Историята на Дядо Димо ще ви разтърси
Двамата му синове се отричат от него
Дядо Димо, така се казва мъжът, който стоеше в безпомощно състояние до пощата, хванат за една кола и с треперещи крака. Попитах го дали всичко е наред и има ли нужда от лекар. Нищо не разбрах от думите му, защото говореше много трудно и неразбираемо. Звъннах на 112 и поисках да пратят полиция, за да бъде прибран, ако е изгубен.
Роден през далечната 1940 г., горд българин, военен командир с голям пагон, който е служил за родината си с цялото си сърце. Изгледал двама синове – двама. Димо – така се казва, един от хората, създали нашата страна, което още личеше единствено по снимката на личната му карта, с пагон и наперен мустак. А сега?
В безпомощно състояние в центъра на града, отишъл да вземе мизерната си пенсия с такси, защото живее далеч от пощата и има прекаран инсулт, който му затруднява движението и говора. Защо ходи той, ще попита някой? Ами защото този човек е изоставен сам да се оправя от страната, на която е служил, от децата, които е отгледал – двама синове, нали помните?! Отишли на гурбет в Германия и зарязали болния си и самотен баща. Този човек изглеждаше като просяк. Със скъсани обувки, извехтели дрехи, некъпан от поне една година, не ял нормално неясно откога, неизпран и тънещ в мизерия, но борещ се с живота и за своето оцеляване. Захвърлен от системата, от децата си, никому ненужен в празния апартамент, но горд и непоклатим.
Предложих му помощ да го настаня в старчески дом и да плащам настаняването му, за да живее нормално и да се грижи някой за него, но единственото, което той направи, е да ми покаже едничкото, което му е останало, неговата гордост и с високо вдигнат пръст ми каза, НЕ, аз ще се оправя, извикай ми такси. Още съм разстроен от тази среща с този човек. Още не мога да проумея как е възможно да се докарат такива хора до това положение, в тази продажна страна. Как е възможно да зарежеш човека, който те е създал и изгледал – двама синове?! Не разбирам!!!
Полицаите извикаха линейка да го транспортира до тях. Звъннах на директорката на социални грижи, която пое ангажимент още утре сутринта да изпрати социалните у тях и да помогнат с каквото могат. Негова комшийка написа във фейса, че дни по-рано го е намерила паднал, неможещ да си отключи вратата. Засега е у тях и е добре, но докога?
Янко Янков, Стара Загора за вестник Ретро
до реалист
А беше точно така,както бях го написал
Когато човек отглежда деца трябва да мисли за бъдещето, но за да създадеш истински хора се изисква да положиш много усилия. За да се отнасят те човешки с теб в бъдеще трябва да си се отнасял човешки с тях докато са били деца.
Щом положението на този мъж е такова следователно не е полагал почти никакви усилия за отглеждането на синовете си. Кой знае цял живот ходил по курви да си харчи заплатата, докато синовете му са гладували, как да го погледнат сега?
Срам и позор за синовете му!