Как ще се прилага новият данък „свръхпечалба“ в България

Еднократният данък ще е в размер на 33 % и ще засегне поне 100 хил.фирми

Ключови думи: Министерство на финансите, новини, Флагман, данък печалба

Министерството на финансите публикува промените в данъчните закони, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 г. Ведомството, управлявано от Росица Велкова, прави промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и в други закони през неговите преходни и заключителни разпоредби. Една от най-важните данъчни промени може би е въвеждането на нов, еднократен данък „свръхпечалба“, който ще обхване всички фирми и еднолични търговци. Той се прокарва с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В законопроекта данък „свръхпечалба“ е наречен „солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

По-долу публикуваме мотивите на Министерството на финансите, с които предлага въвеждането на данък „свръхпечалба“.

Защо е нужен данък „свръхпечалба“

Предлаганата мярка е изготвена с цел гарантиране на обществения интерес чрез запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и за овладяване на инфлацията, породена от външни и вътрешни политически и икономически фактори.

При запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни и други актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на 9 бюджетното салдо. В тази връзка е необходимо да се предприемат правилните и адекватни мерки за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси.

Ако не бъдат предприети спешни мерки, биха се активирали следните рискове:

• Включване на страната в процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната;
• Влошаване на кредитния рейтинг на страната;
• Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи;
• Ускорени темпове за доближаване до границата на дълговия критерий от 60% от БВП.

За да се защити общественият интерес от негативното проявление на тези рискове, е необходимо да се предложат справедливи и балансирани мерки.

През последните години в условията на кризи и предизвикателства държавата е провеждала политика в подкрепа на бизнеса, като са прилагани редица антикризисни мерки, включително чрез облекчения и пряко подпомагане. При променената общественополитическа обстановка, общественият интерес предполага и бизнесът да бъде солидарен, като поеме част от приноса за запазване на стабилността на страната, особено лицата, реализирали значителни печалби в условията на криза.

Предвижда се внасянето на солидарната вноска като временна мярка.

Въвеждането на тази спешна мярка от страна на държавата ще позволи смекчаване на риска цените на стоките и услугите да достигнат още по-неустойчиви равнища и ще гарантира, че няма да бъдат нанесени трайни вреди на потребителите и икономиката като цяло. Едновременно с това мярката ще допринесе за запазване на устойчивостта на публичните финанси и за осигуряване на необходимите финансови средства за осъществяване на разходните политики на държавата, свързани с обществения ред и сигурността, образованието, здравеопазването и други.

Мярката ще гарантира запазване стабилността на публичните финанси, тъй като ще позволи дефицитът на сектор „Държавно управление“ да остане в рамките на изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). На 08.03.2023 г. Европейската комисия публикува Комуникация с насоки относно фискалната политика за 2023-24 г., в която информира държавите членки, че от 2024 г. общата клауза за дерогация няма да бъде в сила. С действието си клаузата позволяваше на държавите членки да се отклонят от правилата на Пакта за стабилност и растеж, при условие че това не застрашава публичните финанси в средносрочен план. Деактивирането на клаузата означава, че при дефицит за 2023 г. над 3% от БВП срещу България ще бъде започната Процедура за прекомерен дефицит, което ще има негативни репутационни, а евентуално и финансови последици, свързани със спиране на част или всички ангажименти по Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Предлаганата мярка е от значение и за стратегическия национален приоритет на България за присъединяване към еврозоната, потвърден с Решение на Народното събрание от 27.10.2022 г. във връзка с приемането на еврото в Република България. За успешната реализация на този приоритет следва да се гарантира изпълнението на номиналните критерии за членство в еврозоната, включително по отношение на публичните финанси и ценовите равнища. С оглед на това, мярката е в съответствие с целта за присъединяване към еврозоната, позволявайки на бюджетния дефицит на сектор „Държавно управление“ да остане под референтната стойност от 3% от БВП. Това се отнася и за критерия за ценовата стабилност, тъй като, допринасяйки за ограничаването на инфлацията чрез антициклично поведение на структурния баланс, солидарната вноска би повишила вероятността показателят за ценовото равнище в България да е близък до референтната му стойност. Поради тези причини въвеждането на предлаганата мярка е важно с оглед даването на ясен 10 политически сигнал на европейските партньори за амбицията на Република България за приемане на еврото.

Евентуалното активиране на Процедура за прекомерен дефицит и поредно отлагане на членството в еврозоната ще има негативни ефекти върху кредитния рейтинг на страната и може да доведе до покачване на цената на финансиране.

Мярката се предлага, за да се гарантира общественият интерес като цяло, тъй като ако не бъде въведена, икономическата ситуация в страната може да се влоши и да има посериозни отрицателни въздействия върху инфлацията, ликвидността на пазарните оператори и всички икономически сектори и дейности. С оглед на изключително високото увеличение на цените на всички стоки и услуги, държавната и публичната намеса за защита на потребителите и бизнеса е от особено значение.

Въвеждането на солидарна вноска е подходящо и пропорционално средство за справяне със свръхпечалбите, възникнали в резултат на външни и вътрешни политически и икономически фактори (като пандемията с COVID-19, енергийната криза, военните действия в Украйна, предоставената във връзка с тези кризи финансова подкрепа от държавата и други). Тези печалби надхвърлят нормалната печалба, която дружествата биха получили или биха могли да очакват да получат при нормални обстоятелства, ако не бяха настъпили тези фактори.

Мярката представлява преразпределение в обществен интерес на реализираните свръхпечалби в резултат на неочаквани пазарни изменения и стремителното нарастване на цените на всички стоки и услуги, възникнали в резултат на външните и вътрешни политически и икономически фактори, въпреки прилаганите мерки от страна на държавата за подпомагане и компенсиране на бизнеса.

Начинът на въвеждане на солидарната вноска дава възможност, при нормализиране на икономическата ситуация (тоест при реализиране на финансови резултати в рамките на дефинираното в закона адекватно увеличение), дружествата да разполагат напълно с печалбата си, а при реализиране на свръхпечалби (тоест финансови резултати, които надвишават стандартния темп на растеж), допълнителните средства (под формата на солидарна вноска) да се използват за подпомагане социалната политика на държавата, насочена към уязвимите сектори от обществото. Преразпределението на свръхпечалбите и допълнителните приходи ще предостави възможност осигурените финансовите средства да се насочат към по-нискодоходните домакинства (по линия финансиране на пенсиите) и за финансиране на други разходни политики. Това би представлявало косвено балансиране на потреблението. Въвеждането на солидарна вноска върху свръхпечалбите може да се отрази в промяна на провежданите фирмени политики, така че дружествата да не се стремят към натрупване на свободни финансови средства, а към реализиране на инвестиционни или друг тип производствени разходи, което при равни други условия би благоприятствало общото икономическо развитие на страната.

За периода 2020 – 2022 г. държавата е предоставила помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10.3 млрд. лева, както следва:

• За 2020 г. – 2.1 млрд. лв.
• За 2021 г. – 2.3 млрд. лв.
• За 2022 г. – 5.9 млрд. лв.

Едновременно с това, с цел подкрепа на бизнеса и намаляване или запазване на цените на определени стоки и услуги, бяха въведени намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз. Бюджетният ефект от въведените намалени данъчни ставки и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020 – 2022 г. е загуба общо в размер на 908.7 млн. лв., както следва:

• За 2020 г. – 94.7 млн. лв.
• За 2021 г. – 283.5 млн. лв.
• За 2022 г. – 530.5 млн. лв.

Общо за периода 2020-2022 г. са предоставени 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки.

По данни на Националната агенция за приходите за периода 2018 - 2021 г. дружествата и едноличните търговци са декларирали общо следните данъчни печалби и облагаеми доходи:

Депозитите на нефинансовите предприятия се увеличават от 29.3 млрд. лв. през 2020 г. на 40.2 млрд. лв. през 2022 г., което е увеличение с 10.9 млрд. лв.

Увеличение се наблюдава на наличностите по депозитите на домакинствата с 11 млрд. лв. за 2022 г. в сравнение с 2020 г., но общият брой на депозитите на домакинствата намалява с 470 199 през 2022 г. в сравнение с 2020 г.

Анализът показва, че финансовата подкрепа от страна на държавата във връзка с възникналите здравна и енергийна криза и военните действия в Украйна е била навременна и достатъчна, като е запазила не само съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби.

Целите, които се поставят

Солидарната вноска като мярка за преразпределение в обществен интерес ще гарантира, че съответните дружества, които са генерирали свръхпечалби в резултат на неочакваните обстоятелства, ще дадат своя принос за защита на обществения интерес чрез запазване на финансовата стабилност на страната с преките и косвени последици за това.

Въвеждането на солидарна вноска ще допринесе за постигането на разумно пазарно поведение от страна на всички участници в пазара, което ще окаже положително въздействие върху обществения интерес чрез ограничаването на инфлацията и защита на потребителите, особено най-уязвимите домакинства и лица и ще се осигурят допълнителни приходи в бюджета, с което ще се постигнат устойчиви публични финанси.

Предвид обстоятелството, че предложената мярка засяга в известна степен регулирането на пазарното поведение на участниците в пазара, мярката е строго ограничена и с временен характер и ще се прилага за срок само от шест месеца.

Предлага се внасянето на солидарна вноска за генерираните свръхпечалби за периода от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година, с изключение на тези, за които се дължи временна солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията.

Предложената солидарна вноска съдържа същите параметри както временната солидарна вноска определена с Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и поради тази причина се изключват от обхвата на солидарната вноска, лицата които внасят временна солидарна вноска.

Изключението на тези лица от обхвата на солидарната вноска е с цел избягване на двойно налагане на задължение за плащане по отношение на едно и също нещо, тъй като за лицата, които дължат временна солидарна вноска по европейския регламент, вече е въведена мярка за регулиране на свръхпечалбите, която се прилага за цялата 2023 г.

С цел спазване на принципа за равенството и еднаквото третиране задължени за внасянето на солидарна вноска ще бъдат всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, както и лицата, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък и едноличните търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, които осъществяват стопанска дейност за генерираните от тях свръхпечалби. Мярката е насочена към генерираните свръхпечалби от всички лица, които осъществяват стопанска дейност, независимо от правната форма на лицата, под която осъществяват дейността и обхваща всички икономически сектори и дейности.

Всички категории стопански субекти ще бъдат третирани по един и същ начин и задълженията им във връзка със солидарната вноска ще се определят по един и същ начин в зависимост от начина на облагане по реда на ЗКПО, като ставката е еднаква за всички стопански субекти.

Предлага се основата за определяне на солидарната вноска да бъде разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години.

По отношение на основата за определяне на солидарната вноска на лицата, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък, попадащи в обхвата на закона, се предлага вместо данъчна печалба да се прилага данъчна основа, респективно дължим данък по реда на 13 ЗКПО. Това предложение е свързано с факта, че тези лица не определят данъчна печалба по реда на ЗКПО.

Предложеният подход за определяне на основата за солидарната вноска гарантира, че солидарната вноска е справедлива и пропорционална, тъй като не се дължи солидарна вноска за нормалната печалба, а само за генерираната свръхпечалба от дружествата. При спазване на принципа за правна сигурност, който е един от основните принципи на правото на Европейския съюз и основен конституционен принцип, се предлага разпоредбите да действат занапред и да нямат ретроактивно действие. Наред с горното с направените предложения се осигурява източник на средства за функционирането на държавата, от която гражданите и обществото като цяло имат нужда и полза (Решение № 10 на Конституционния съд от 24 октомври 2013 г., по к.д. № 8 от 2013 г.).

Предлаганата мярка е съобразена с принципа на правна сигурност, неразделна част от който е принципът на предвидимост и изисква всеки акт, който произвежда правни последици да бъде ясен и точен, за да могат заинтересованите лица да разберат недвусмислено правата и задълженията си и да действат съобразно с тях.

С цел намаляване на административната тежест за лицата и за по-лесно прилагане на предлаганите разпоредби се предлага алтернатива за определяне на основата за солидарната вноска, за лицата, за които се използва данъчна печалба, която е 50 на сто от данъчната печалба за 2023 г. Тази възможност може да се прилага само по избор на данъчно задължените лица, които преценят, че биха имали затруднения при определяне на данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

Данъчната печалба за целите на солидарната вноска ще се определя по реда на ЗКПО, преди прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане.

Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на сто от основата и периодът за облагане да бъде от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г.

Предложеният период, както и частта от основата за определяне на солидарната вноска, която обхваща периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., са съобразени с принципа за неретроактивно действие на данъчните норми, като новите задължения за лицата възникват за бъдещ период. Предложената солидарна вноска не е годишна и няма да се прилага за печалбите за цялата 2023 г., а ще се прилага само за печалбите за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. По този начин се гарантира предварителна информираност на лицата, които попадат в обхвата на солидарната вноска за бъдещите им нови задължения, преди началото на периода, за който се отнасят.

Основен принцип по отношение на въвеждане на данъци или вноски с равностоен на данъци ефект, залегнал в практиката на Конституционния съд (в този смисъл напр. Решение на Конституционния съд № 10 от 24.10.2013 г. по конституционно дело № 8/2013 г.) е гражданите да знаят предварително, данъците и техния размер, които те ще плащат. В случая със солидарната вноска, която се въвежда и която има известни сходства с данъчното облагане, този принцип е спазен, защото тя ще се отнася само за периода 01.07.2023 г. - 31.12.2023 г., т.е. за период след влизането в сила на предложената мярка в ЗКПО.

С направените предложения се предвижда солидарната вноска да се декларира с декларация по образец и да се внася в приход на държавния бюджет по реда и в сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и по реда и в сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Посоченият ред препраща само към реда и сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, независимо че някои от задължените лица декларират и внасят своя дължим данък, по реда на ЗКПО, в други срокове или с други декларации.

Предлага се и въвеждане на механизъм за авансово внасяне на солидарна вноска, като се предвижда определяне и внасяне на месечни авансови вноски от задължените лица за месеците от юли до декември 2023 г. включително. Предлага се месечната авансова вноска да се определя като се използва за база данъчната печалба за 2022 г. и средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 години. 14 Изравняването на дължимата солидарна вноска с внесените авансови вноски се предлага да се извършва с декларирането и внасянето на солидарната вноска.

Месечните авансови вноски се предвижда да се декларират еднократно в срок до 15 юли 2023 г., като подаването на декларацията се извършва само по електронен път. Внасянето на авансовите вноски ще бъде в срок до 15-то число на месеца, за който се отнасят, като за новоучредените дружества и новорегистрираните еднолични търговци и приравнените на тях за данъчни цели лица, не се предвижда задължение за авансово облагане.

С цел защита на бюджета е предвидено за невнесената в срок солидарна вноска, включително авансови вноски да се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

С цел еднакво третирането на всички задължени лица, включително и лицата, които дължат временна солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията се предвижда въвеждане на задължение за извършване на авансова вноска за временната солидарна вноска за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., която се предвижда да се определя по същия начин, по който се определя авансовата вноска за солидарната вноска за генерираните свръхпечалби.

С цел правна сигурност и единно тълкуване и прилагане на солидарната вноска от гледна точка на ЗКПО, се предлага изрично да бъде въведена разпоредба, съгласно която солидарната вноска да не се признава като разход за данъчни цели по реда на ЗКПО. Едновременно с това са въвежда изрично задължение за водене и съхраняване на подробна счетоводна отчетност, необходима за установяване на задълженията за солидарната вноска от органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП).

Предвиден е и механизъм за корекции на грешки при декларирането, като допусната грешка в декларацията за дължимата солидарна вноска, което ще се извършва по реда на ЗКПО или съответно по реда на ЗДДФЛ в зависимост от задължените лица. Допуснати грешки при деклариране на дължимите месечни авансови вноски ще могат да се коригират еднократно с подаване на нова декларация в срок до 31 юли 2023 г.

В случаите на недължимо платена или събрана сума за солидарна вноска, същата се предвижда да се възстановява на лицата по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предвидено е и, че солидарната вноска представлява публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Предвидени са административно наказателни разпоредби, съгласно които се предвиждат имуществени санкции за лицата, които не подадат или не подадат в срок декларация за деклариране на солидарна вноска и на месечните авансови вноски, както и в случаите на не посочени или невярно посочени данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимата солидарна вноска или авансови вноски в по-малък размер. Актовете за установяване на нарушения ще се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления ще се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице.

Предлага се мярката да влезе в сила от 1 юли 2023 г.