Малтретираш детето и жена си, искат ти развод, а съдът мълчи - вижте поредния брутален случай
Съдът не се произнася, отказва да приеме страната и гледна точка на Нина и сякаш умишлено бави процеса, а привременното попечителство по ирония е присъдено на бащата
Докато обществото и политиците са заети да нищят реалния проблем с насилието над жени, един друг, по-илюзорен и не толкова забележим проблем остава сякаш на заден план. Пасивната агресия, изразяваща се в години наред мъки по бракоразводни дела, подтиквани от домашно насилие, от явно неработеща коректно или работеща в ущърб на жертвите съдебна система.
В редакцията на Флагман по-рано днес пристигна ямболлийката Нина Иванова, за да разкаже и да покаже документално своята потресаваща история.
След като към нея собственият ѝ съпруг проявява агресия, тя решава, че е време за развод след близо 10-годишен брак. Това е трудна, но привидно логична и рационално лесна за постигане първа стъпка към заздравяването на психологичните рани. Но между съпрузите има разделителна линия – 7-годишният им син, който трябва да бъде „поделен” от съда, колкото и грозно да звучи. Оказва се, това е по-сложен процес, отколкото изглежда. Съдът не се произнася, отказва да приеме страната и гледна точка на Нина и сякаш умишлено бави процеса.
„Не мога повече, разберете ме, две години съм по мъките. Искам най-после някой да ми съдейства”. С тези думи започна днес в редакцията на Флагман разказа си Нина. Тя е на 37 години, с две висши образования, магистърска степен по Бизнес администрация. Родителите ѝ са лекари от Ямбол, където тя живее понастоящем, след като се е изнесла от семейната квартира в Пловдив. Съпругът ѝ – Тодор Иванов, е получил привременно попечителство над сина си, въпреки че майката никога не е разпитана и нейната страна не е отчетена по протоколите от делото.
Напук и на всички доказателства за домашно насилие – над Нина и детето ѝ от страна на Тодор, съдът счита за редно да остави 7-годишното при баща си, макар и временно, но и да не се произнася по същинското дело. До днес. И по времето на който въпросният Тодор се изнася от семейната квартира, заживява с друга жена, от която пък, оказва се, има и извънбрачно дете, заченато по време на брака си с Нина. По думите на 37-годишната жена, той не се грижи за детето си, което има нужда от по-специални грижи, тъй като е с установено заболяване. Нещо повече – заради това, че тя търси правата си, той я заплашва, че „не знае с кого си има работа”, че „ще види какво ще стане”. Повече от две години стрес и страх.
Ето какво разказа пред Флагман Нина Иванова:
Искам някой да ми обясни как да има превенция на насилието, как децата ни да не се учат и да не следват насилнически модел на възпитание, след като Държавата в лицето на съдебната ни система (в лицето на съдия Георги Димитров от Районен съд-Пловдив) активно е на страната на насилниците.
В бракоразводен процес съм от месец май 2021 г. В чудесни условия да отглеждам единственото си дете момченце на 7 години.
От 2 години и половина делото стои в Районен Съд без никакво движение... въпреки че бащата изостави детето, оказа се, че има извънбрачна връзка, от която има извънбрачно дете, същият е осъждан два пъти за домашно насилие, притежава оръжие и до този момент по никакъв начин не оказва нито финансова, нито каквато и да било помощ за това дете. Забележете, временните мерки по упражняването на родителски права са дадени именно на него.
Детето е със смесени специфични разстройства от аутистичния спектър. За пореден път на 4 август ще идват съдебни изпълнители за принудително предаване на детето на бащата. От раждането му до този момент единствено аз и семейството ми се грижим за детето, споделя Нина.
"Освен ежедневните грижи, които полагаме за него, детето посещава логопед и психолог, както и 3 пъти на седмица посещава тенис занимания. Предаване до този момент не е имало, но искам да подчертая, че 3 месеца съм посещавала детска градина заедно с детето! Защото състоянието му се беше влошило до такава степен заради стреса покрай бракоразводното дело, че се напишкваше нощем... Той не иска да прави нищо без мен заради страха баща му да не го вземе и че ще остане без майка.
Този ад, през който всички продължаваме да живеем, не може да бъде разказан в няколко изречения. Материалите по делото са стотици страници. Не знам какво да направя повече, всички институции са запознати и мълчат.
Към настоящия момент след раздялата аз и детето живеем в Ямбол, бащата живее с извънбрачна жена и дете в Пловдив. Делото се гледа в Пловдив, което е много удобно, не мислите ли? Тъй като 2 години няма произнасяне по местна подсъдност, напълно съм наясно с инстанционния контрол.
Въпросът обаче е как да обжалвам, как да стигна до по-горна инстанция, след като първо Районния съд трябва да излезе с решение?! А такова няма вече втора година...
И така привременните мерки стоят и имат изпълнителна сила. Колко удобно", плаче в редакцията на Флагман.бг Нина Иванова.
Какво женско облекло най-често възбужда мъжете
Пране на японски: Как да възстановите чистотата на кухненските кърпи без пералня
Аз мога и, когато някой ме погледне лошо, пак да кажа, че ме тормози. И то ще е така, ама нали се сещаме всичи докъде води такъв тип мислене
Даже и проститутките ако не ги накефите ще могат да ви съдят за тормоз ахахаха