Хиляди се молят на Кръстова гора за изцеление, 76-годишна жена разказа за чудодейната сила
Хора идвайте на това богословено място, за да получавате от Господ това, което желаете, призова тя
Хиляди богомолците от цялата страна останаха през цялата нощ под открито небе на Кръстова гора с надежда за изцеление, а пред Нова телевизия 76-годишна жена разказа за чудодейната сила, която усеща на това свято място.
Днес Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва и началото на есента.
„Вярва се, че на този ден всички молитви биват чути, защото в нощта срещу 14 септември Господ слиза на Земята и изпълнява всяко искрено желание. С тази надежда и в търсене на спасение и изцеление хиляди българи се качват до манастира „Света Троица“ в Кръстова гора“, каза водещата на „Здравей, България“ Мира Иванова.
Мястото носи името заради легендата, че тук преди векове е заровена частица от самия кръст Господен, добавя колегата й Виктор Николаев.
Точно в полунощ бе отслужена и архиерейската света литургия. По традиция богомолците останаха през цялата нощ под открито небе с надежда за изцеление.
Счита се, че на днешният ден небето се отваря и молбите за здраве се сбъдват, каза пък репортерът Жоро Манев.
Край 12-те параклиса на 12-те апостола са разпънати палатки, добавя той.
„Идвам тук от 16 години защото мястото е богословено. Зареждам се с енергия“, споделя Живка.
„Аз съм на 76 години. Тук като се заредя, няма болка, няма лекарство. Чувствам сила, която не мога да опиша. Дъжд ли вали, студено ли е няма значение – на мен нищо ми няма. Хора идвайте, за да получавате това, което желаете. Господ дава на този, каквото иска и вярва“, каза още тя.
Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христово кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.