Създадени ли сме от гущери търсете в Библията и във фреските с анунаки, а не в мита за Лилит!

Лилит е била истинска и първа жена преди да се изроди в секуб, ламя или хала, казва писателят Ангел Хаджипопгеоргиев

Ключови думи: Лилит, Ангел Хаджипопгеоргиев, анунаки, Нибиро, Библия, Войната на буквите, Боян Мага, Гилгамеш

Първата жена в света е била не Ева, която е създадена от реброто на Адам, а Лилит. Според еврейския Талмуд, е живяла с Адам преди да се изроди в секуб, ламя или хала. Тя осезателно присъства в месопотамските митове и легенди, както и в Епосът на Гилгамеш. Това каза в интервю за Флагман.БГ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев.  След като Господ я прокълнава, едно от превъплъщенията ѝ е рептилско, добавя той.

Една от причините да няма втори сезон на сериала „Войната на буквите“ е скандалното интервю, което той даде за Флагман.БГ през февруари, а думите му за изопачаването на историята бяха цитирани от археолога проф. Николай Овчаров и от други медии.

-Дипломатически скандал разтресе България, след като Ваш фейсбук-приятел снима шофьор на кола с червен номер. Вместо полицаите да спрат нарушителя, който пресича няколко светофара на червено с малко дете в скута, те тормозят момчетата, станали свидетели на поредната гавра със закона. Вие пък коментирахте във Фейсбук, че се гордеете с постъпката на този, от когото дипломатът се жалва за побой. Толкова ли е пропаднала държавата ни, че когато някой ливанец с червен номер на колата сгази закона, полицаите изкарват терористи хората, жадни за справедливост?

-Тези, в които е силата на репресията, са си измислили правото на имунитет, за да правят каквото си искат напълно безнаказано. И това не е само у нас, макар точно у нас нещата отново да са си наши абсурди. Не съм убеден, че в Щатите полицията щеше да се съобрази с дипломатическия имунитет на тоя потенциален убиец, а и не мисля, че той щеше да се държи по този начин. Явно у нас има почва за такива деяния, защото самите български политици постоянно престъпват законите, опирайки се на своя имунитет и безнаказаност. Историята го е доказала стотици пъти. И е показателен фактът, че някои от тях не желаят да си дадат имунитета, макар да тръбят из медиите, че са чисти като детска сълза.

-„Свободата иска Караджата“ е името на бъдещия филм на Вашия приятел Максим Генчев, но за да се съберат средствата за лентата, режисьорът, който е и добър художник, обяви, че дарява картините си, т.е. ще ги раздава на дарители. Навярно само в България може да се случи това - родолюбец, създал филми за Ботев и Левски, да стане дарител на дарителите, но като писател и езотерик какво бихте казали – от какво се нуждае Свободата?

– Това, което прави Максим, си е апостолска дейност и в случая има свободата да го направи, защото през соца нямаше как това да се случи. Но демокрацията не означава свобода. Да, има частична свобода в някои отношения и човек примерно може да си позволи да се махне от страната, щом не се чувства комфортно, но пък не може да отиде, където иска и да прави каквото иска. За каква свобода говорим? Ето например аз имам свободата да пиша книги, но пък нямам възможност да ги дам на всички читатели, особено на тези, които не знаят български, защото това среща огромни трудности. Караджата, Левски, Ботев и другите наши герои са се борили за точно определена свобода, която в един хубав ден България я е получила. Но това не е всичко. Не помня кой бе казал, че нашият Народ не знае какво да прави със своята свобода и това е вярно. Според Стоян Михайловски "българинът не е свободен, той е само освободен". Ние моментално обръщаме свободата в слободия. Казвам това, защото думата "анархия" много неправилно се употребява и асимилира, защото си е доста добра политическа доктрина и си е точно народовластие, а не безредие.

-Учителка от Благоевград кара децата в час да си залепят устата с тиксо, за да мълчат. Не е ли това част от онази драстичната цензура, която се налага във всички сфери, а иначе се тръби за демокрация и свобода?

-Ето затова говорим. Сещам се как моят син ми се оплака, когато беше в началното училище, че учителката им по руски ги карала да затварят очи и да се опитват да повдигнат чина както седят на него. Това разбира се е някакъв неин тренинг за концентрация, който няма връзка с фашисткия метод на тиксото, но аз отидох при директора и направих панаир по въпроса. Номерът с тиксото в момента е особено популярен в целия свят и мога да заявя, че във Фейсбук отдавна се опитват да го залепят на устите, които говорят неща, неодобрявани от админите. Разбира се пък те изпълняват директивите, спуснати от евро-атлантическото общество, което толерира ЛГБТ, разните мигранти и обезличаването на изконните традиции на народите. Тиксо в момента има сложено върху всички руски медии. У нас техните телевизии са така цензурирани. Тоест се прилагат дискриминационни, дори направо фашистки методи за налагане само на една гледна точка и принуждаване на обществата да приемат тенденциозна информация. 

-Наскоро Максим Генчев обяви, че единственият успех на новите еничари е очернянето на името му, но делото му е живо и никоя сатанистка сила не може да го спре. Той нарича журналистите, които целенасочено хулят филмите му, мършоядната антибългарска сган. Тези дни пък Вие споделихте, че една от причините да няма втори сезон на „Войната на буквите“ е скандалното интервю, което дадохте във Флагман.БГ. Защо? 

– Общото между мен и Максим Генчев е това, че сме приятели във Фейсбук и инцидентно общуваме дистанционно, но и по свой собствен начин се опитваме да отворим очите на хората. Впрочем направих доста редакции на творбите на брат му Евгени, който беше /вечна му памет/ невероятно талантлив писател и поет, но също неординерен по характер като Максим. Аз иначе съм дилетант откъм кинематография, макар че съм изградил собствени критерии през некъсия си живот и съм писал сценарии за филми. Така че не бих се наел да коментирам качествата на неговите филми, но подкрепям ентусиазма му, защото по-добре е да се прави нещо, отколкото да не се прави. Нека се замислим колко филми са направени за Ботев и Левски и дали преди направените са по-качествени от тези на Максим! Колкото до охулването на филмите му, то със сигурност има и платени хулители, обслужващи силите, които целят унищожаването на нашата национална идентичност. Колкото до „Войната на буквите“, то дали заради мен няма да има втори сезон или просто моето мнение съвпада с това на повечето българи, не е важно. Просто си спомням, че доста медии ме цитираха след излизането на интервюто ми във Флагман и Кошлуков се изказа после по подобен начин спрямо филма, като добави и още някои фактори за спирането на снимките.

- Неотдавна се появихте в „Добро утро, Бургас!“ по Канал 0 със седмолъчна звезда на гърдите и новите си книги в ръце. Тогава в интервю с Мария Москова казахте, че розенкройцерите, масоните, илюминатите са свързани с Боян Мага и този символ показвал различните му реинкарнации. В кои личности живее той? 

– Споменатите организации и ордени не са пряко свързани с Мага, погледнато от исторически план, но категорично носят идеите, които нашите богомили са занесли на Запад. А както все повече историци твърдят: "Създател на богомилството е четвъртият син на Симеон". В книгата ми не става въпрос за реинкарнации, а за това, че един и същ човек върви през вековете с различни имена и национална принадлежност. Както вече заявих по Канал 0: "Преминаването на Баян през такива личности като Парацелз и граф Сен Жермен е една грандиозна метафора, трасираща пътя на богомилската доктрина". И тук мога да издам малко от книгата като заявя, че Орденът на розенкройцерите не е създаден от Кристиян Розенкройц, а от Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хофенхайм, повече познат като Парацелз. Също така ще кажа, че мистериозният граф Сен Жермен, познат и като граф Ракоци, княз Салтиков и още сума псевдоними, е замесен в създаването на тайнствената организация на Илюминатите, която възниква в Инголщат след преминаването му оттам на път за Швейцария, връщайки се от Русия. Първоначалното име на тайната организация е било "Съюз на перфектибилистите", което име им дава същият мистериозен граф. И интересно защо този граф се настанява в същата стая в Базел, където преди 300 години е живял Парацелз?! Читателите биха били доста озадачени и ще им бъде доста трудно да отсеят историческата истина от художествената измислица, но трябва да бъдат напълно сигурни, че истината доминира пред фантазията. Дори мога да си позволя откровеността, че фантазията в книгата се явява като украшение на истината.

-В „Цветето на Гилгамеш“ пишете и за дъщерята на Адам и Ева, както и за богомилските легенди за нея, за сълзите ѝ, които го зареждат с безсмъртие. В книгата Ви обаче руската ФСБ и американската ЦРУ си партнират. Те заедно издирват цветето, което са се надявали да помиришат Хитлер и Сталин. Съществувало ли е настина такова вълшебно цвете? 
 
– Според богомилите Адам и Ева имат две дъщери, които както синовете, са от двама бащи. Както Авел е от Адам, така и Ада, докато Каин и Коломаин са деца на Змията, която в един момент поповете свързват със Сатаната, макар в Библията това не се споменава никъде. И точно Коломаин плаче върху едно цвете, което се зарежда с познание, милосърдие и безсмъртие от сълзите ѝ, които на свой ред са ги приели от плодовете на Дървото на Живота. Това цвете съществува според Епоса на Гилгамеш, но ако човек се поразрови из приказките на различните народи може да го открие на доста места, както и мита за Живата вода. В книгата ми, ЦРУ и ФСБ си партнират, защото имат обща цел и тя е Цветето. Те нямат никаква полза да пречат на неговото намиране, още повече има много ситуации, при които вече е имало такова партньорство, само че обикновените хора не ги знаят поради медийно затъмнение..

-В предаването на Мария Москова споменахте и за духове на жени, които съблазняват самотните мъже, както и за прототип на ламите, които са известни от българските приказки. Как е била създадена тази Лилит преди Ева? Психологът Еленко Ангелов навярно би съзрял в това, което казвате, конспиративна теория. След като в тази история са намесени змейоподобни същества, то излиза, че Лилит е рептил или поне творение на извънземните. Може ли наистина да сме техни творения?
 
– Конспирации могат да се видят навсякъде, когато човек ги търси умишлено. Хората много си падат по тях и умните ги създават дори от нищото. Само че Лилит е била истинска и първа жена преди да се изроди в секуб, ламя или хала. Впрочем тя също е и нощната, забулената сова, а в еврейския Талмуд е представена като първата жена на Адам. Също така осезателно присъства в месопотамските митове и легенди, както и в "Епосът на Гилгамеш". Така че тя не е създадена като рептил, а след като Господ я прокълнава, едно от превъплъщенията ѝ е рептилско.  Ако се опрем обаче на Библията, то Каин като продължител и основател на човешкия род си е наполовина рептил, тъй като е син на Ева и на Змията. Интересно защо никой не го коментира това?! И никой не го свързва с анунаките от Нибиро, които са си гущероподобни. Така че конспирацията, че сме създадени от някакви хиперинтелигентни гущери може да се търси в Месопотамия при фреските с анунаки, в първите глави от Тората на Библията, но не и в мита за Лилит. Впрочем аз за Лилит пиша в един от разказите си от сборника „Ипостас“, който няма нищо общо с „Цветето на Гилгамеш“, която се състои от два тома или по-точно от две книги. Интересното в този случай е това, че тези два тома спокойно могат да се четат, без да се свързват един с друг, тоест да бъдат разглеждани като две напълно отделни книги, макар и да имат връзка помежду си. Но ако трябва да се конкретизира, то втората осветлява допълнително първата и допълва някои недостатъчно обяснени казуси в нея. Също така действието в двете книги се развива в различни времеви писти и ако първата е напълно съвременна, то втората започва от 10-ти век и в нея мистиката доминира, пресъздавайки доста легенди от древността, акцентирайки върху биографията на Баян Магесника. Разбира се такива има и във втората част от сборника с разкази, където се фокусирам върху езотериката, теологията, космогонията и изобщо отвлечеността на философско-моралните теми, докато в първата част разказите са много по-реални и взети от живия живот. Сега очаквам да се появи и втората книга на „Гилгамеша“, за да бъде идилията пълна. Имам усещането, че хората вече не четат, а тези дето го правят, предпочитат повече доказани и най-вече чужди автори, но както казах: "Имам свободата да пиша, пък кой разбрал, разбрал!". Всеки, който иска да намери книгите ми, може да напише в Гугъл "Хаджипопгеоргиев, книги".