15 години от убийството на Андрей Луканов
"Ще ме убият някой ден", предрича съдбата си сам премиерът
На днешната дата се навършват 15 години от убийството на бившия български премиер Андрей Луканов
На 2 октомври 1996 първият премиер на България след 1989г., Андрей Луканов, е застрелян пред дома си на ул. „Латинка“ 15 в София. Той е прострелян с четири куршума от 9-милиметров „Макаров“ пред дома му на ул. „Латинка“ 15. В деня на убийството около 9:15 – 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил Пежо „306″, паркиран на около 15 м от входа. В колата го чака шофьорът му.
Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си. През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет "Макаров". 1 от изстреляните куршуми попада в областта на дясното слепоочие, а другите 3 - в гърба.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлените дрехи на убиеца, с които той се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който е било извършено убийството, е намерен 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в кооперация на съседната улица "Димчо Дебелянов". За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са отменени. До този момент убийството остава неразкрито.
Андрей Луканов, 40-ят министър председател на България, е роден е през 1938 г. в Москва. Дядо му Тодор е един от ръководителите на БКП, депутат още от 1913 г., а баща му Карло Луканов (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и отговорен служител на Коминтерна. След 9 септември 1944 г. Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет.
Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП през ноември 1989 г. След успеха му заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990 г.
Правителството на Луканов падна след публични протести пред Мавзолея. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“. Кабинетът на Луканов остава в историята с едностранното преустановяване на плащанията по външния дълг през 1990 г. Вследствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татрчев е отнет депутатският имунитет на Андрей Луканов. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност с предположение, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989 г., при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери.
Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След това Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През март 1997 г. независимият европейски съдебен орган приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест. От 1994 г. той е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи".
Мнозина смятат, че Андрей Луканов е предусещал какво ще се случи. В дома му на 9 юли 1992 г., Луканов казва пред журналистката Велислава Дърева: "Аз ще издържа. Те няма да издържат. И ще ме убият някой ден. . . "
Става много напечено в "Ергенът"
