Какви са очакванията от визитата на Макрон в Китай
Макрон може да отправи като цяло послание, че Европа иска отново да води диалог с Пекин, но че това ще бъде трудно, ако Китай продължава по пътя, който следва сега спрямо Русия
Президентът на Франция Еманюел Макрон заминава тази седмица на посещение в Китай. Визитата ще бъде следена с голям интерес от международната общност, предвид факта на продължаващото съперничество на Китай с другата суперсила в света САЩ и заради войната на Русия срещу Украйна, във връзка с който в последно време Пекин зачести с изявленията. Визитата на Макрон в Китай ще започне на 5 май и ще приключи на 8 май. Тя следва посещението на испанския премиер Педро Санчес, който беше в Пекин миналия петък и предшества тази на бразилския президент Луиз Инасио Лула да Силва, който ще бъде там от 10 до 14 април. Посещението на Макрон в азиатския гигант ще се осъществи малко след като китайският лидер Си Цзинпин бе на официална визита в Русия, а след това получи покана от украинския президент Володимир Зеленски да посети и Украйна. Неотдавна Пекин представи и план в 12 точки за изход от украинската криза.
Миналия петък докато Украйна отбелязваше една година от изтеглянето на руските сили от град Буча, докато Москва представяше новата си Концепция за руската външна политика и докато беларуският президент Александър Лукашенко в обръщение към нацията изрази готовност в негова страна да бъдат разположени и руски стратегически ядрени оръжия, френският президент Макрон очерта каква позиция ще заеме пред китайския лидер, когато двамата разговарят за Украйна. Защото се очаква темата за Украйна да бъде водеща в разговорите между Макрон и Си Цзинпин, отбелязват Ройтерс и Франс прес. Макрон каза, че в Китай ще търси "пространство за диалог с китайския си колега относно конфликта в Украйна". Същевременно той подчерта, че ако "Китай приеме зловредното решение да помага военно на Москва, това ще има голям стратегически ефект върху конфликта", припомня Франс прес. Дипломат номер едно на Франция Катрин Колона също подчерта относно визитата на Макрон, че по време на нея той ще предупреди китайските лидери, че е от съществено значение те да се въздържат да подкрепят руските военни усилия. Според Париж като цяло диалогът с Пекин е от още по-съществено значение, предвид факта че Пекин е единствената страна в света, която е в състояние да окаже незабавно и радикално въздействие върху конфликта в Украйна, в една или в друга посока, отбелязва Франс прес. А според неназован френски дипломат, цитиран от Ройтерс, по време на визитата на Макрон в Китай френското послание ще бъде ясно и ще гласи: "Може и да се изкушите да се доближите до Русия, но не прекрачвайте тази линия". Визитата на Си Цзинпин в Москва преди около 10 дни, по време на която той и Путин похвалиха специалните отношения помежду си и отправиха остри нападки към Запада, обаче също така кара Франция да осъзнае трезво, че Пекин няма намерение да осъжда Русия заради руската инвазия в Украйна, посочва Франс прес.
Пекин може и да няма намерение да осъжда Русия, но пък в последно време самият Макрон втвърди тона спрямо Москва. В петък той се включи с видеоконферентно послание в среща на върха в Киев, в която участваха и лидери на няколко страни от Централна и Източна Европа и която бе посветена на годишнината от руското изтегляне от Буча, град символ на руските военни престъпления в Украйна, припомня Франс прес. Във видеообръщението си Макрон упрекна остро руските лидери, че вместо да накажат военните престъпления в Украйна, те са допуснали подобно нещо да се случва и дори са насърчавали тези престъпления, пренебрегвайки международното право и с цел да подчинят със сила украинската нация.
Ден след това Макрон проведе телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. Двамата обсъдиха, както съобщи Зеленски в социалните мрежи, ситуацията на бойното поле в Украйна и плана от 10 точки на Киев за намиране на изход от украинския конфликт. Двамата лидери са обсъждали и плодотворното взаимодействие между Украйна и Франция в областта на отбраната.
По време на пътуването до Пекин Макрон ще бъде придружаван неизменно от журналисти от френски медии. Най-вероятно на връщане от тази визита или в последния ѝ ден той ще даде ексклузивно интервю за тях. Подобно нещо той направи по време на визитата си в САЩ миналата есен, по време на участието си в Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, или по време на визитата си в Киев миналия юни. Тези ексклузивни интервюта се следят с повишено внимание, защото често пъти в тях Макрон споменава нещо, с което успява да подразни Киев. Така например в интервюто, дадено по време на Мюнхенската конференция за сигурността той заговори за поражение на Русия във войната срещу Украйна, но не ѝ за смазване на Русия и отново спомена и за диалог с Москва след края на конфликта, след което в интервю за италиански медии Зеленски трябваше да напомни на френския президент, че диалогирането с Путин е губене на време.
По време на визитата в Китай Макрон ще бъде придружаван от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Днес пък тя ще бъде в Елисейския дворец, за да подготви с Макрон визитата им до азиатския гигант. Пътуването на Фон дер Лайен до Китай заедно с Макрон последва появилата се на 31 март в британския таблоид "Сън" информация, че председателката на ЕК може би ще се включи в надпреварата за поста на генерален секретар на НАТО. Редица страни членки на алианса са предложили тя да оглави организацията през октомври, когато се очаква да изтече удълженият за трети път мандат на настоящия генерален секретар Йенс Столтенберг. Но се очаква Великобритания да наложи вето на кандидатурата на Фон дер Лайен, отбелязва "Сън" и припомня, че преди да застане начело на ЕК тя беше германски министър на отбраната и като такава не се справи особено добре.
Посещението на Макрон в Китай ще последва дълъг период без негови лични официални контакти с китайското ръководство заради пандемията от Ковид-19, отбелязва Франс прес. През този период Макрон успя да се види само мимоходом с китайския президент в кулоарите на срещата на върха на Г-20 на остров Бали миналата есен.
В Пекин Макрон ще пристигне на 5 април следобед местно време. Първо той ще има среща с френската общност там, преживяла доста трудности по време на дългия период на антиковидни ограничения, отменени от Китай едва в края на 2022 г. В четвъртък Макрон ще присъства на държавна вечеря с китайските лидери. Преди това ще има среща на четири очи със Си Цзинпин. После срещата ще премине в разширен формат с участието и на Фон дер Лайен. В петък Макрон ще посети град Гуанчжоу, в Югоизточен Китай, където ще има среща с китайски студенти. Визитата му в Китай ще приключи, както съобщи Елисейският дворец, с привилегирован момент - вечеря със Си Цзинпин на място, избрано от китайския лидер, посочва Франс прес.
Украйна няма да е единствената водеща тема на разговорите на Макрон с китайското ръководство. Париж гледа на Пекин като на незаобиколим фактор по редица въпроси, свързани с глобалните предизвикателства, като например борбата с климатичните промени, допълва Франс прес. По време на визитата Макрон ще бъде придружен и от шейсетина ръководители на френски компании, сред които Еърбъс, Е Де Еф, Алстом и Веолиа. Очаква се и подписване на двустранни договори, като акцентът ще бъде поставен върху енергийния преход, но Париж не съобщава повече подробности в тази насока.
Очаква се по време на посещението Макрон да продължи да призовава Пекин за по-добър достъп до китайския пазар и за по-справедливи конкурентни условия. Подобни призиви той отправи и по време на визитите си в Китай през 2018 и 2019 г.
Макрон също така се очаква да засегне пред китайските лидери и темата за човешките права в Китай, както и да обсъди засилването на двустранния обмен в областта на културата и образованието.
Затъналият в проблеми Макрон оставя горящия Париж и отива в Пекин, отбелязва Ройтерс по повод посещението на френския лидер в Китай. Агенцията визира продължаващите протести срещу пенсионната реформа, приета във Франция. Пореден ден на общонационална протестна мобилизация ще има точно по време на визитата на Макрон в азиатския гигант. Заради протестите, превърнали се в сцени на хаос и сблъсъци на демонстранти със силите на реда, беше отменена държавната визита на британския крал Чарлз Трети във Франция. Това трябваше да бъде първата държавна задгранична визита за новия британски монарх. "Много престижно е да си домакин на първа държавна визита на британския крал, това не се случва всеки ден. И ако се провалиш с това домакинство, това е проблем за теб", каза неназован посланик на европейска страна, цитиран от Ройтерс. Според него отмяната на визитата на Чарлз Трети във Франция определено е отслабила позицията на Макрон на международната дипломатическа сцена. Случилото се не е останало незабелязано и в Китай. "Протестите във Франция носят голям риск и Франция се нуждае от нещо, което да я представи в положителна дипломатическа светлина, особено предвид това, че тя иска да играе ролята на лидер на Европа", смята Ван Ивъй, директор на Центъра за европейски изследвания към университета "Жънмин" в Китай, цитиран от Ройтерс.
Според неназован френски дипломат, също цитиран от Ройтерс, в разгара на противопоставянето си със САЩ Китай се нуждае от добри отношения с Европа и Пекин едва ли сега ще покаже признаци на неуважение към Макрон заради вътрешнополитическите му проблеми. Като цяло френските дипломати смятат, че протестите във Франция не са намалили авторитета на Макрон зад граница, отбелязва Ройтерс.
Но френски медии припомнят, че миналата седмица Франция получи две забележки във връзка с протестите. Едната дойде от Белия дом, който напомни на Париж, че администрацията на САЩ подкрепя правото на мирни протести във Франция и на други места по света. Говорител на Белия дом направи този коментар в отговор на журналистически въпрос във връзка с обвиненията за полицейска бруталност във Франция по време на протестите. Говорителят каза, че "всичко това започва едва сега да става известно", предадоха телевизия Бе Еф Ем и Франс прес. Другата забележка в тази насока дойде от комисарката по човешките права към Съвета на Европа Дуня Миятович. Тя заяви, че "спорадични актове на насилие от някои демонстранти или други наказуеми прояви, извършени от други хора по време на протест, не биха могли да оправдаят използването на прекомерна сила от страна на служителите на държавните органи на реда".
Тези коментари дойдоха в момент, в който в самата Франция започват да се задават въпроси дали силите на реда използват прекомерна сила срещу протестиращите. Като тук се визират не само протестите срещу пенсионната реформа, но и насилието по време на голям протест в Западна Франция на 25 март срещу реализирането на проект за водни резервоари за нуждите на селскостопанската промишленост, който, според противниците на проекта, може да остави обикновените хора без вода в момент на суша. На 25 март на протест в района на Сент Солин, където ще се изгражда един от 16 резервоара с общ капацитет от 6 милиона кубични метра, се събраха, според различни източници между 6000 и 30 000 души. Накрая се стигна и до сблъсъци със силите на реда, при които бяха ранени 200 души. Сред тях двама изпадаха в кома, а една жена остана без око. Според организаторите на протестите около 40 души от 200-те ранени са пострадали сериозно. А във френски медии като "Медиапарт" и "Монд" се появиха и твърдения, че службите за спешна помощ са били възпрепятствани от силите на реда да се отзоват своевременно на място и да се погрижат навреме за пострадалите. Това се отрича както от службите за спешна помощ, така и от силите на реда. Според Макрон по време на протеста в Сент Солин хилядите демонстранти са дошли просто да водят война. "У някои хора се установява нещо като навик към насилие, на което трябва да се противодейства много твърдо", заяви той, цитиран от Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.
Всичко това, което се случва във Франция, няма как да убегне и на Пекин, но пък според френски дипломати и анализатори Си Цзинпин вероятно много добре разбира проблемите на Макрон у дома, защото неотдавна той самият се сблъска с протести в Китай, свързани с антиковидните рестрикции. Според Антоан Бондас, представител на мозъчния тръст Фондация за стратегически изследвания, не бива да се забравя, че Франция е ядрена сила. Тоест каквото и да се случва във вътрешнополитически план с Макрон, страната му си остава влиятелна на световната сцена в момент, в който зачестиха приказките за ядрени оръжия. Според анализатори решението на Путин да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус може да предостави възможност за Франция да подтикне Китай да се дистанцира от Русия по този въпрос, тъй като Пекин от дълго време критикува разпространението на ядрени оръжия, отбелязва Ройтерс. Освен ако обаче Пекин не реши да се вслуша в предупрежденията, дошли от Пхенян тази събота, когато влиятелната сестра на севернокорейския лидер Ким Чен-ун – Ким Йо-чен, обвини Украйна, че се опитва да се сдобие с ядрени оръжия. От друга страна в последно време Пхенян, който представлява регионална заплаха в Азия заради ядрените си амбиции, е набеждаван, че помага военно на Москва, нещо, което Пхенян отрича, но тези подозрения могат да помогнат на усилията на Макрон да убеди Си да се дистанцира от Москва.
Според Ноа Баркин, анализатор от базирания в Ню Йорк мозъчен тръст "Родиъм груп", в Китай Макрон може да отправи като цяло послание, че Европа иска отново да води диалог с Пекин, но че това ще бъде трудно, ако Китай продължава по пътя, който следва сега спрямо Русия. Този подход би имал успех предвид противопоставянето на САЩ и Китай, обострено заради скандала със сваления над САЩ предполагаем китайски шпионски балон. При това обтягане на американо-китайските отношения сега единният европейския пазар придобива по-съществено значение за Китай, което пък дава на Европа повече лостове за влияние над Пекин, отбелязва Ройтерс. Самият Макрон иска Европа да засили стратегическата си автономия, което означава тя да не бъде зависима нито от азиатски гиганти като Китай, нито от САЩ, а второто представлява интерес за Китай. Но същевременно Макрон се надява също, че Франция и ЕС ще могат да се възползват от отварянето отново на китайската икономика след дългото ѝ затваряне по време на годините на пандемия, посочва Ройтерс.
източник: БТА