Таяни, Мелони, Марина или Марта - кой ще бъде политическият приемник на Берлускони

Хиляди се сбогуваха с големия Силвио преди дни

Ключови думи: новини, Флагман, Форца Италия, Силвио Берлускони

Кралят е мъртъв. Да живее кралят! Или кралицата. Ако изобщо има крал или кралица. Седмица след кончината на Силвио Берлускони, лидерът на десноценстристката италианска партия „Форца Италия”, анализатори продължават да се питат какво ще се случи с нея сега, почти 30 години след създаването й.

Многото животи на „Форца Италия”

През годините „Форца Италия” подобно на нейния създател премина през няколко етапа. Като самостоятелна сила тя беше сред водещите партии в Италия от 1994 г. - годината на създаването й - до появата на големия десен политически формат „Народ на свободата” през 2008 г., в който тя се вля. После партията се възроди отново под старото име през 2013 г. От 1994 г. до 2011 г.  „Форца Италия” беше в състава на четири правителства, оглавени от Силвио Берлускони. На победоносните за нея избори (след които тя беше управляваща сила) партията спечели съответно  21 процента през 1994 г., 29,4 през 2001 г. и 37,4 процента през 2018 г. като част от „Народ на свободата”. След възраждането си през 2013 г. и след експертното правителство на Марио Монти, поело управлението на Италия след падането на четвъртото правителство на Берлускони в разгара на тежка финансова криза, „Форца Италия” стана част от голяма коалиция с левоцентристката Демократическа партия в правителството на Енрико Лета, което не просъществува дълго. След това „Форца Италия” наблюдаваше отстрани управлението на демократа Матео Ренци, последвано от това на демократа Паоло Джентилони. На изборите през 2018 г. „Форца Италия” се яви заедно с крайнодясната партия „Лига” и двете съставиха коалицията, спечелила най-много гласове, но тогава антисистемните от „Движение 5 звезди” станаха партията, спечелила самостоятелно най-много гласове.  След сложни преговори бе съставено правителство  - първото правителство на Джузепе Конте - в което антисистемните се коалираха с „Лига” за ужас на „Форца Италия”, озовала се извън управлението. Кабинетът падна година по-късно и тогава „Форца Италия” и „Лига” се озоваха в опозиция на второто правителство на Конте, в което влязоха антисистемните и демократите плюс центристите на отцепилия се от демократите Матео Ренци. Това правителство също падна и през 2021 г. се появи голямата коалиция на Марио Драги, в която влязоха всички без крайнодясната партия „Италиански братя” на Джорджа Мелони. И така до лятото на 2022 г., когато антисистемните петзвездни, „Лига” и „Форца Италия” по различни причини решиха да оттеглят доверието си в Драги. Правителството падна, последваха избори, на които „Форца Италия” се яви заедно с „Лига” и „Италиански братя” и трите партии заедно победиха, но „Форца Италия” и „Лига” поотделно получиха съответно 8,9 и 8,3 процента и двигателят на тази победа беше партията на Мелони, грабнала 26 процента. Това е накратко житейският път на „Форца Италия” до момента на смъртта на Берлускони.

Подкрепата за „Форца Италия” спадна през последното десетилетие заради съдебните проблеми на нейния лидер, заради които той дори беше лишен от правото да се явява на избори за определено време.

В правителството на Мелони „Форца Италия” получи няколко министерства, най-важното от които беше това на външните работи, поверено на съратника на Берлускони – Антонио Таяни.  Но заради разногласия с Мелони относно войната на Русия срещу Украйна Берлускони така и не беше предложен за очакваното от него място на председател на Сената на италианския парламент. Това беше втори удар за него след неуспешния му опит да се кандидатира за президент през януари миналата година.

Липса на  политически приемник

В последните години от живота си Берлускони така и не посочи свой политически наследник. Очевидно той така и не се довери на никого, констатира Асошиейтед прес. Може би в основата на това недоверие беше горчивият опит от миналото. През 2013 г. Анджелино Алфано, приближен на Берлускони и вицепремиер в кабинета на Енрико Лета, беше смятан за достоен за приемник на лидера на „Форца Италия”. През годините преди това като министър на правосъдието в четвъртия кабинет на Берлускони, Алфано създаде някои законодателни текстове,  възприемани като „по мярка” за премиера. Но през 2013 г. Алфано се разбунтува и отказа да подкрепи опита на Берлускони за отстраняване от премиерския пост на Енрико Лета. Така приключиха тогава спекулациите, че Алфано ще стане приемник на Берлускони, след което Алфано продължи кариерата си като министър в правителствата на демократите Ренци и Джентилони.

Таяни начело на „Форца Италия” или Мелони начело на нова партия

 „Форца Италия” може да умре с Берлускони. Трудно ще бъде той да бъде заменен. Това е монархия, която свършва с краля си”, казва Джулиано Кацола, бивш депутат от „Форца Италия”, цитиран от Ройтерс. Но „Форца Италия” има 62 депутати в двете камари на италианския парламент и правителството на Мелони има нужда от тях, припомня Ройтерс.

Ако партията „умре”, то нейните депутати ще бъдат изкушени да отидат в партията на Мелони, прогнозира Лоренцо Де Сио, преподавател по политически науки в Международния свободен университет за социални науки „Гуидо Карли”.

Отношенията между Берлускони и Мелони не бяха идеални. Особено след като за Берлускони не се намери водеща роля в Сената и в управлението.  Берлускони не веднъж е казвал, че ако той не беше създал една обновена десница преди около 30 години, то партията на  Мелони днес нямаше да стигне до властта. Но всъщност Мелони никога не е била член на „Форца Италия”, а на Национален съюз, която пък е приемник на Италианското социално движение, което пък е смятано за постфашистка партия, доминирала живота на Италия десетилетия наред. Националният съюз и „Форца Италия” се сляха в „Народ на свободата” и тогава Мелони беше министър на младежта в четвъртия кабинет на Берлускони. Но тя не е чист форцист (както италианците наричат членовете на „Форца Италия”) и заради предисторията на Национален съюз някои продължават да дефинират партията й „Италиански братя” като постфашистка. Сега обаче за Мелони се отваря златна възможност. Тя би могла да се отърве от обвиненията за минали връзки с постфашистите, като привлече хората от „Форца Италия” и ги обедини със своята партия в една нова политическа сила, казва Еудженио Пицименти, преподавател по политически науки от Университета в Пиза.

„Сега изниква въпросът колко дълго "Форца Италия" ще има бъдеще без Берлускони”, отчита и  Нино Галети, ръководител на римския офис на германския мозъчен тръст „Фондация Конрад Аденауер”. Той предвижда два сценария – външният министър Антонио Таяни да оглави партията и да успее да я спаси или пък партията да се разпадне, а нейните членове да минат в други политически сили. Ако второто стане, ще спечели Мелони, която вече успя да привлече много гласове от „ Форца Италия” на парламентарните избори през септември, посочва Галети, цитиран от ДПА.

„Форца Италия е една партия, която бе организирана изключително около една личност”, казва Джовани Орсина, специалист по политически науки от Международния свободен университет за социални науки „Гуидо Карли” и автор и на една от многото биографии за Берлускони, цитиран от Асошиетейд прес. Берлускони никога не е обичал да дели светлината на прожекторите. В последните месеци той беше принуден да го прави с Мелони и това не му се отрази добре. Доказателство за това бяха кадри от парламента през октомври, на които Берлускони беше уловен в момент, в който си записваше какво мисли за Мелони. На бележката пишеше, че той я намира  за претенциозна, раздаваща команди, арогантна и обиждаща другите, припомня Орсина.  Ако Таяни оглави „Форца Италия”, но тя започне да губи проценти в идните месеци, това ще е проблем и накрая може да се разпадне, допълва Орсина. Но според него всичко това няма да представлява опасност за правителството на Мелони, което е прекалено силно. Членовете на „Форца Италия” няма всъщност къде другаде да отидат. Ако партията се разпадне, те ще отидат при Мелони, или в „Лига” на Салвини, или при  Матео Ренци, добавя експертът.

Мелони и Таяни вече се подготвят за горепосочените два сценария.  Мелони заяви, че Берлускони е бил онази сплав, която е държала десницата единна и е дълг на десницата да не се разединява сега, припомня АНСА. Мелони разказа също, че в последния си телефонен разговор с нея Берлускони й е казал, че се гордее с нея и че тя се справя добре като премиер. Не бива да се забравя, че на публични места Берлусони винаги е казвал, че Мелони прилича на него по прямота, смелост и решимост. Но той така и не стигна до момента, в който да я дефинира като свой наследник в дясното политическо пространство. 

На пресконференция в четвъртък Таяни пък заяви, че „Форца Италия” има задължението да продължи напред. „Берлускони винаги ще остане наш лидер”, допълни той, цитиран от АНСА.  Таяни също така съобщи, че на 22 юни ще се събере комитетът към председателя на партията, съставен от 30-40 форцисти, който на свой ред ще свика Националния съвет на партията вероятно през юли, на който официално ще бъде обявено името на временно изпълняващия длъжността партиен лидер. Той пък ще трябва да подготви партийния конгрес, на който ще бъде избран нов партиен лидер, като се очаква това да стане след европейските избори догодина, припомня АНСА.

Според редица анализатори Таяни е най-подходящият политик да замени Берлускони. Той е заместник-председател и национален координатор на „Форца Италия”. Роден е през 1953 г., завършил е правния факултет на римския университет „Сапиенца”. Заемал е ръководни постове в ЕС – бил е  еврокомисар по транспорта, а после по промишлеността и предприемачеството, бил  е заместник-председател на ЕК и заместник-председател на Европейския парламент. От 2017 г. до 2019 г. е бил и председател на ЕП. Заместник-председател е на Европейската народна партия. Таяни винаги е защитавал  проевропейските и проатлантическите позиции на Рим и се е опитвал да изглади споровете, породени от изказванията на Берлускони за Путин, Зеленски и войната в Украйна.

Интересно допитване се появи в петък. Проучването на агенция „ Дире-Текне” показа, че „Форца Италия” след кончината на Берлускони е повишила рейтинга си с 3,5 пункта до 11,8 процента, пише „Република”. А пък доверието към „Италиански братя” е спаднало от 30 процента на 29,5 процента. Но пък това в правителството на Мелони е нараснало от 48,2 процента на 54 процента.

А защо не Марина или Марта Фашина начело на партията

Но не само сценариите за разпад на „Форца Италия”  и преминаване на депутатите й към Мелони, или за евентуално лидерство на Таяни, се разглеждат тези дни. В последно време се заговори, че най-голямата дъщеря на Берлустони Марина би могла също да излезе на политическата сцена.  Тя е първото дете на Берлускони от първата му съпруга Карла Д’Олио. Родена е през 1966 година. Учи право и политически науки в Миланския университет, но така и не се дипломира. Първо е вицепрезидент на семейния холдинг „Фининвест”, а от 2005 г. е негов президент. Държи 7,5 процента от акциите му. Тя е и президент на издателската група „Мондадори”, притежавана от Берлускони.  Поддържа добри отношения с Джорджа Мелони, а също и с последната партньорка на баща си – Марта Фашина.  Марина Берлускони е майка на двама сина от брака си с бившия солист на балета на оперния театър „Ла Скала”  Маурицио Ванадия. За Марина винаги се е казвало, че тя е кралицата във финансовата империя на Берлускони заради ръководните й умения. Дали тя би ги пренесла на политическата сцена? Хипотезата изобщо не е за изключване, защото според информация на Скай Ти Джи 24 „Форца Италия” имала в момента финансов дълг към семейство Берлускони от над 92 милиона евро.

„Ако начело на партията застане Марина, то тя ще подкрепя Мелони, защото това ще е един вид политическа застраховка за действията на „Фининвест”, смята Роберто Д’Алимонте, политически коментатор за в. „Соле 24 оре”. Защото когато имаш голяма компания, е хубаво и да имаш хора във властта. Но дори и Марина да не оглави партията, то тя притежава способността да изиграе водеща роля за кулисите, за да остане партията единна, посочва експертът.

Марта Фашина пък беше последната жена в живота на Берлускони. Двамата бяха заедно от 2020 г., а миналата година сключиха символичен брак – церемония, наподобяваща много на сватба, но без да бъде легализирана. Фашина е родена през 1990 г. в Калабрия в Мелито Порто Салво.  Била е модел. Завършила е литература в римския университет „Сапиенца”. Работила е  в пресофиса на футболния клуб „Милан”. През 2018 г. е включена в предизборите листи на „Форца Италия” и влиза в Камарата на депутатите.  Там е част от комисията по отбрана. Преизбрана е в парламента миналия октомври. Винаги е била дискретното присъствие до Берлускони. Твърди се, че той е съгласувал някои партийни назначения с нея, при което е взимал предвид нейните симпатии и антипатии към някои партийни членове. В четвъртък Таяни заяви по адрес на Фашина, че няма нужда от официална роля за нея в партията, защото тя вече има своето място в нея, визирайки, че Фашина е депутат. Някои обаче разтълкуваха това като намек, че няма място за Фашина на лидерския пост.

Може ли партиен лидер да бъде някои друг от останалите четири деца на Берлускони

От останалите четири деца на Берлускони от общо двата му брака, никой на този етап не е споменаван за негов политически приемник. Някои от тях е по-вероятно да стане негов приемник начело на семейния холдинг, ако Марина Берлускони слезе на политическата сцена и се откаже да съчетава бизнеса с политиката.

Пиер Силвио Берлускони е роден през 1969 г. и е второто дете от първия брак. Учил е философия в Миланския университет, но подобно на сестра си Марина така и не се дипломирал. Първо работи в маркетинговата и рекламната компания на Берлускони „Публиталия”, а после в семейната медийна компания „Медиасет”. От две връзки има общо три деца – две момичета и едно момче. Държи 7,5 процента от акциите на „Фининвест”.

Барбара Берлускони е родена през 1984 г. и е първото дете от втория брак на Силвио Берлускони с актрисата Вероника Ларио.  Учила е философия в университета „Вита Салута Сан Рафаеле” в Милано. Част е от административния съвет на  „Фининвест”. Притежава отделно заедно със сестра си Елеонора и брат си Луиджи и компанията Н14, която държи 21,43 процента от акциите на „Фининвест”.  Председателка е на „Фондация Милан”, която подпомага млади спортни таланти. Барбара  има общо пет синове от две връзки.

Елеонора Берлускони  е родена през 1986 г. и е второто дете на Берлускони от Вероника Ларио. Завършва бизнес мениджмънт в университета „Сейнт Джонс” в Ню Йорк. Част е от холдинга Н14, а в миналото е работила за „Медиасет”. Има един син  и две дъщери от британски модел.

Луиджи Берлускони е роден през 1988 г. и  е третото дете на Берлускони от брака му с Вероника Ларио. Завършва икономика в университета „Бокони” в Милано. Специализира финанси в „Джей Пи Морган” в Лондон. Част е от холдинга Н14 и от административния съвет на банката „Медиоланум”, също собственост на Берлускони. Има и фондация,  която управлява различни стартъпи. Има двама сина от брака си с юристка.

Берлускони - първият популист

Който и да наследи в политиката Берлускони, той няма да заличи наследството на Берлускони  на първи популист, констатира Франс прес. Според Джон Фут, преподавател по история на съвременна Италия в Бристолския университет в Англия, Берлускони е изобретателят на онзи популизъм, който после демонстрираха Найджъл Фараж,  Виктор Орбан, Жаир Болсонаро и  Доналд Тръмп. Той съумя да се представи като политик, изградил се от нищото и произлизащ от работническите среди. Берлускони се представи и като работещия премиер, който слага край на политиката на неразбираемите дрънканици, на глупавите  препирни и на политиците без друга професия освен тази да са политици, посочва Фут. За много италианци Берлускони беше като тях, с някои малки несъвършенства, със своите си малки тайни. И той като повечето от обикновените италианци харесваше хубавите жени и обожаваше футбола и партитата. И той като италианците не обичаше да плаща изрядно данъци на една прекомерно разточителна държава, докато обикновените хора в нея се чудят как да свързват двата края.

Берлускони се представяше пред сънародниците си за онзи, който ще позволи на всички, които искат да станат богати бизнесмени, да реализират мечтата си, казва Анна Боналуме, философ и автор на есето „Месец с един популист”.  Това обещание „Аз съм един от вас и вие можете да станете онова, което съм аз” е самата същност на популизма”, допълва тя.

Берлускони казваше, че се е изправил сам срещу елитите, че е защитник на народа, че е  натрупал богатство въпреки всички  пречки от страна на държавата. Той говореше с прости думи, държеше медиите под команда,  имаше особено отношение към жените и винаги оправдаваше съдебните си неволи с политическо преследване. Всичко това беше така нареченият берлусконизъм и сега тръмпизмът в САЩ носи неговия отпечатът, коментира миналата седмица в. „Република”.

Берлускони - това беше Тръмп 30 години по-рано, казва и Даниеле Албертаци, преподавател по политически науки в университета в Съри, в Англия, цитиран от Франс прес. Берлусони разказваше как политическият елит лъже хората, как той ще ги избави от този измамен елит, как е спечелил милиарди благодарение на интелигентността и трудолюбието си и как е готов да направи всичко, което е направил за себе си, и за страната си, допълва Албертаци.

Берлускони – разделителят на политическата общност

Берлускони бе не само първият популист, но и разделител на международната общност. Това разделение се видя и на държавното му погребение в Миланската катедрала, на което не дойде нито един лидер на Г-7. Но пък бяха емирът на Катар, президентът на Ирак, премиерите на Унгария  и Албания. Смъртта на Берлускони породи и доста реакции в чужбина. Като първата и най-голямата беше на руския президент Владимир Путин, който припомни невероятната жизнена сила на Берлускони и неговата мъдрост и го нарече истински патриот, допринесъл по един безценен начин за руско-италианските отношения. В петък Путин дори призова участниците в икономическия форум в Санкт Петербург да запазят минута мълчание за Берлускони.

Иначе реакции имаше и от други лидери, като премиера на Унгария Виктор Орбан, премиера на Израел Бенямин Нетаняху,  британския премиер Риши Сунак, лидера на испанската десница Алберто Нунес Фейхоо. На по-късен етап дойдоха и реакциите от папа Франциск, от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, от президента на Франция Еманюел Макрон. От бившите лидери, познати на Берлускони обаче никой не реагира. Нито Джордж Буш-младши, нито Тони Блеър, нито Барак Обама, нито Ангела Меркел. Като тук не бива да се забравя, че Белускони изрече някои обидни коментари по адрес на някои от тях. Така например той дефинира Обама като момче с хубав загар, а се твърдеше, че по адрес на Меркел той е изрекъл доста вулгарен коментар, който перифразиран би означавал, че някои по-закръглени части от анатомията й не могат да вдъхновят у хората романтични помисли за нея.

В самата Италия кончината на Берлускони породи коментари от абсолютно всички лидери от политическия спектър. Президентът Матарела го нарече скъп човек и истински приятел. Премиерката Мелони го определи като боец, който не се е страхувал да отстоява убежденията си и отдаде почит на неговия кураж и решимост. Политици от левицата и от центъра, като Романо Проди, Матео Ренци, Ели Шлайн, Дарио Франческини и Джузепе Конте, отчетоха, че Берлускони е бил и фигура, политизирала дебата и разделяла обществото, но подчертаха, че той е бил главен герой в историята на страната и като политически противник винаги е демонстрирал кураж, страст и упорство.  А Матео Салвини го нарече „велик италианец, един от най-великите в историята на страната, във всички области”.

Единна реакция имаше и от жените в живота на Берлускони. Първата му съпруга не присъства на погребението му, но публикува некролог, в който го нарече велик човек и изключителен баща.  На погребението присъстваха втората му съпруга Вероника Ларио и бившата му годеница Франческа Паскале, сега женена за певицата Паола Турчи. На церемонията, както вече споменахме, присъства и Марта Фашина, застанала редом до петте деца на Берлускони.

Допитване на агенция ЕСС Ву Джи от 16 юни показа, че според мнозинството от италианците (78 процента) Берлускони е разделял обществото, но е бил незаменим. Близо 82 процента смятат, че той е въплътил най-добре страстите на италианците – бизнес, медии, футбол, кино. А 78 процента смятат, че той е внесъл дълбоки промени в Италия, посоча АНСА.

Не само съдбата на „Форца Италия” е под въпрос

Берлускони държеше  61,21  процента от акциите на холдинга „Фининвест”, който притежава мириада от компании и сега тези акции трябва се разпределят между неговите наследници. Кланът Берлускони притежава и издателствата „Мондадори” (53,3 процента), банка „Медиоланум” (30,1 процента), футболния клуб „Монца”, имения, яхти и др. Медийната компания „Медиасет”, също собственост на Берлускони, неотдавна се трансформира в „Медия фор Юръп” при сливането на клоновете й в Италия и Испания. Когато се говори за Берлускони, се споменават и компанията „Публиталия”, с която той проби през 80-те години на пазара на рекламата, и „Медуза”, която е продуцентска в света на киноиндустрията.  Как ще се преразпредели това между петте деца и близо 20-те внуци и правнуци на Берлускони тепърва ще се види. Състоянието на Берлускони, според сп. „Форбс”, през март  е възлизало на 6,4 милиарда долара. Това го нареждаше на трето място по богатство в Италия и на 352-о място в света. За годеницата му Марта Фашина италиански медии вече съобщиха, че е била включена в променен вариант на завещанието на Берлускони и за нея ще има известна сума пари, но каква ще е тя още не е ясно, нито пък е ясно дали тя ще наследи някой от семейните имоти.

Източник: БТА