Предимството Африка: Защо неразвитите страни са на практика недокоснати от COVID
От излишни мерки, през неработещите маски и забранени на Запад лекарства
По данни на СЗО за повече от 2 години активна пандемия, в Африка има 9.2 млн. регистрирани положителни проби за COVID и общо 173 900 смъртни случая. Това слага смъртността от вируса в най-неразвития регион на планетата ни на около 1.8% и то само ако приемем, че официалните данни са действителни, което пък предполага, че там скрита заболеваемост няма. Тези числа обаче са в рязък контраст данните за останалите континенти и засега официална причина за това няма обявена.
Така например в Европа досега са регистрирани общо 239 млн. положителни проби - данни, на които повече може да се има доверие, и повече от 2 млн. смъртни случая, с което смъртността на Стария континент възлиза на около 1%. Какво се случва, пита TheEpochTimes.
„Приемаме го просто за настинка”, казва Илиасу Ибрахим на 53 години, който работи за международни организации с нестопанска цел в Ниамей, столицата на Нигер – страна, която няма излаз на море и в която маларията и менингита с ендемични заболявания, а средната продължителност на живота е едва 63 години. Ибрахим отбелязва, че до момента не познава нито един човек, починал с или от COVID.
Така или африканците не се разболяват толкова често от вече сравнително новото заболяване, колкото европейците, или се разболяват, но не толкова тежко, че да го съобщят. При всички случаи Африка се справя значително по-добре от Европа и САЩ по отношение на пандемията и това е неочаквано. Гладът, бедността, липсата на чиста вода за пиене и редица друг фактори правят живота в много от местата в Африка на юг от пустинята Сахара изключително труден.
Многократно ни се съобщаваше от експерти, че развитите държави, където доходите са по-добри и живота по-лесен, се справят много по-лесно с пандемии заради напредъка на медицината. В този смисъл как е възможно толкова неразвити държави като Нигер да са на практика незасегнати от COVID в сравнение с Европа и двете Америки?
Помощ от специализираните червеи Хелминт
През 2021 г. в изследване, публикувано в Журнала по еволюция, медицина и обществено здраве, екип от учени от Медицинския център на университета в Дюк предсказаха, че Африка и останалите държави от третия свят ще видят много по-малко смъртни случаи, в сравнение с по-икономически развитите страни.
В проучването те обясняват как модерните хигиенни норми могат да причинят липса на биоразнообразие в човешкото тяло. Наличието на такава пък помага на имунната система да не реагира прекалено остро при външни вирусни или бактериални инфекции.
Според изследователите от университета Дюк един паразитен червей, който обикновено живее в червата на човека, се оказва много важен за начина, по който организмът реагира на COVID. Тези, които нямат в чревния си тракт от червя, познат като Хелминт, имат по-голям шанс да изкарат новото заболяване по-тежко.
И докато правилната хигиена несъмнено е важна, за предотвратяването на разпространението на инфекциозни болести, оказва се, не всички ефекти от спазването ѝ са положителни за здравето. Както демонстрира още в края на 80-те години на 20 век британският епидемиолог д-р Дейвид Страхан, прекомерното спазване на хигиена може да направи човека по-податлив на определени автоимунни заболявания.
По думите на друг лекар – имунологът д-р Уилям Паркър пък, който през 2016 г. публикува свой научен труд по темата с Хелминтите – „може да звучи гнусно, но те са отговорни за това да стимулират тялото да създава противовъзпалителни молекули, които пък подобряват имунната система”. В друг негов труд от 2021 г., където е съавтор, Паркър подчертава, че загубата на Хелминти заради прекомерна хигиена може да причини предразположеност към хронични възплания в тялото като например автоимунни заболявания и алергии.
А това потенциално може да обясни защо разликите между Африка и Европа са толкова големи по отношение на заболеваемостта от ковид.
Ивермектин
Друга причина за разликата би могла да бъде фактът, че в Африка употребата на лекарството Ивермектин и аналозите му е много често срещана. Медикаментът се използва масово за профилактика и лечение на т.нар. „речна слепота” – заболяване, което се причинява от паразит и води до проблеми с очите, а понякога – пълна загуба на зрение.
По отношение на ковид пък, употребата на Ивермектин все още е спорен въпрос, макар по света да има редица примери за това, че лекарството помага, поне при ранно приложение. През 2021 г. в Американския журнал по терапевтична медицина, публикувано проучване показа, че употребата на лекарството за лечение и превенция на COVID демонстрира положителни резултати. „Употребата на този медикамент ранно в с клиничното протичане на заболяването може да намали броя на хората, при които болестта протича тежко. Засега Ивермектинът остава спорна тема, но медици от цял свят съобщават за това, че са доволни от действието на лекарството, когато то се използва за ранно лечение.
Мерките, които влошиха ситуацията
Агресивните протоколи за контрол на пандемията, които бяха въведени в редица страни от „развития свят”, може да се окажат, иронично, причина за това ситуацията да се влоши. По-рано цитираният мъж от Нигерия – 53-годишният Илиасу Ибрахим, съобщава, че за последните 2 години е носил маска едва два пъти, но само за да избегне силни пориви на вятъра, вдигнали във въздуха прах, както и да избегне лоши миризми. По думите му, никой в Нигерия не е спазвал социална дистанция. „Поддържахме старите си навици”, казва Ибрахим.
А според последните проучвания изразътн „маските спасяват животи” просто не отговаря на истината.
Така например при почти всички случаи темпът на разпространение на заразата на места, където маските са били насилствено задължителни, е по-висок от места, където те не са били.
В проучване от 2022 г., публикувано в Жрунала по медицина, се сравнява смъртността между американския щат Канзас, където маските бяха задължителни още от самото начало, с други щати, където те не са били. Резултатът е изненадващ – там, където „предпазното средство” е било задължително, смъртността е била с близо 50% по-висока.
Както казва немският лекар д-р Закария Фьоген, който е един от авторите на изследването, маските правят така, че малките капчици, съдържащи вируса, които хората издишат, попадат в маската и впоследствие отново биват вдишвани и попадат в респираторната система. Така, по думите на д-р Фьоген, носенето на маска всъщност повишава вирусния товар.
Друго мащабно проучване от Дания, публикувано в Аналите по вътрешна медицина, открива, че няма статистически значим защитен ефект от носенето на маска, сравнено с неносенето ѝ. Още едно изследване заключва пък, че задържането на влага в т.нар. предпазно средство, повторната употреба на едно и също такова и лошата филтрация, могат да имат точно обратен ефект – да повишат риска от инфекция. И не на последно място:
Вирусът срещу ваксините
Макар ниските нива на ваксинация в неразвитите страни се представя като проблем на „глобално неравенство”, сега вече има достатъчно данни, които да покажат, че неваксинацията срещу конкретното заболяване всъщност може да се окаже, че предоставя по-сериозна защита на населението и да води до по-ниска смъртност.
Както обяснява д-р Джоузеф Меркола – авторът на „Истината за COVID-19” и лекар с дългогодишен опит, нивата на ваксинация в Африка, на юг от Сахара, са по-ниски от 6%. Така макар да представлява 17% от цялото население на Земята, Африка е „допринесла” откъм брой свързана с ковид смъртност само с 3%.
В САЩ официалните данните показват друга картина. Към 15 юли 2022 г. са регистрирани общо 1 350 947 странични реакции след ваксинация, съобщават от CDC и FDA през платформата VAERS. Към тези доклади се прибавят и общо 29 635 смъртни случая след ваксина.
Други причини
Може да има и други обяснения за по-доброто справяне на Африка с пандемията. Такова например е оптималния прием на витамин Д, който африканците получават директно от слънцето. Възможно е и да се дължи на това, че най-общо казано Африка е континентът с най-младо население, макар и това да не е особено похвално, а и също така – доста показателно за смъртността от COVID преди 70-75-годишна възраст. Най-вероятно обаче ниската заболеваемост се дължи на съвкупност от всички изброени фактори.
А развитите нации очевидно имат какво да учат от Африка за контрола на пандемиите.
Превод: Георги РУСЧЕВ
5 фини признака, че връзката ви се базира на химия, а не на любов
Сбъдна се мечтата на жителите на село Ливада, улиците им вече ще имат имена
Първата коледна картичка у нас е направена в Русе, вижте как изглежда
А колкото до хелминтите - който иска да се заразява с паразити да го предпазвали от тежко протичане на инфекции. Това звучи направо абсурдно. Дай да живеем като аборигени, да се ровим в калта и мръсотията, че да си стимулираме имунитета. То с тая цена на водата, обаче отиваме на там...
Не може една голяма част от хора от една територия даже и континент със своите специфики, като вируси и бактерии например да се премести в друга територия с други специфики и това да не доведе до непредвидими аномалии.В голямата си част населението на Африка живее и обитава местата където са се родили през целия си живот.
По този начин е по малко вероятно там да се развие пандемия от вирус например от другия край на света или това ако се случи се локализира по лесно.Африка е най затворения континент от към пътувания и междуконтинентална миграция най малкото защото вълната от емигранти от другите континенти към Африка е почти нулева.
Какво се случва в Европа, Азия и Америка .
Само отворете картата със самолетите които в момента са във въздуха над света и ще ви стане ясно за какво става въпрос.
Другият важен момент който се наблюдава в последните години свързан с свободното движение на хората по целия свят са големия брой на бракове и връзки между хора от различни раси и райони, чиито поколения са със сигурност с различни непридвидими и характерни генетики и например имунитет.
Когато някакъв вид животно или растение се пренесе и засели в съвсем друг за него район със сигурност настъпват промени в този район, включително могат да изчезнат или мутират цели видове растения или животни..Много такива аномалии са се случили когато в миналото хора от други континенти са открили и завзели Австралия например.
Друг фактор който влияе върху имунитета на хората е голямата консумацията на храни от различни краища на света а не от местни видове, което със сигурност оказва влияние.Обикновенно тези храни най малкото са третирани за да издържат във времето и пътуването, което влияе на качеството им и с това на самото здравословно състояние на човека.Друг важен момент е ежедневния стрес върху човека.Развитието на технологиите в света би трябвало да улесни живота на хората но от друга страна това влияе пряко или косвено върху все по големия стрес който пък влияе пряко върху здравословното състояние и имунитета на човека Физическата дейност на човека има стократно по малко негативно влияние върху него, колкото психическия стрес.Все по интензивното изменение на климата поради човешката дейност и взаимодействието му с природата го кара да прави усилия за да се приспособява към новата среда.Тези и много други фактори водят до изменение на средата в която обикновенно човек живее и се е родил и го карат постоянно да се приспособява към новите условия, което за жалост не всеки път ще се получава.
Винаги бъдещето на човека на планетата е било непредвидимо но в последните 100 години става още по трудно и неясно единствено заради самия него и неговата дейност, която в крайна сметка може би ще доведе до неговото унищожение.
Поради същата причина И В БЕЛОРУС НЯМА Ковид , нищо , че НЕ Е в Африка ...