Почина най-богатият българин в САЩ - милиардерът Фил Филипов - Добрия диктатор
Шефкет Чападжиев прекъсна ваканцията си в България, за да изпрати стария приятел
Почина Фил Филипов – един от най-богатите българи в САЩ, известен с прякора "Добрия диктатор" заради желязната ръка, с която възстановява губещи предприятия. Той е издъхнал в дома си в Маями. Филантропът Шефкет Чападжиев, който е бил на лятна почивка в България, е тръгнал по спешност за САЩ, след като е научил за кончината на приятеля си, предава БГ-войс.
“Беше най-добрият ми приятел”, каза Чападжиев, преди да се качи на самолета. Погребението на Фил ще е в понеделник. В Германия, Чикаго и родното му село Стрелча се организират събития събития, които ще отбележат живота на Фил.
Освен много успешен бизнесмен от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от големите дарите в българската общност. Една от големите каузи, които подкрепяше до последно беше българската църква “Св, София” в чикагското предградие Дес Плейнс. Филипов участваше и в делегацията, която представи българската общност в САЩ пред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.
Най-богатият българин в САЩ: Никой не е умрял от работа (ВИДЕО) Историята на 76-годишният Фил е много пъстра и интересна. Той е определян за “най-мразения шеф в Германия”, емигрант и щастлив съпруг. Той дели времето си между Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин в САЩ.
Фил Филипов е едва на 17 г., когато бяга от България през 60-те години на миналия век. Но не казва, че е заради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, защото на Запад имаше и коли, и жени, и други работи, които не ни позволяваха в този режим”, откровен е той.
Минава през лагер в Гърция и после отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той дойде с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – много млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо със сигурност”, казва Чапата, който беше сред гостите на Фил в “Белажио”.
През 1966 година Фил започва като метач във фирмата за подемна техника International Harvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж.
През 1993 година фирмата е купена от Terex Cranes и става една от най-големите в Европа за производство на кранове и подемна техника. А Фил Филипов вече е президент на компанията.
10 години по-късно напуска и започва собствен бизнес – купува компании в тежко състояние и ги оздравява с брутална дисциплина.
Често го наричат Добрия диктатор. “Такъв съм – без колебание отсича Фил. – И съм много добър в лошо време. Знам как да организирам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крака. Последното в Германия “Атлас” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а сега печелим.”
Фил Филипов има заводи в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.
Българинът често влиза в сблъсъци със синдикатите – включително и тези в Германия, когато отказва да преговаря с тях като собственик на компанията за кранове “Атлас”. “Аз имам алергия срещу синдикатите, категоричен е бизнесменът. – Синдикатите не плащат на работниците. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си вършат работата.”
Фил обаче казва, че големият удар в живота му не е някоя голяма бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата съпруга французойка. “Късметът му дойде, като се запозна с Вероник”, казва Шефкет Чападжиев. А Фил не отрича. Според него след всеки успял мъж трябва да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил”. Двамата са заедно повече от 25 години.
Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж трябва да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори така – “Да бъде себе си. Да не забравя откъде идва. Да няма много фукане и най-важното е да знае, че нищо не е вечно.”
Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, казва, че никога не е успял да се почувства на мястото си. “Най-трудното дори и днес е да си чужденец. Много от младите, които са излезнали след 1989-а, разбират, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз самолет си купувам и няма с кого. 52 години след това винаги си чужденец. Никъде не е лесно да си емигрант.”
