„Там, дето поисках - бях, взех колкото пожелах“: Спомени за големия Тодор Колев, който днес щеше да навърши 84 г.
Решихме да ви припомним един текст, посветен на актьора, който ще ви накара да си спомните за него с усмивка
Големият Тодор Колев, който завинаги ще остане в сърцата на поколенията като един от най-добрите български актьори, комици, музиканти и шоумени, е роден на днешната дата през 1939 г.
Ето защо решихме да ви припомним един текст, посветен на актьора, който ще ви накара да си спомните за него с усмивка.
„Там, дето поисках бях, взех колкото пожелах.“
Това е мисъл, с която от няколко години се събуждам, а сега отново звучи от радиото. Дрезгавият глас на Тодор Колев ме кара да настръхна, просълзява ме. Изпълва ме с щастие и усещане за обич. И в същото време с малко тъга.
Съпругът ми знае, че много обичам тази песен и увеличава радиото. В колата е тихо. Аз обикновено пея с цяло гърло, пея и плача, но не и днес. Днес е 26.08 – рождената дата на българския Чарли Чаплин. Днес отдавам почит пред живота и творчеството на човека, когото много обичам.
Затварям очи, а от радиото продължава да звучи „чух толкова много лъжи“. Представям си небрежния му жест, с който си намества часовника. Усмивката му, по-скоро тъжна по време на изпълнението. Светлина, която излъчва. Стилът му и аристократичното му поведение.
„Знам, всичко си има край“ - Трудно ми е да му повярвам и да го приема. Поне се опитвам да „не обръщам глава назад“.
„Фалшив герой“ – чувам от радиото. Странно, на мен винаги ми се е виждал истински герой. Защо е кръстил песента си така? Герой, който си е проправил път през времето и е запазил облика и идентичността си.
Поклон пред неповторимия и неподправен - Тодор Колев.