 г.
В същия период България плаща на СССР петрола по 25 долара за барел при международна цена от 18 долара.
"Освободители", бе.
Георги Георгиев