По-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да ѝ помогнеш*
Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки
Калоян Христов от София потресе мрежата с разказ за Хелоуин и пакостите на децата, които са обикаляли в столицата. Как са си отмъстили за това, че не са получили лакомство - публикуваме разказа му без редакторска намеса:
Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и др. под всякакви деца, че и възрастни. Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всякакви тикви, не знам за какво се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.
Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в апартамента. Говорим, ядем бисквити, става време да си вървя. Този път решавам да запаля лампите на площадката вън. Всички врати са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите преди малко. Тръгвам пеша надолу. Впечатляваща гледка! Стълбището е в яйца и други мизерии. Вратите на апартаментите на хора, които вече не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, мили деца.
На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си казваме: „Такова е времето!“
Да! Такова е времето! Това е много удобна фраза.
Няма да говоря отново за смисъла на християнските ценности и националната ни идентичност. Аплодисменти!
Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне. Попкултурата е важна! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в училищата. Все пак няма никакви истински празници на смисъла, вярата, любовта, надеждата и словото. После критикувайте обществото.
И не забравяйте – много по-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да ѝ помогнеш с торбите (клише).
Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки да се обединят около нещо лесно за възприемане. Останалото е много сложно.
*Пост от фейсбук профила на Калоян Христов, заглавието е на Флагман.бг.
Иска да се върне при бившия си
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
Хвали се, че навремето е скъсвал Преслава от се*с
Облечени и гримирани като вещици коментират и изискват като вещи лица. Свине, изтървани от свинарниците.
И не е до времето, а е до нагласите и предварителните обработки. При нас беше задължително преди да отидем на пазар да звъннем на възрастните съседи и да ги попитаме имат ли необходимост от някакви продукти, които да им закупим. 4-5 годишни бяхме, но и родителите ни ни даваха пример- помагаха с трудоемки за старите хора дейности на по-възрастните съседи и роднини, чийто деца и внуци живееха в други населена места. И нямаше толкова много хора с психични проблеми, правещи такива мизерии, а поставящи безумни изисквания.
Като се има предвид, че и предлагането на стоките беше сравнително ограничено до основните стоки, хората имаше с какво да се занимават и не полудяваха при настъпването на някой от социалните рискове.
И пийваха си, ама и повечко работеха, и нямаше такива мизерии, капризи и истерии.
И живеейки сред цялата тази прелест намерихме кусур на 1 ден в годината.
----
Вече няма нужда от тикви и кратунки :-)