Тодор Байчев за пика на домашно насилие у нас: Повече се грижим за правата на престъпника, отколкото за пострадалите
Затова и обществото губи вяра в правосъдната система, категоричен е юристът
След зачестилите случаи на домашно насилие у нас и общественото недоволство, което с право се надигна, Флагман.бг потърси за коментар юриста и бивш народен представител Тодор Байчев, който ще е кандидатът за кмет на БСП в община Карнобат. Този понеделник той бе сред хилядите протестиращи пред Съдебната палата в Бургас в подкрепа на 18-годишното момиче от Стара Загора, което бе брутално нарязано с макетен нож от приятеля си Георги Николаев.
- Г-н Байчев, вчера в Комисия по правни въпроси към НС разглежда промени в НК и ЗЗДН, запознат ли сте с тях и какво е Вашето мнение?
- Направих си труда да се запозная с предложените промени, още повече, че не са и обемни. Веднага мога да кажа, че автоматичното увеличение на наказанията няма да доведе до намаляване на насилието в отношенията между хората. Достатъчно е да дам за пример пътнотранспортните произшествия (ПТП), където наказанията се завишиха, но не намаляват катастрофите или водачите, употребили алкохол и наркотици. По скоро, трябва да се мисли и да се прилагат комплексни мерки. Да се комбинира глоба и превенцията като средство за борба с противообществените деяния, заедно с наказание, което превъзпитава, а не механичното увеличаване на наказанията. Забелязах, че се премахва институтът на пробация, който е средство за превенция. Напротив, трябва да се засили. В другите държави, този, който търпи пробация, е облечен със специален екип, който се забелязва отдалеч, докато полага обществено полезен труд. Така всеки случаен минувач го вижда и разбира това. Тук бих желал да направя забележка, че прекалено много се грижим за правата на извършителя на престъпление, отколкото за пострадалите от такова, което определено дразни обществото и то постепенно започва да губи вяра в правосъдната система.
- Какъв изход от тази ситуация предлагате Вие?
- Започвам с уговорката, че изказвам лично мнение и не желая да бъде тълкувано или обвързано политически.
Действащият Наказателният кодекс е от 1968 г. Той е остарял и със съществени празнини и без съществени изменения спрямо предишните два закона - НК от 1951 г. и Наказателен закон от 1896 г., което е абсурдно, предвид промените в обществено-икономическите отношения. Текстовете за тежката и средната телесна повреда степенуват наказанията според механичната травма, която е причинена на пострадалия. Самият термин "повреда" е толкова изключително неуместен, че едва ли не става дума за машина, а не за живо същество. В съвременната правна концепция няма нищо за телесни повреди. Престъпленията срещу здравето се делят на "изтезание и варварски деяния" , които се вършат само при пряк умисъл и "насилствени деяния" , които могат да са умишлени и неумишлени. Така, че всичко, което е различно от изработване на нов НК, на практика е кръпка, която цели да успокои обществото до следващото престъпление. Ясно е, че вече има желание в обществото за промени в областта на наказателното право, въпросът е кой ще се ангажира да облече в законодателна форма всичко това?
Що се отнася до т.нар „интимна връзка“ в ЗЗДН, предпочитам да не коментирам, защото е нелепо предложение.