Учени разбиха на пух и прах теорията за освобождаване на стреса чрез крещене
Ако викането се превърне в навик, това може да попречи на другите дейности за справяне с напрежението
Психолозите често говорят за важността на психологическата релаксация, а много от тях ни съветват да облекчим стреса чрез крещене. Но дали този метод е толкова ефективен, колкото всички си мислим? Учените дават отговор.
Ако психологическото напрежение достигне кулминацията си, често ни се препоръчва да крещим в празна стая, за да избегнем опустошителните ефекти стреса върху психиката. Но учените са пълни със скептицизъм относно този метод.
The Guardian публикува статия по този въпрос. Терапията с крещене е създадена от психолога Артур Янов в края на 60-те години на миналия век. Основава се на идеята, че неврозите се коренят в потиснати детски травми и че плачът може да помогне за тяхното освобождаване и премахване на болката. С бестселър и известни пациенти, включително Джон Ленън и Йоко Оно, този подход стана изключително популярен през 70-те години.
Съвременните експерти обаче казват, че терапията има малко доказателства в подкрепа на тази теория. Професор Саша Фрухолц от катедрата по психология в университета в Цюрих заявява, че няма научни доказателства, че терапията с крещене има някакъв положителен ефект върху лечението на психични и психологически разстройства. И тъй като съвременната психотерапия е основана на доказателства подход към лечението, днес нито една сериозна психотерапевтична школа не използва никакви елементи от първичната терапия с крещене.
Фрухолц казва още, че терапията използва главно гневни викове, което може да бъде контрапродуктивно. Резултатите от собственото му изследване показват, че гневните писъци влияят по-скоро негативно на терапевтичния резултат, докато положителните писъци на радост и удоволствие са много по-полезни.
Д-р Ребека Семенс-Уилър, старши преподавател по психология в университета в Бирмингам, също се съмнява в ползите за психичното здраве от крещенето и се страхува, че крещенето или чуването на другите да крещят може да активира механизма на тялото за борба или бягство, повишавайки адреналина и кортизола.
„Крещенето е обратното на неща като медитация или йога, които обикновено активират парасимпатиковата нервна система, което помага да се забави, да се направи равносметка, да се позволи на префронталния кортекс да възстанови малко глюкоза и да ни помогне да вземаме по-добри решения“, казва тя. И добавя, че ако викането се превърне в навик, това може да попречи на другите дейности за справяне с напрежението.
Лора Костова, главен редактор на happy-woman.bg