Украйна отново произвежда ток, но прекъсванията продължават
Най-голямата украинска атомна електроцентрала в Запорожка област продължава да е окупирана от руските войски
След последните щети, нанесени на инфраструктурата от руските ракетни атаки, производството е било равно на потребеното количество, съобщи украинският енергиен министър Герман Халушченко в Киев. След приключването на ремонтните дейности мощностите на атомните електроцентрали отново са били включени в мрежата. Най-голямата украинска атомна електроцентрала в Запорожка област е окупирана от руските войски и следователно не е сред реакторите, споменати от Халушченко.
В някои райони на страната все още има прекъсвания на електрозахранването поради повреди в разпределителните мрежи. "Все още има проблеми с доставката на електроенергия до всички клиенти", каза Халушченко.
Според Шмигал, въпреки този терор, повечето украинци имат вода и електричество
Всичките девет реактора на ядрените електроцентрали са включени отново към мрежата, аварийните групи продължават да работят, но въпреки това и през следващата седмица се очаква да има известен дефицит, тъй като според прогнозата за времето в началото на седмица температурите ще се понижат, което означава и по-голямо потребление, предава news.bg.
Припомняме, че от септември месец насам Русия започна системни ракетни удари по енергийната инфраструктура на Украйна, повреждайки в различна степен съоръжения. Едва вчера дойде официалното признание от страна на руското военни министерство за това, че целта на ударите е енергийната система на Украйна - до този момент заявленията за целите и попаденията винаги са посочвали като цели военни обекти, дори и ракетите да са попадали в гражданска инфраструктура и частни жилищни домове. Атаките си руската армия извършва около веднъж седмично - до две седмици, а последната такава започна в ранните часове на петъчния ден и продължи на няколко вълни до обяд.
Целите са били отново енергийни съоръжения
Русия изглежда източва и голям резервоар на река Каховка в Украйна, а информацията съобщи американското Национално обществено радио (NPR). Това застрашава доставките на питейна вода, селскостопанската продукция и безопасността на най-голямата атомна електроцентрала в Европа - Запорожката.
Сателитните данни потвърждават, че източването е започнала от ноември 2022 г., а към началото на миналата седмица нивото на водата в езерото е спаднало до най-ниската си точка от три десетилетия насам. Отделни изображения, предоставени от търговските компании Planet и Maxar, показват как бреговата линия покрай язовира се променя в резултат на бързото спадане на нивото на водата.
Язовирът Каховка е последният в мрежата язовири по поречието на река Днепър. От 50-те години на миналия век той осигурява питейна и напоителна вода за южните райони на Украйна - Херсон и Запорожие. 400-километров канал, водещ от водохранилището, снабдява и окупирания от Русия Крим. След като Русия завзе Крим през 2014 г., Украйна започна да отклонява вода от канала, оставяйки полуострова без вода, но през лятото на 2022 г. Русия започна отново да черпи от него, за да изпраща на анексираната през 2014 година територия.
В края на миналата седмица Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи, че е наясно с потенциалния риск, който представлява спадането на нивото на водата във водохранилището. Данните показват, че настоящото ниво на резервоара е 14 метра, което е с около 2 метра под нормалното му ниво, а украинските власти заявиха, че ако нивото падне под 13,2 метра, ще бъде застрашена охладителната система на Запорожката атомна електроцентрала.
По време на есенната украинска офанзива, когато украинците си върнаха източната част на Херсон, отстъпващите руски войски взривиха пътя през Каховския хидроенергиен язовир, който и контролира нивото на водата в язовира и макар и шлюзовете да не са били засегнати, нивото продължава да пада. Смята се, че руските сили умишлено са отворили с два портални крана допълнителни шлюзове, което позволява на водата за се излее от язовира.
Запорожката областна военна администрация също предупреди, че няколко града, сред които Енергодар, Мелитопол и Бердянск, може да се сблъскат с недостиг на вода, а тъй като и трите града са под руска окупация, за състоянието на водоснабдяването в тях се знае малко.
Това е връзката по суша с Крим
Не е изключено изпускане на вода да е опит на Русия да навреди на икономиката на Украйна, която разчита в голяма степен на износа на селскостопански продукти. Тактиката на "изгорената земя" би била обаче странна, при положение, че руските власти заявяват претенция именно към тези земи.
Преди и по време на украинската контраофанзива към Днепър, военната администрация на Запорожка област не веднъж предупреждаваше, че изпускането на вода и наводняването на обширни области, наред с друго може да има за цел не само тормоз на останалото местно население, но и да попречи на украинските сили да форсират реката и да продължат настъплението си.
Военната администрация на Запорожка област предполага, че целта на изхвърлянето на вода от язовира може да е, наред с друго, да се наводни районът на юг от язовира, за да се попречи на украинските сили да форсират река Днепър.