Д-р Димитър Кехайов отговори дали е запориран кабинетът му
Прав е, че на този етап кабинетът му все още е негова собственост
В редакционната поща пристигна Право на отговор от лекаря д-р Димитър Кехайов във връзка със статията ни „Кредитори запорираха кабинета на лекаря д-р Димитър Кехайов”. Публикуваме го с незначителни съкращения и без редакторска и коректорска намеса:
Благодаря на редакторите на сайтът „Флагман“ за даденото ми право на отговор. Вече не работя активно като лекар – грижа се за болната си майка предимно и не искам хората да ме помнят като негодяй, лъжец, измамник и недробосъвестен човек!
За заслугите ми относно потушаването на последиците от атентатът в Сарафово в едно с усилията с може би над 50 други лекари от Бургас бяхме наградени от БЛС с престижното отличие „сребърна значка и грамота за най-добри лекари на 2012 година“ – това е толкова лесно проверуем факт, че не зная дали си заслужава да му се отделя повече активно внимание и просто може би редакцията на Флагман трябваше да провери този факт преди да тръгне да го оборва така агресивно и публично. Позволих си преди 3 години да повдигна активно въпросът за обещаните ни, но неизплащани с месеци ковид-19 надбавки, само и изключително заради младите ми колеги, повечето от които специализираха, работейки на 2 лекарски работи, което не им осигуряваше доход от тази свръхработа дори 2000 лева/чисто, месечно и тези допълнителни 1000 лева/месечно биха били и признание за тежкият им труд, а и финансова подкрепа от държавата. Тогава тези надбавки се получаваха от митничарите, полицаите, но не и от работещите лекари и друг медицински персонал в противошоковите зали на болниците и в системата на спешната медицинска помощ и някой трябваше да надигне публично глас и срещу тази несправедливост !?! Медийната атака, която подех имаше голям успех, защото още от следващият месец тези надбавки започнаха да се изплащат на всички здравни работници, но не очаквах този социален нож в гърба да дойде от родният ми град!?! Защо, кой, как и пак „защо“ това са неща, които вече са без всякакво значение за мен поне, важни са поуките, за да няма рецидиви! Като финална преценка за този ми житейски епизод се радвам, че спомогнах, макар и с цената на жестоко „социално харакири“ да помогна на младите лекари и други здравни работници. Поуките бяха и за мен естествено, най-малкото защото рабрах, че стиха „изгори, за да светиш“ не е верен – поне за мен... Не се сърдя никому, дори на коментаторите натурални хейтъри, защото е невероятно отрезвяващо да прочетеш за себе си нелицеприятни неща, най-малкото за да станеш по-добрата версия на себе си след това!
Преди над 30 години по собствено желание след разпределението ни като студенти, отидох, и защото не исках никой да ми държи ръката докато пиша рецептите, като млад лекар, в село Бродилово на 3 километра от турската граница, напълно сам без никаква методична помощ от по-опитни колеги, и си казах че или ще влезна в затвора заради лекарска некадърност или ще се науча да практикувам медицина. Течаха години и системата на здравеопазването ни се промени от основи през 2000-дната година, естестевно „изпуснах влака“ да заема за постоянно чудесна градска практика като общо практикуващ лекар и започнах работа в системата на бърза-та медицинска помощ, която си остана основната ми професионална обич. През 2007-ма си купих луксозен лекарски кабинет, който стана след 15-16 години обект на нов журналистически коментар. През тези години при все, че имах възможността да започна частна практика, която постепенно да разработя евентуално, аз останах на „амбразурата на медицината“ тоест не напусках системата на спешната медицинска помощ при все тази ми чудесни априоре финансови дадености и условия...Естествено всяко действие/избор си има и своите неизбежни последици, някои от които бяха, че трябваше да работя за около 700-800 лева чисто дълги години, сутрин и вечер на линейки плюс безсънни дежурства в противошоковите зали на различни болници, но общо в системата на СМП в различни нейни звена работих от 2001-ва година до 2018-та година, другите последици са обусловени от неспособността ми за примирение и несъгласието ми с нередностите в системата на бърза помощ , които са невероятно много, но не са обект на това ми изказване, но и тази ми невероятно активна публична гражданска позиция и като обикновен гражданин и като активен блогър ми създаде N-брой социално силни недробожелатели, явно злопаметни...Но както се казва, за значението на даден човек се съди и по силата на приятелите му, но и по силата на враговете му! Това, че по дърво което не ражда плодове камъни не се хвърлят, лично мен много не ме касае...вече...
Като почти всеки българин и аз имам своята кредитна експозиция, чието регулярно обслужване бе нарушено поради разрастването на ковид-19 пандемията и асоциираният с него срив на основните доходи на населението /преди пандемията работих като лекар в Бизнес-Парк София и от приходи от около 3500 лв/чисто месечно доходите ми се сринаха на около 600 лв/месечно поради това, че целият Бизнес Парк бе пуснат в „хоум офис“/, и се стигна постепенно до посочените в статията запори, които обаче се обжалват съдебно, като „Ленно“АД вече загубиха едно от делата за около 40 000 лева необосновани претенции, но заведоха почти веднага второ подобно дело в БРС, което е в процес на съдебно решение понастоящем, така че поне на този етап кабинетът си ми е още моя собственост!
В заключение: добре, че мама не ползва вече Интернет!
Считам, че за мен повече този казус е приключен окончателно!!!