Тактическото ядрено оръжие е в „сивата зона” в арсенала за масово поразяване
Преди години от САЩ описаха употребата им като ”много потребна за военното дело и по-малко подлежаща на политическа критика”
Политиката на „плашилото” е крайно лишена от креативност. Описваната сега картина – на лудия руски президент, който изброява последните си намаляващи опции за край на конфликта в Украйна, успя да плени въображението на медии, пропагандатори, тролове и населението на Запад и всички се питат: Ще стигне Лудия Влад до крайност и ще използва ли ядрено оръжие?
Всъщност изказванията на руския президент действително говорят за такава възможност. Путин обеща да „използва всички налични военни системи” в случай, че териториалната цялост на Русия е заплашена. Така руската доктрина се премества от това да използва ядрено оръжие да се защитава към защита на „териториалната цялост”, а това предполага сериозна ревизия и между двете понятия има осезаема разлика. Но нека не се фокусираме само върху обичайната тропа за лудия руснак, който търси конфликт и насилие. Тактическите ядрени оръжия винаги са витаели във въздуха като съвсем оправдано средство за политика от тези, които притежават такова.
Още когато пада първата ядрена бомба над Хирошима през август 1945 г., оръжията за масово поразяване, каквито са ядрените, са превърнаха в политическа опция – средство, с което да се плашат опонентите и да се показва сила. Което е по-лошо – това създаде мотив за тези, които имат такова оръжие, да спрат останалите държави също да се сдобият с такова. Така пък се създаде своеобразен „клуб на ексклузивните” – държави, които само заради факта, че имат ядрен арсенал, получават определени привилегии и удобства на геополитическата сцена.
По време на Студената война на няколко пъти човечеството се размина на косъм от ядрен конфликт и анихилация. От особено значение бяха кризите в Куба, Берлин и Близкия Изток. Това, че все пак все още сме тук след всичко това е следствие само и единственото на късмет. Така с времето се създаде и прие, колкото и да е абсурдна, идеята, че е много добре да притежаваш такова смъртоносно оръжие. Едва ли не, точно защото са толкова поразяващи, ядрените оръжия не биха се използвали в активен конфликт. С други думи – самият факт, че ги имаш води до нежелание на опонентите ти да се занимават с теб военно. Въпреки това обаче една категория от ядрените оръжия остава в „сивата зона”, с което се дава обезпокоителна легитимност на употребата им във въоръжен конфликт. Става въпрос, разбира се, за т.нар. „тактическо ядрено оръжие” (ТЯО).
ТЯО са изненадващо съблазнителна част от арсенала на всяка имаща го държава. Тъй като е по-малък заряда на самата бомба – еквивалент на между 1 и 50 килотона тротил, тези снаряди се разглеждат като допустими, описвани още като „много потребни за военното дело и по-малко подлежащи на политическа критика”. Но малцина схващат, че в категорията „ТЯО” влизат и бомби със заряд, по-висок от този на бомбата, пусната над Хирошима, която събаря до основи целия над 100-хиляден японски град. А всъщност има и подкатегории на тактическите ядрени оръжия. Такива например са мините, артилерията, както и ракетите, всички от които могат да носят именно такъв заряд.
1953 г. САЩ експериментират с ядрен снаряд, изстрелван от 280 милиметрово оръдие
През 2018 г. от доклад, поръчан от Вашингтон става ясно, че дългосрочната политика на САЩ би следвало да бъде такава, че страната да подобри арсенала си срещу Русия в различни сфери, включително и „нестратегическата ядрена възможност”. Москва попадна под прицел наскоро, след като стана ясно, че „проповядва” ограничена употреба на ядрени оръжия с нисък заряд превантивно, като целта е да „предостави сериозно преимущество в криза и да намали ескалацията на конфликти”. И за разлика от НАТО, Русия действително е инвестирала през годините значително в своя тактически арсенал.
„Не смятаме, че Русия щеше да харчи ограничените си ресурси да модернизира и разширява тактическия си арсенал, ако не смяташе, че тази стратегия има ефект”, казва през 2018 г. зам.-директора по стратегическата стабилност на САЩ Грег Уивър, който е един от съставителите на доклада.
По време на Войната в Залива през 1991 г. тогавашния секретар на отбраната на САЩ Дик Чейни предъвка сериозно темата с използването на тактически ядрени оръжия срещу армията на Ирак. Той стигна до там, че назначи да бъде извършено проучване за това колко ТЯО ще са необходими, за да, по думите на тогавашния президент Джордж Буш-старши, „... се отнесе Иракската Републиканска армия”.
Изненадващият отговор беше 17 броя. По време на администрацията на Буш-младши пък тактическите оръжия пак бяха сериозна тема на разговор. След грозните сцени на пътнически самолети, откриващи цивилните си целите си в Ню Йорк, този интерес се увеличи. И със сигурност той продължава да е „на картата” в Пентагона. Когато обаче става въпрос за ТЯО двете страни трябва да знаят добре какви ще са последиците. И колкото и странно да е, изглежда знаят.
„Путин добре разбира, че ядрена война не може да се води и никога не може да бъде спечелена”, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Думите му са на практика огледални с тези на руския президент, въпреки интерпретациите им като заплаха. Всъщност самото притежание на ядрен арсенал е достатъчна заплаха за всички, независимо дали са пряко участващи в конфликт, или не.
Ядрените оръжия са политическа стратегия. И всяка страна, притежаваща такива, има право да ги използва точно така. И да се надяваме, че употребата им ще остане ограничена само до политическите изказвания, каквито сега прави Путин, а преди това са правели от САЩ.
