Във войната в Украйна източноевропейците са пешки, които могат да бъдат жертвани по всяко време

Битката е между САЩ и Русия и за Русия тя е на живот и смърт, казва експертът по международна сигурност Боян Чуков

Ключови думи: Боян Чуков, новини, Флагман, Русия, Украйна

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на НРБ. Бивш секретар е на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет между 2008 и 2009 г. Автор е на над 500 публикации, посветени на темата международна сигурност. Владее руски, английски, френски, испански и гръцки език, вижте интервюто му за вестник "Труд".

- Кой е отговорен за тежките наводнения в Херсонска област - Русия или Украйна и какви очаквате да бъдат последствията от това във войната, господин Чуков? 
- Коментарите за срутването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ в известен смисъл са конфузни и непълни. Над Украйна постоянно преминават или „висят“ в геостационарна орбита рояк военни и граждански частни сателити. Но до този момент не са предоставени убедителни снимки или видеозаписи от катастрофата. Официален Киев посочи Москва за причинител на голямото наводнение. Кремъл обвини за същото ВСУ и режима на Зеленски. Прави впечатление, че на първо време Вашингтон в лицето на Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом, и Лондон в лицето на Риши Сунак, премиер на Великобритания, са достатъчно резервирани и не дават категорични оценки за събитията около Каховската ВЕЦ. Американци и британци твърдят, че събират допълнителна информация. Само израелското външно министерство обвини незабавно Русия за унищожаването на Каховската ВЕЦ. Някои американски, френски, белгийски и руски експерти не изключват възможността разнебитената стена на язовира да се е срутила под напора на водата. ВСУ нееднократно са признавали удари по Каховската ВЕЦ. През декември 2022 г. в The Washington Post е публикуван материал за „експерименти“ със стотици удари на украинската артилерия по хидросъоръжението. При оттеглянето си от Херсон миналата година руснаците взривиха част от пътя над стената, за да ограничат неговата пропускателна способност. Известно е, че язовирната стена не се намираше в добро състояние преди катастрофата. Въпросът cui bono (в чия полза?) няма еднозначен отговор. Необходими са дълги и сложни обяснения. Руснаците разполагат със сериозно алиби.

- Какво е това алиби?
- На 21 октомври 2022 г. Василий Небензя, представител на РФ в ООН, изпрати на Генералния секретар на ООН писмо за плановете на киевския режим да разруши Каховската ВЕЦ. Ще се опитам да изложа една интересна теза, която също има основания да съществува. След катастрофата с Каховската ВЕЦ в Днепропетровската ВЕЦ (над Каховка) украинците отвориха 4 водни шлюза, от които се излива мощен поток с вода. И се увеличават първоначалните наводнения в Херсонска област. Преди началото на войната сигурността на хидротехническите съоръжения в Украйна е била осигурявана от американците. Злите езици твърдят, че те предвидливо са ги минирали, за всеки случай. Няма отговор на въпроса, защо Киев през зимата натрупа водни запаси в язовирите по Днепър? Защо украинците отварят шлюзове на хидростанции над Каховската ВЕЦ? Излиза, че някой е събрал критична маса вода, която да достигне максимум в определен момент. Публично е известно, че от доста време най-голямата в света американска компания за взаимни фондове „Вангард“ и най-голямата американска компания за управление на парични средства „Блек рок“ масово изкупуват за жълти стотинки Украйна. С цел да установят свой собствен контрол върху част от украинските земи, преди всичко на територията на Новорусия и Крим. След хуманитарната катастрофа останалата част от населението по тези земи е принудено допълнително да се евакуира. Независимо дали има или няма война. Независимо от това дали хората живеят в зона контролирана от Киев или Москва. Големият индийски геополитик Н. Пр. Бадракумар счита, че „язовирът се срути от само себе си, а не от директен огън или саботаж с експлозиви, но все пак беше тласнат към срутване от преки действия на режима в Киев“.

- Според вас Русия агресор ли е или жертва на агресия на Запада и по-специално САЩ? Нека припомним защо се стигна до 24 февруари 2022 г.? 
- Вашият въпрос е фундаментален. Но преди да се отговори ще трябва да се даде честен отговор на въпроса дали сраженията на украинска територия са война между Киев и Москва или са елемент от глобалния геополитически сблъсък между Вашингтон и Кремъл? За сериозните анализатори битката е между САЩ и Русия и надхвърля събитията в Бахмут/Артьомовск, Каховската ВЕЦ или днешния украински контранаступ. На 6 февруари миналата година генерал Марк Мили, председател на комитета на Обединените началник-щабове на САЩ, на закрито заседание в Конгреса заяви: „Киев ще падне след началото на руската военна операция не за два, а за три дни“. Констатацията на висшия американски генерал е прецизна, но ако става въпрос за война между Русия и Украйна. Войната още от самото начало обаче е между Вашингтон и Москва. Професорът от Чикагския университет Джон Дж. Миършаймър счита, че „след 2014 г. САЩ и НАТО направиха Украйна де факто член на Североатлантическия алианс“. Дали Русия е агресор или не се определя от експертната оценка на хода на събитията след падането на Берлинската стена. Или даже след края на Втората световна война. След 1945 г. Сталин предлага на своите западни съюзници да създадат обща армия и да гарантират мира в Европа. В отговор получава речта на Уинстън Чърчил във Фултън, създаване на НАТО и Студена война. След разпадането на СССР Москва разпусна Варшавския договор и получи обещание от Запада, че НАТО няма да се разшири нито сантиметър на изток. Няколко години по-късно НАТО погълна бившите членки на Варшавския договор. А Кремъл получи американски нападателни ракетни установки по своите западни граници с Полша и Румъния. За да бъдем сериозни и задълбочени по темата е необходимо да направим историческа ретроспекция на хода на събитията довели до 24 февруари 2022 г. Сигурността на едни държави не може да се гради за сметка на сигурността на други. Още през 2015 г. американските сенатори Джон Маккейн и Линдзи Греъм наградиха украински военни с военни отличия, които се дават само на американски военнослужещи. Тогава единият от тях заяви пред останалите служители на ВСУ, че те са „американският военен юмрук срещу Русия“. Накрая, между 17 и 24 февруари 2022 г. украинската артилерийска обработка на Донбас бе по-интензивна отколкото през есента на същата година.

- „Това, което правим в Украйна сега, е просто масирана атака срещу украинците. Ние вкарахме Украйна в капана на прокси война срещу Русия и те са погълнати от геополитическите машинации на неоконсерваторите в Белия дом“, каза Робърт Кенеди - младши, който кандидат-президент от Демократическата партия. Коментирайте това негово твърдение.
- Най-добрият коментар, който подхожда на казаното от Робърт Кенеди, може да се направи с изказването през 1824 г. на Франсоа Огюст Мари Минье, френски историк, журналист и член на Френската академия: „Истинският автор на войната не е този, който я обявява, а този, който я прави необходима“. Тези думи са по повод обявяването от Франция на война на Австрия през 1792 г. Солидаризирам се изцяло с думите на Робърт Кенеди и Франсоа Минье. Някои истини остават непреходни във времето. В действителност Русия на 24 февруари 2022 г. започна превантивна война, която в своята основа е отбранителна. Парадоксалното е, че около 80% от войниците от двете страни на фронта са рускоговорящи славяни.

- Според Кенеди Западът е свалил демократично избраното правителство на Виктор Янукович. Не го ли свали народът, след като той отказа да подпише искането на асоцииране на Украйна към ЕС?
- Технологията за организиране и провеждане на „цветни революции“ или „кадифени революции“ е известна от доста години. Външни сили, а не само САЩ организираха преврат и смяна на властта в Киев. Подобни операции винаги се опират на някакъв мотив. В случая Янукович отказал да подпише. Такива действия си имат и название - Regime change. Промяна на режима, частично насилствена или принудителна замяна на една власт с друга. Световно известният Джийн Шарп, син на протестантски проповедник и троцкист, изготви и наръчник на необходимите уж ненасилствени действия. Изброени са 198 такива действия. На Виктор Янукович му организираха „цветна революция“, държавен преврат, когато той отказа да подпише искането за асоцииране на Украйна към ЕС. Понятието „народ“ се размахва медийно в подобни случай, за да се придаде легитимен вид на насилствената смяна на властта от външни фактори, при използване и предателството на местния висш политически, икономически и силов елит. Не вярвам, че някой ще причисли към украинския народ грузинските снайперисти на майдана, които стреляха по протестиращите и стоящите срещу тях формирования на спецназа „Беркут“. По-ясно казано, Робърт Кенеди е грамотен и почтен човек, а не „полезен идиот“ или част от глобалната биомаса.

- Кога Русия започна да се готви за реванш и войната срещу Украйна, реванш ли е спрямо разширяването на НАТО?
- Геополитическата битка между евроатлантическия и евразийски полюс е перманентна във времето. Никога не е приключвала окончателно. С разпадането на СССР светът остана с впечатление, че евроатлантическият полюс е победил окончателно и безвъзвратно. Франсис Фукуяма през 1992 г. написа своята прословута книга „Краят на историята и последният човек“. След години си призна, че се е объркал. Френският геополитик професор Тиери дьо Монбриал по същото време в годишника RAMSES на Френския институт за международни отношения обяви XXI век за „век на Америка“. И той не позна. Русия възкръсна като феникс. И не за първи път в своята история. Русия се завърна в глобалната геополитическа битка. От геополитическа гледна точка Руската империя, СССР и Руската федерация имат един и същи смисъл. Идеологията като мотив само прикрива истината, а тя е геополитическа битка, която никога не свършва, тя е вечна. Не е случайно, че Марк Порций Катон Стари е завършвал винаги своите речи в Римския сенат с думите: „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши“. Неговата легендарна фраза притежава мощна геополитическа проекция. Геополитическите императиви са константи във времето. Считам, че етатизиране на дадено държавно образувание, неговото геополитическо субективизиране във времето, неговото възкръсване не може да се приема за „реванш“. Не бих искал да давам политкоректен за нашето време отговор. Особено през оптиката на неолибералната евроатлантическа когнитивна матрица. Русия реагира през декември 2021 г., когато поиска с ултимативен тон връщане на НАТО в рамките от 1997 г. Заплаши с военно-технически мероприятия. След като придоби достатъчна икономическа и военна мощ Кремъл даде да се разбере, че няма да търпи ракетни бази на САЩ в Румъния и Полша, които осигуряват недопустимо кратко време за полет на изстреляните от тях ракети по цели на руска територия. Тези ракети са потенциален изпреварващ ядрен удар срещу Москва и нейните стратегически военни обекти от ядрената u триада.

- Чичото на Кенеди - президентът Джон Ф. Кенеди и съветският лидер Никита Хрушчов спасиха света от ядрена война по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г.. Възможно ли е сега да видим Байдън и Путин в техните роли?
- Мисля, че да се прави аналогия на днешния ден с ракетната Кубинска криза от 1962 г. е некоректно. Тогава светът е бил двуполюсен. Днес той е многостранен, съгласно китайската терминология. През 1962 г. ядреният потенциал на САЩ превъзхожда този на СССР. Никита Хрушчов по-скоро блъфира. Тогава Джон Ф. Кенеди е президент на САЩ и взема единственото правилно решение. Той не е съгласен да подложи на риск даже ограничен брой американски градове при ядрена война със СССР. Путин и Байдън са в съвсем друга ситуация. За Русия битката със САЩ е на живот и смърт. Тя е екзистенциална. Путин формулира много ясно руската позиция: „За какво ни е свят, ако в него я няма Русия“. Към днешна дата военният ядрен потенциал на Русия надхвърля този на САЩ, Франция и Великобритания взети заедно. За Китай да не говорим. Поднебесната е съюзник на Кремъл от първия момент на войната, макар и зад кадър. В този смисъл считам, че механичната аналогия с 1962 г. е много неудачна. Днес военната сила на САЩ се е превърнала в единствения инструмент, с който Вашингтон може да поддържа донякъде своя идеологически универсализъм, детерминирания либерален наратив. Войната в Украйна започна като трансконтинентална. И се трансформира в световна.

- Може ли да има примирие в Украйна и каква цена за него ще трябва да платят Русия и Украйна?
- В момента светът се намира в Третата световна война, която можем да наречем засега хибридна. Сметката в световните войни я плащат всички участници. Без изключения. Примирие може да има само ако Вашингтон и Москва сключат споразумение, за което към днешна дата няма никакви предпоставки. Европейците са само инструменти в геостратегията на САЩ срещу Русия. Франция не играе никаква самостоятелна роля в украинската криза, въпреки своя независим в теоретичен план ядрен потенциал. Париж само коментира. Източноевропейците са банални пешки, които могат да бъдат жертвани по всяко време. В най-незавидно положение е Украйна, която реално вече не съществува като държава. По пътя към Европа тя остана с под 30 милиона жители, а в момента на разпада на СССР Украйна имаше над 52 милиона.