Как и защо са убити Теодора Бахлова и Юмер Мехмед – подробна хронология (II)

Те му бяха близки приятели, но не трябваше да го „врънкат“ за пари, както по-късно ще отбележе той лаконично

Ключови думи: Теодора Бахлова, Станимир Рагевски, Юмер Мехмед, убийство, флагман, хронология, обзор, част 2

Екипът на Флагман.бг събра всичката информация – в подробности, по извършените две тежки криминални престъпления с убийството на брокерката Теодора Бахлова (46г.) и строителния работник Юмер Мехмед (28 г.). Поради проявения обществен интерес към започналия съдебен процес срещу серийния екзекутор Станимир Рагевски (58г.) - един от големите бизнесмени и предприемачи в Бургаския регион, публикуваме цялата сага.

Как и защо са убити Теодора Бахлова и Юмер Мехмед – подробна хронология

Втора част

... Така минава седмица от разстрела на Бахлова. Рагевски отива при Дичев във винарната и му разкрива, че е убил бокерката, че му трябва помощ, за да се отърве от трупа, напъхан в бидона с главата надолу. На следващия ден отново го посещава в търговски обект, където Дичев работи заедно с дъщеря си - като управител, барман, чистач и най-вече като готвач. Заведението е любимо място на адвокати, магистрати и полицаи, заради удобната локация между Съдебната палата и ОДМВР.  "Менторът" му разказва подробности за потопения в натриевата основа труп. Оплаква се, че сам не може да пренесе тежкия товар и възлага на Дичев да осигури двама товарачи. Така се стига до клошаря-пияница Стефан Златев, с прякора Малкия Рамбо.

Дичев обяснява пред разследващите по-късно, че е бил ужасен от всичко, което е свършил по логистиката, обаче и за миг не си е помислял да предаде своя кумир на полицията.

На следващия ден, рано сутринта, било е в началото на ноември 2020 г., Дичев и Рагевски отиват на пазара „Краснодар“ и първо вземат със себе си Малкия Рамбо. Качват го в бял микробус, осигурен от Рагевски, и тримата се отправят към апартамента на ул. „К. Фотинов“ №1. Бидонът е опакован целия в стреч фолио. Тримата го натоварват в микробуса. Рагевски кара до зеленчуковия магазин. Рамбо седи в товарния отсек и подпира бидона да не се обърне на завоите.

В същото време работниците Тодор О. И Кольо Г. от фирма „Електрик 1“ ЕООД подменят кабели до военния гарнизонен клуб. Двамата, заедно с Малкия Рамбо, се съгласяват за по 10 лв. да разтоварят бидона от микробуса до вътрешността на магазина. Поставят бидона върху шарения килим, който се намира в микробуса, същият от снимката с терасата на ул. "К.Фотинов"1, за да го пренесат по-лесно вътре.

Под въздействието на основата, тъканите на Бахлова започват да се разграждат, а костите стават пластични и лесно трошливи. По-късно Рагевски разказва на Дичев, че периодично проверява състоянието на трупните останки. След като установява, че меките тъкани са се разпаднали окончателно, а костите са почти разградени, той започва да ги вади с купа и допълнително да ги реже на по-малки части с трион, в самия магазин. Така постепенно започва да изгребва разлагащите се части с кофа и да ги излива в трите отводнителни шахти пред магазина, които се намират по тротоара на жилищната кооперация, където пък е и квартирата на Дичев. За да ускори процеса на разпад, Рагевски допълва често бидона със сода каустик.

С какво и изобщо занимава ли се по това време полицията с изчезването на Бахлова?

Действително полицаите започват оперативно-издирвателни мероприятия, като установяват, че последната комуникация на жената е именно с таксиметровата служба „Еко такси“. Проверката на камерите в района на ул. „К. Фотинов“ №1 показват придвижване именно от ул. "Булаир" към вход 4 на този Г-образен блок. По тази причина Рагевски на няколко пъти е призоваван и с него са провеждани беседи в Първо РУ. С него разговаря лично и шефът на одел "Криминални престъпления" в ОДМВР Кирил Кирязов. Не са извършени обаче никакви действия по претърсване на двата апартамента на този адрес, публично фигуриращи като собственост на Елена Рагевска и брат й Иван в Агенцията по вписванията. Не е образувано досъдебно производство във връзка с изчезването на Бахлова, защото, според полицаите, няма труп и доказателства за покушение. Установено е, че не е напускала пределите на България. Из града постепенно заглъхва слухът, че се е самоубила, хвърляйки се в бурното море, заради дълговете, което, по пък по думите на приятелите й, изобщо не синхронизира с борбената й същност.

От своя страна, комбинативният Рагевски предприема активни действия, за да отклони подозренията от себе си. Особено, след като е бил "надушен" от топкриминалиста Кирязов, пред когото, в свободния им разговор, се е "изтървал" да пита дали може да се проследи телефона на изчезналата по клетката му. Телефонът на Бахлова окончателно замира в района на ул."К.Фотинов" 1, което обаче е и в обсега на Морска гара и морето. На 29 декември 2020 г., той заявява на полицаите, че съхранява нещо, което има връзка със случая. Предава  торба с марихуана с тегло 366,840 грама. Обяснява, че наркотичното вещество той намерил в колата на Бахлова на 2 ноември, когато по молба на майка й го преместил в двора им. Подпъхва версия, че се е захванала с разпостранение на дрога.

До края на януари 2021 г. Рагевски периодично излива разпадналите се трупни останки в шахтите по тротоара на ул. „Сливница“. В една от порциите, по невнимание, попада и проектилът от калибър 9х18 мм, изстрелян именно от пистолета му „Макаров“. Това е важно доказателство.

В бидона остават само големите кости – от подбедрицата, бедрата, ребрата, части от гръбначния стълб, голям и малък пищял, които не са се поддали на пълно разлагане. В бидона остават непокътнати и двата силиконови импланта, с които е бил уголемен бюстът на убитата. Тях той разпределя в няколко торби и ги заравя до гроба на баба си Севка и дядо си Марин, родители на майка му Димитричка Рагевска. Смята, че няма да възбуди подозрение, ако бъде видян да копае и заравя в този участък на 12-ти квартал в Гробищния парк.

Така след януари 2021 г., убеден, че е успял да заблуди полицаите и е прикрил надеждно следите, той продължава обичайния си начин на живот. Даже раздава подаяния на бедни хора. Безоблачните дни обаче траят твърде кратко, защото възникват нови обстоятелства, налагащи да извърши второто убийство, според думите му, по необходимост.

На това място се връщаме на 2017 г., когато Рагевски стопанисва ресторант „Селена“ на Северния плаж.

Тогава за съдействие към него се обръщат представители на криминалния контингент. Те търсят човек да им помогне за организиране и извършване на палеж на катафалка, собственост на погребалната агенция „Гея 1-2014“ ЕООД. В заведението като момче за всичко работи Юмер Кадир Мехмед. По това време е на 24 години. Юмер е от социален дом и попада в заведението още преди да е навършил пълнолетие. „Расте“ под крилото на Рагевски. Палежът обаче се поема от ГДБОП и влиза в описа на Специализираната прокуратура - пришиват Юмер към ОПГ-то на Димитър Желязков-Очите.

Той е задържан под стража три месеца в столичен арест, като на 30 юни 2020 г. мярката му за неотклонение е изменена в „домашен арест“. Тя трае до 10 декември 2020 година. Младият мъж устоява на натиска при разследването и не разкрива участието на Рагевски като поръчител. Уговорката е, че като награда ще бъде подсигурен финансово. Първоначално Рагевски му обещава 10 хил. евро компенсация. За това Юмер споделя по-късно с приятеля си Стоян Т. и  приятелката си Габриела А., с която е живее на семейни начала на квартира. И двамата по-късно стават първите свидетели пред полицията.

След като излиза на свобода Юмер се оказа без никакви доходи. За малко е принуден да започне работа в гробищния парк като общ работник, но издържа само около седмица на унизителния труд. Насочва се към строителството и поема да извършва всякакви работи по строежите, като през цялото време моли Рагевски да изпълни обещанието за финансовата награда. Претендираната сума обаче расте с всяко обаждане на потелефона. Така, до август 2021 г. се трупа огромно вътрешно недоволство у младия мъж с красива и претенциозна приятелка. Парите от строителните дейности са недостатъчни, за да й осигури висок стандарт на живот, за какъвто мечтае Габриела. Двамата искат собствено жилище от Рагевски, знаят, че той разполага с много имоти. Тъй като Юмер все по-често „мрънка“ пред поръчителя затова, че е поел невинен вината за палежа на катафалката, Рагевски започва да се изнервя. Преценява, че има реална опасност младежът да му навреди, ако разпространи информацията.

Изходът е – да елиминира и Юмер Мехмед. Обаче нещата с него не стоят така просто, както с брокерката. Рагевски е наясно, че е под непрекъснато наблюдение от органите на МВР във връзка с изчезването й. Започва да залъгва Юмер Мехмед, че не просто ще му осигури пари за добър живот, а и ще му прехвърли собствеността върху едно свое жилище. Едновременно с това планира убийството. За да избегне грешката при убийството на Бахлова със засечените мобилни данни от клетката на телефона й, сега той подсигурява безопасна комуникация с Юмер.

През юни 2021 г. купува Нокия, модел 1208, с предплатена сим карта, регистрирана в БТК ЕАД на името на някой си Митко А., който по-късно ще стане и свидетел. През юли 2021 г. предлага на Юмер разговорите за пари между тях да води по телефона с този абонатен номер. Предвид криминалното си минало младежът се съгласява. От 1 август 2021 г. комуникацията между двамата се провежда единствено от мобилен телефон Нокия с друг абонатен номер, регистриран на името на Габриела А. - приятелката на Юмер. Цялата останала комуникация Рагевски осъществявал с обичайния си Айфон. А третият му телефон – Самсунг, с отделен номер, е използвал само за комуникация със своята интимна приятелка Росица С.

Междувременно Юмер почва да се хвали пред свои колеги в строителството, че скоро ще е устроен с хубав апартамент и че ще се жени за Габриела. Говори и за бебе. Рагевски планира да го убие със същия пистолет „Макаров“, в който се намират останалите 14 патрона. За лобно място на Юмер избира малък апартамент-ателие в кооперация в жк. „Зорница“ №62, ет. 5, който е съпружеска имуществена общност с Елена.

Избира този необитаем имот за примамка. Кани Юмер да го разгледа и ако го одобри, да му прехвърли собствеността.  Той е пресметнал, че присъствието му сградата няма да възбуди любопитството на съседите, защото е собственик. След като набавя всичко необходимо за убийството, Рагевски преминава към изпълнение.

На 3 август кани по телефона Юмер да го вземе на следващия ден от паркинга зад магазин „Болеро“ на ул. „Иван Богоров“ №42. В този търговски обект по това време младият мъж извършва ремонтни дейности заедно с приятелите си Николай В. и Георги К. През цялата нощ на 3-и срещу 4-и август, по показания на Габриела, Юмер изобщо не е мигнал от напрежение. Бил с опънати нерви. Излязъл много рано от квартирата им. Тя знае, че му предстои среща с Рагевски  през деня.  Около 14 часа Юмер получава обаждане, че до няколко минути ще го вземат с кола.

Целият предиобед, за да си осигури алиби, Рагевски и готвачът Деян Дичев са обикаляли различни населени места, далече от Бургас – в района на община Сунгурларе. Казали са при разследването, че търсели имоти зя ремонти.  Планираното престъпление не притеснява серийния убиец и той бил в добро настроение. Разделя се с Дичев около 13:30 часа. Отива с белия си Мерцедес, с рег. номер А9052МТ на паркинга зад магазина, където Юмер Мехмед се качва на предната дясна седалка.

Около 14:40 часа пристигат пред новата жилищна кооперация в зелено в жк. „Зорница“ №62. Двамата се качват на последния етаж в ателието, състоящо се от хол с Г-образна форма, баня с тоалетна и тераса. Рагевски изчаква момент гостът да застане с гръб към него и го прострелва в главата – в тилната област. Юмер издъхва веднага. Убиецът издърпва трупа му в банята, за да не цапа стаята с кръвта. Пуска пистолета и заглушителя в найлонова торба, взема мобилния телефон на Юмер и напуска жилището.

С Мерцедеса се придвижва до подземното помещение на кооперацията на ул „К. Фотинов“ №37, където има гараж и склад, оставя там пистолета и заглушителя. В тази луксозна жилищна кооперация, впрочем, апартаменти и гаражи са имали освен той, още съдружникът му Ангел Костадинов и разстреляната месеци по-рано Теодора Бахлова.

После отива с Мерцедеса до винарната във военния клуб, за да се види с Деян Дичев. Казва му, че трябва да го придружи, без да определя в каква посока тръгват и защо. Дичев поема безропотно и двамата отново се връщат в подземието на ул. „К. Фотинов“ №37.

Вече се свечерява и Габриела започва да звъни на мобилния телефон на Юмер. За да забави откриването на смъртта му, Рагевски приема едно нейно обаждане, но без да товори –  оставя линията отворена в продължение на 22 секунди, в които да се чуват в слушалката паразитни шумове. Смята, че по този начин момичето ще бъде заблудено, че е жив, но не иска да говори с нея. И наистина постига този ефект. От подземието на ул. „К. Фотинов“ №37 Рагевски изнася същата вечер в голяма торба всичко, което може да свърже с двете престъпления – пистолет, заглушител, пълнител с 5 патрона, картонена кутийка с още 8 патрона, мобилния телефон Нокия, с който разговаря единствено с Юмер и вече е разглобил на части, както и черен текстилен чорап. В тъмносиня торбичка изнася бижутата на Бахлова, с които тя е била в последните минути от живота й – две гривни, обици, два пръстена и медальон с логото на „Булгари“.

В голямата торба, към тези вещи, добавя и пакетчета с марихуана – едното с тегло 5,472 грама, второто с тегло 1,013 грама, както и шишенце със смес от кокаин и пирацетам с тегло 5,675 грама. Торбата с всичко това предава на Деян Дичев с разпореждане да я изхвърли някъде, където няма да бъде намерена. Дава му и все още неразглобения мобилен телефон на Юмер Мехмед, с разпореждане да бъде изхвърлен едва на следващия ден. Да го държи включен дотогава, но да не отговаря на обажданията. Така, според Рагевски, приятелката Габриела няма да се съмнява, че може да е мъртъв и времето ще му даде възможност да укрие трупните останки безпроблемно.

Дичев нарамва голямата торба и тръгва пеш от ул. „К. Фотинов“ №37 към винарната във воденния клуб. Вместо да изхвърли торбата на място, където не може да бъде открита, той решава да види какво има вътре и да я скрие – на сигурно, според него, място. Преценява, че отдушникът на мазето във винарната е подходящ за целта и пуска торбата вътре. Телефонът на Юмер задържа у себе си, не го изключва и не отговаря на многобройните позвънявания. На следващия ден го разглобява и изхвърля.

Какво е вършил същата вечер серийният убиец?

Без никакво угризение на съвестта той купува голям букет и заедно със съпругата Елена отива на гости у майка му по повод рождения й ден. На 5 август сутринта, Рагевски се връща в ателието в жк. „Зорница“, за да провери състоянието на трупа. Преценява, че може да започне разчленяването около обед. Завръща се със същия ел. саблен трион, марка „Бош“ и ножа за него, както и още режещи инструменти – по-малък трион и нож, полиетиленови и сезалови чували, почистващи препарати. Престъпва към разфасоването при силна миризма на разлагаща се плът, заради августовската горещина.

Последователно отделя главата, като я срязва в областта на шията – при втория шиен прешлен. Разрязва тялото в областта на таза – в ляво - през лявата тазобедрена става, а в дясно – през хълбочната кост. Отрязва лявата и дясната ръка, като ги отделя от туловището. Разрязва краката, като отделя двете подбедрици. Разрязва с нож меките тъкани. С опита, който има от Теодора, за да ускори изтичането на кръвта, нанася няколко прободни рани на двете бедра и под дясната ключица, като държи продължително с ръка разрязаните трупни части, за да изтече кръвта.

След като разчленява хладнокръвно трупа в банята и струпва на купчина частите, започва почистване на следите в хола. Измива старателно триона и ножовете, прибира ги в торба в багажника на Мерцедеса и си тръгва. След като си отпочива в семейното му жилище на ул. „Ал. Стамболийски“, касапинът се връща обратно на по тъмно. Слага тленните останки в няколко найлонови чувала, а след това найлоновите чували - в три сезалови чувала, които облепя с тиксо. Преценява, че вече е готов за изнасянето им.

Колегите на Юмер от строителния обект – Николай В. и Георги К., макар и притеснени от липсата му до края на работния ден, решават да успокоят Габриела, като вечерта на 4 автуст й казват, че той вероятно е отишъл на среща с друга жена. Смятали, че го правят за нейно добро. Когато обаче телефонът му от 5 август нататък спрял да бъде активен, двамата сериозно се обезпокояват  и отиват при Габриела.

Признават, че са я излъгали и че Юмер е изчезнал около 14 часа на 4 август,  оттогава не знаят какво става с него. Тримата сезират веднага Първо РУ на ОДМВР-Бургас и Флагман.бг.  Юмер е обявен за общодържавно издирване.

Същият ден – 6 август, сутринта, Рагевски се обажда на свой приятел – Христо Ж. И го моли да му даде микробуса си, марка Опел „Виваро“, бял на цвят, с рег. Номер А0394КМ. МПС-то е собственост на фирма, на която Христо Ж. е управител.  Той е друг правел подобни услуги, затова откликнал на молбата. Веднага след като осигурява возилото, Рагевски вика Деян Дичев. Казва му, че трябва да свалят багаж от ателието в жк. „Зорница“. Уговорката е това да стане същия ден следобед. С Мерцедеса си Рагевски отива до магазина за пластмасови бидони на ул. „Одрин“ №3 и  купува 1 бидон от 135 л.

После взема Дичев от военни клуб и паркира пред сградата с ателието. Носят пластмасовия бидон по стълбите нагоре. В апартамента Рагевски поставия първия от трите сезалови чували в бидона. След което двамата с Дичев тръгват по стълбите, за да го товарят в микробуса. От тежката миризма на разлагаща се плът на Дичев му става лошо и дори припада за малко. Започва да любопитства какво пренасят. Вместо обяснение, Рагевски заявява тросвато: „Има още боклук горе, ще се наложи да купуваме още 2 бидона“. Качват се в Мерцедеса и купуват още два сини бидона с черни капаци – стандартен размер. Всеки от тях качва по един в ателието. Този път обаче Рагевски взема от багажника на Мерцедеса и платнище, като обяснява, че с него ще им бъде по-лесно да свалят бидоните по стълбите. В апартамента и двамата участват в прехвърлянето на чувалите в бидоните. Пред микробуса Рагевски заставя Дичев да тръгне с него, за да му помогне да изхвърлят „боклука“.

Отправят се към Промишлената зона на Бургас – в посока Долно Езерово. Край пътя обаче ги засича познат на Рагевски – дърводелецът Динко П. Той ги пита накъде са се запътили и какво ще правят, с което на практика осуетява намерението им да се освободят от трупа на 6 август. Решават да оставят „работата“ за следващия ден. Връщат се обратно в Бургас, паркират пред блок 55 в жк. „Славейков“, до бистро „Дъга“.

Рагевски вади от чанта два мобилни телефона – Самсунг, със сим карта в него – същият, който използва само за разговорите си с Росица С., както и мобилен телефон WIKO, без сим карта, и ги дава на Дичев. Казва му да ги държи на съхранение при себе си. Пак се връщат в ателието в жк. „Зорница“, откъдето Рагевски отново взема найлонова торба и я подава на Дичев. Казва му да я остави в микробуса. Дава му да носи и по-малкия трион. По това време вече готвачът е силно притеснен, от миризма в апартамента отново му прилошава.

Именно заради това, вместо да влезе в микробуса и да остави всички вещи, той несъзнателно се отправя с триона в ръка към близкия хипермаркет „Болеро“. Оставя триона в шкаф за багаж при входа, купува си шише с вода. И така, с триона, е засечен от камерите на хипермаркета, което по-късно ще се окаже решаващо за задържането му.

Дичев изобщо не споменава на Рагевски, че е влязъл в магазина в този вид. Двамата се качват в Мерцедеса и се прибират по домовете. Дичев слиза пред военния клуб и отива първо във винарната. Там оставя двата телефона, които след няколко дни скрива над окачения таван, представляващ шумоизолиращи панели и въздуховоди над входната врата на заведението

На следващия ден – 7 август, готвачът заминава рано за Варна, за да присъства на дипломирането на своята дъщеря, която завършва Висшето военноморско училище. В това време бидоните с трупните останки на Юмер продължават да стоят в апартамента, но адската миризма от тях не пречи на Рагевски да продължи почистването. Когато Дичев се завръща в Бургас късно вечерта, "шефът" го информира, че се налага заедно да изхвърлят „боклука“ на следващия ден.

Чак на 8-ми август, през деня, когато жегата надхвърля 30 градуса, Рагевски и слугата му се отправят с Мерцедеса към кв. Долно Езерово. Карат по черни пътища и оглеждат внимателно района в землището на квартала. Шефът преценява, че е напълно подходящо за изхвърляне на тленните останки на Юмер. Връщат се в Бургас, вземат микробуса от мястото, където Рагевски го е паркирал 2 дни по-рано.

С него отново потеглят обратно към Долно Езерово. При надлез Братово, отбиват вляво от пътя – към блатото. Рагевски одобрява място в близост до високоволтов стълб от електропреносната мрежа, на 100 метра южно от асфалтовия път.

Заедно свалят трите бидона и ги пренасят до блатото. Рагевски изсипва цялото съдържание. Дичев не е в състояние да му помага, защото отново му прилоша и започва да повръща.

Когато на 11 август разследващите стигат до това място, те заварват два от сезаловите чували разкъсани, вероятно от животни. По тях вървят червеи. В единия се вижда крак, обут в маратонка „Адидас“. До чувалите, на земята, а не в блатото, е главата на Юмер, както и втората му маратонка.

Но нека се върнем на 8 август. Дичев не е успял да се сдържи и пита в крайна сметка какво има в торбите, които са изхвърлили в тресавището. „Една мърша, много ме ядосваше и го утрепах“, казва Рагевски.

Дичев оставия триона със захранващия кабел, преходник и капак в подстълбищната клетка, водеща към приземния етаж на жилищния блок на ул. „Шейново“ №46. В същата сграда е и зеленчуковия магазин, както и квартирата на Дичев. През това време Рагевски връща микробуса в жк. „Славейков“, паркира отново до блок 55, до бистро „Дъга“. Ключът за микробуса оставя в Мерцедеса си. Убеден, че е прикрил със заличаване на всички следи от второто убийство, той се прибра у дома и заспива. На другия ден излиза на разходка из града.

На 12 август е извършена аутопсия на останките, която установява кръгла рана в тила с диаметър 1 см, на 11 см от лявата ушна мида. Там е открит и иззет проектил от патрон калибър 9 х18 мм, изстрелян от пистолет „Макаров“. Части от лявата ръка на убития са изядени от животни. Липсва лявата подбедрица, която така и не е открита. Вераоятно е отнесена от кучета.

Първоначално Рагевски е арестуван на ул. „Ал. Стамболийски“ №42, на тротоара пред семейното му жилище на първия етаж и е привлечен като обвиняем за причиняването на смъртта на Юмер Мехмед. Това става на 12 август 2021 г., по обед.

В същото време Деян Дичев е принуден от полицейските служители да отвори винарната, на която няколко дни преди това е сложил табела „Ремонт“ и да посочи къде са двата телефона – Самсунгът и WIKO. Едва на 24 август, в отдушника, след разбиването на стената с къртач, полицаите намират пистолета „Макаров“. Заедно с пистолета е пълнител с 5 патрона и картонената кутийка с 8 патрона, заглушителят, мобилният телефон Нокия, с поставена в него сим карта на „Виваком“, с който Рагевски се е свързвал единствено с Юмер. Там е и странният черен текстилен чорап, за който полицаите така и нямат обяснение каква роля е изпълнявал. Вътре е и тъмносинята торбичка с бижутата на Теодора Бахлова, както и шишенцето с кокаин и пирацетама.

В подстълбищната клетка в кооперацията на Дичев са намерени и иззети черен пластмасов капак за бидон, с метален обръч за закопчаване, електрическия саблен трион „Бош“, с кабела, щепсела и предходник. От Мерцедеса на Рагевски с рег. № А 9052 МТ е взет ножът за трион „Бош“.

Така събраните доказателства водят до извода, че Станимир Рагевски е убил и Теодора Бахлова. Макар и с голямо закъснение, на 12 август 2021 г., десет месеца след изчезването й, предприемат претърсване на апартамента на ул. „К. Фотинов“ №1, вход 4, ет.1, ляв.

В долната част на мивката в банята, след обследване с UV лампа, са открити капки човешка кръв. При извършените ДНК експертизи се установява, че кръвта е от Теодора Бахлова. На 25 август 2021 г., криминалистите и оперативните работници на ОДМВР-Бургас установяват и местонахождението на трупните останки от Бахлова – до гроба на бабата и дядото на Рагевски.

Ето какво анализират при аутопсията им на 26 август – остатък от подбедрица с коляно и бедро с дължина 32 см, дясно стъпало с долна трета част на подбедрица, горна трета част от гръден кош, разкашкани множество парчета от скелет с различна форма, подбедрица с дължина 26 см и част от бедрена кост с дължина 10 см, част от гръбнака, седем ребра. Идентифицирани са и двата силиконови импланта от гърдите, които са непокътнати.

В трите шахти на ул. „Сливница“ №28 са намерени кости и зъби, както и проектила от патрон калибър 9х18. Цялостната фактическа обстановка се установява след това в рамките на 4 месеца, като са събрани показания от 59 свидетели. Анализират се десетки протоколи от обиски, претърсвания и изземване в неотложни случаи. Прегледани са видеозаписите от стотици улични, общински, служебни и частни камери. Проведени са десетки следствени експерименти. Извършени са над 30 съдебно-медицински, психиатрични, видеотехнически, балистични, физикохимични и трасологични експертизи. В тези действия ОДМВР Бургас хвърля огромен човешки ресурс. Работата в определени периоди е била денонощна и в нечовешки условия.

Окръжна прокуратура и полицията вземат най-вярното и полезно решение, за да разплетат двете убийства, привличайки готвача Дичев като свидетел. Възможно е в част от действията, които той приписва изцяло на Рагевски, да са били изпълнявани в синхрон, но това не намалява вината на психопатичния екзекутор.

Така се установява, че на 29 октомври 2020 г. Станимир Рагевски е умъртвил Теодора Ненкова Бахлова с пистолет „Макаров“, чийто изстрел е бил насочен към гърдите й и е имал за цел убийството й. Деянието е квалифицирано при форма на вината „пряк умисъл“, по чл. 115 от НК.

Безспорно е установено, че на 4 август 2021 г. обвиняемият е умъртвил Юмер Мехмед със същото оръжие, стреляйки в главата му. Убийството е извършено предумишлено – с квалифициращ признак по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК, защото решението е взето в спокойно и хладнокръвно състояние, с изработен план.

За незаконния пистолет „Макаров“, заглушителя и боеприпасите обвинението е по чл. 339, ал. 1 от НК. За това престъпление се предвижда от 2 до 8 години лишаване от свобода.

За разпространението на наркотичните вещества, които е предал на Дичев – престъплението е по чл. 354А, ал. 1, предл. 5 от НК -  с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Обвинителният акт на прокурора Десислава Трифонова от Окръжна прокуратура Бургас е подписан на 1.12.2022г. Към момента обвиняемият Станимир Динчев Рагевски (58г.) се намира в Затвора в Бургас. Негов защитник в адвокат Ваня Радиева – бивша съпруга на бизнес партньора му Ангел Костадинов и близка приятелка на застреляната Теодора Бахлова.

От момента на задържането му досега не е проронил и дума в официален протокол пред разследващите полицаи или пред съда. Споменавал е само пред близки хора, че не е понесъл продължителното „врънкане“ за пари от страна на Бахлова и Юмер. Приемали го за ходещ портфейл и това го обиждало, защото ги имал за близки до себе си хора.

Съдебният процес в Окръжния съд на Бургас продължава.