Сретение Господне е, не се работи никаква домашна или полска работа
По стара българска традиция в някои краища на страната на 2 февруари се отбелязва Петльовден
Българската православна църква чества на 2 февруари Сретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
На четиридесетия ден след рождението си, Исус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога, съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - „Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, чрез когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.
Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов стил или на 20 януари - според старото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
"Аз не опипвам жени"
