Кризата с председателя на парламента като врата към светлото бъдеще
Моментите, в които политиците са опрени до стената, могат да са ключът за разрешаване на продължителни кризи
Кризата с избора на председател на 48-ото Народно събрание бе предвидима. В парламента суверенът реши да има два лагера с остри червени линии между тях и един трети играч в лицето на „Възраждане“, който е радикално против всички.
Градивният диалог се оказва почти невъзможен, а парламентаризмът е изправен пред тежко изпитание. По-логично е обаче все пак, колкото и да е трудно, ситуацията да намери разрешение. Депутатите просто нямат избор. Те ще трябва да си говорят.
Парадоксалното е, че подобни моменти, в които политиците са опрени до стената, могат да се ключът за разрешаване на други критични ситуации.
Хиперинфлацията през 1996 г., например, доведе до радикална промяна в държавата. Дотогава България правеше твърде колеблив преход към пазарна икономика и демокрация. След това тя тръгна категорично по пътя на реформите и към развития свят – в НАТО и Европейския съюз.
През последните две години България е в политическа криза, чийто изход не се вижда заради колебанията на избирателя между статуквото и промяната.
Дали пък парламентарната криза сега няма да отприщи нови процеси, които да извадят държавата от ступора, в който се намира?
Какво се случва с петролния разлив в Черно море?
