Превозвачи и таксиджии на протест, блокират София и областните градове
Служители на градския транспорт в столицата излизат на шествие, искат актуализация на държавния бюджет заради скока в цените
София и другите големи градове ще бъдат блокирани от протестиращи. Днес превозвачите ще излязат на национален протест, съобщава Нова телевизия.
Планирани са блокади и по граничните пунктове.
В столицата сборните точки са три. Камионите ще спрат на входовете на София в района на магистралите "Тракия", "Хемус" и "Люлин".
Според бранша мерките срещу ценовата криза са закъснели.
Точно в 08:00 часа започва и блокадата на ключови места вътре в самата столица. Служители на градския транспорт излизат на протест. Те настояват за спешна актуализация на държавния бюджет заради скока в цените.
Недоволните ще се съберат на три места - "Лъвов мост", „Сточна гара" и "Петте кьошета". След това около 09:30 часа тръгват на шествие към Министерството на финансите, а от там сборният пункт е Министерският съвет.
Демонстрация са заявили и таксиметровите шофьори. Очаква се около обяд те да се съберат на жълтите павета.
Хвали се, че навремето е скъсвал Преслава от се*с
Мартин Кура е новият й мъж
18 пъти по-богат от крал Чарлз
Аман от дебили и малоумници дето прочели нещо "апокрифно" в нета основно руско и вече "истина ви казвам, аз съм и пътя и истината и живота"... жалка работа
Те да си карат камионите, автобусите и такситата, а за другото има по-умни от тях!
Как в цяла Европа пътищата издържат на трафика от тирове( в пъти по-голям), само при нас не става.Нали Бойко се хвалеше че всички са по европейски стандарт?!
Летиш над славянската земя!
Къде са гробовете на великите Воини - Отци!
Тези, които някога са паднали от ръцете на християните!
Съберете заедно всички синове,
Съберете се и им кажете моята песен.
За това как разпнат, мъртъв евреин
Безсрамно потъпква Моята и Твоята Земя!
Това удря много тежко по икономиката. Най-очевадният проблем, на първо място, е, че няма кой да работи. Има един много прост коефициент – на демографското заместване. Ако преди 24-25 години на всеки 100 човека, които излизат от пазара на труда – пенсионират се и т.н. – на тяхно място влизаха 120, които започваха да работят. България нямаше проблеми със запълването на социалните си фондове, с постъпленията в хазната и т.н. Имаше кой да работи, кой да плаща данъци, кой да произвежда добавена стойност. В момента през 2021 г. на всеки 100 човека, които излизат, влизат едва 60.
Ако в основата на демографската пирамида, където децата между нула и 4 години станат по-малко от 80% от онова стъпало, което е между 40 и 44 години – такава популация е обречена на гибел.
Населението на страната остарява от 60-те години насам, а от 90-те години преминаваме към страни със силно застаряваща структура на населението. Имаме определени профили на смъртността, ниска раждаемост и това са тенденции, заложени от по-рано.
По време на пандемията високата смъртност се измества и към по-младите. Това, че хората мигрират и не искат да раждат се дължи на една единствена причина – че не виждат своето бъдеще в България. Не всичко е пари, а въпрос на перспектива. Трябва да се подходи комплексно – както когато лекувате тежко хронично заболяване: акция, насочена срещу целия организъм. С раждаемостта е същото. Хората искат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда, даването на пари за насърчаване на раждаемостта не работи.
Затова всичко ще се случи, и ще случи скоро, и ще се случи именно така. Е, как именно ще стане – ние не описахме, защото виждаме всичко открито и се готвим да участваме в него.
И все пак, има вероятност този спукан балон да не е бил последен (а например предпоследен).(( Хайдегер метафизически се удивяваше – „ние живеем на една минута до полунощ, не, май още не, винаги това вечно „още не“…))
Но колкото и пъти да се проваляха очакванията за скорошна развръзка, това не означава, че тя никога няма да се случи. Краят може да се забави, но погледнете наоколо – навсякъде е пълно със знаци. Вероятно ще бъде отложено още веднъж – ще ни се размине, и тази твар отново ще се зарадва и ще се размърда, усещайки, че и този път ще има „все още не“… Допускам и че може би няма да се отложи.
Първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим. Още през 2015 г. Клаус Шваб пише статията „Епоха на адаптация“, в която поставя въпроса за необходимостта от глобално преустройство на света. Година по-късно в интервю за Zeit той подчертава, че движещата сила на новия прогрес няма да бъде държавата, а предприемаческите способности на отделния индивид. Казано така звучи приемливо и разумно. Но всъщност представлява оповестяване на глобалистката доктрина за унищожаване на националната държавна рамка и превръщането на държавите в безпомощни образувания за сметка на безпределната доминация на наднационалните капитали.
Борбата за бъдещето е да паднат и тези рамки. И решенията да се взимат от наднационални институции с глобален обхват. Виждаме очертанията на една антиутопия – планетарно население с достатъчен ресурс за препитание и удоволствия, и невидим глобален свръхелит, който диктува правилата. Великото зануляване“ представлява предложение-прогноза как да се ползва пандемията с коронавируса, за да се затвърдят процесите на глобализиране на света с целия произтичащ от това контрол над националните държави под предлог на осъзнаване на глобалните рискове за населението на планетата. От друга страна, чисто технологичните решения за сдържане на следващи бъдещи пандемии като цифров мониторинг, събиране на биометрични данни, алгоритми оценяващи здравето на гражданите предвещават нещо като техно-тоталитарен надзор. Такъв надзор още не е факт, но би могъл да бъде. Цифровата трансформация на обществото ще се задълбочи силно в посока на здравето, тъй като здравето е векторът, през който може да се стигне до всеки индивид, независимо от всякакви други различия – интереси, доход, възраст, местоположение. Ще се засилят например тенденциите към портативна диагностика в домашни условия, като пак стигаме до алгоритми, теле-общуване, наблюдение на отделната личност от гледна точка на общата сигурност, и механизми, софтуер, продукти свързани с глобалните мрежи. Възниква нов свят, контурите на който само можем да си представим.
Сателитите (не само България, но и всички останали като нея и нейните управници) не искаха да проумеят, че в края на миналия век те бяха въвлечени в една проста, но жестока игра, в която трябваше да играят уж важна роля: а именно да променят съотношението на силите в света и бъдат подготвени за „огневи цели“, когато се изострят един ден отношенията с Русия и с набиращия мощ и могъщество Китай. Затова те трябваше да бъдат събрани в европейските политически, икономически и военно-политически структури, за да бъдат държани под наблюдение и ръководени пряко и отблизо. Те бяха, така да се каже, мобилизирани още преди да се е наложило в подкрепа на Запада. Армиите им бяха почти напълно ликвидирани, но могат бързо да бъдат пооправени от тук-от там, за да бъдат хвърлени във война с Русия и да понесат ударите на руското оръжие. Виждаме как това става в Украйна и как САШ воюват с Русия „до последния украинец“. На всичките сателити е определена такава роля! И всеки длъжен да чака като пред заколение да му дойде редът, за да бъде хвърлен в огъня. Пък нека си мислят, че означават нещо за своите господари и че сега именно са придобили историческо значение. То какво значение може да има за света една държава, която не е способна да вижда с очите си реалностите и да си внушава, че означава нещо, когато я готвят за война „до последния й жител“.
Това е глобализацията, която аз наричам „глобализация на сателитите“. Другата глобализация – тази на великите сили бе недостъпна за тях, макар че ги залъгваха, че е и тяхна. Но не е!
Русия обяви своето възкресение от мъртвите, но тя знаеше, че за да влезе напълно в старите си владения и да започне да изпълнява полагащата й се роля на велика държава, е необходимо да измине известно време. То бе необходимо, за да могат всички да свикнат с новата ситуация, да се приспособят към нея, като приемат очертаващото се ново статукво и да не го нарушават. Както е ставало винаги преди и така се е гарантирал мирният преход към всеки нов световен ред.
Този път обаче се оказа, че кризата на капитализма е толкова напреднала, че системата е станала негодна да реагира адекватно на измененията, защото мисленето й се е забавило, умът й е залинял, изгубил е остротата си и трудно преценява какво се случва. В редица случаи капитализмът приема желаното за реално и допуска сериозни грешки. Вярно е, че правилата на геополитиката позволяват, докато трае междинния период на адаптации, да се провокират конфликти, разрушения, демонстрации на сила, но в същото време да се е провежда сериозна работа по новото регулиране на света, както и да се подготви разчертаването на политическата му карта и дори да се формира нова политическа риторика. Европа се оказа напълно изтощена икономически, военно и интелектуално, за да е в състояние да мисли адекватно и да действа съобразно новите условия. Непремереното разширяване на Европейския съюз и НАТО и особено с преобразуването на ЕС в пара държава с общи и задължителни за всички правила и закони бе като камък на шията, теглещ Европа упорито към дъното. Новите членове бяха твърде далеч от икономическия стандарт на големите държави и натовариха Съюза с грижата да бъдат теглени и подпомагани. А той беше неспособен за това, защото бе доста отслабнал и комай беше започнал вече да се клати и преплита крака от старческа немощ и неизлечими болести. Това създаде допълнителни вътрешни напрежения и породи в всичките държави (старите и новите членки) негативно отношение към „обединена Европа“ и Европейския съюз. Подобно отношение настъпателно ерозира европейските структури и постепенно обезсмисли и ЕС, и НАТО – колкото и великите сили да се мъчат все още да съхранят тяхното значение и сила.
Тогава Западът осъзна, че думите на Путин не са празни, а предупреждение, и тогава отново Русия бе обявена за заплаха за бъдещето на системата и „демократичните ценности“ и реши, че ще върне отнетото от нейната зона на влияние, едва след като я обезсили и разстрои функционалното политическо й единство.
В колкото по-безобразно състояние върнат тази държава, толкова повече проблеми ще възникнат пред възвръщащата влиянието си велика сила. Тогава и продължаващото противодействие с нея ще бъде малко по-лесно. Подчертавам това, защото такава именно цел е въведена от Запада в неговия проект „Украйна“, породил военния сблъсък с Русия. Този сблъсък е между Русия и Запада, но той не е само за възстановяването на руската зона на влияние, а началото на новото преначертаване на световната политическа карта и за установяване на нов световен ред. И по същество за фиксиране края на значението на Европа като глобален икономически, политически и военно-политически фактор в геополитиката. С нейното обезличаване се поставят под съмнение и Европейския съюз, и НАТО в сегашния им вид. Вижда се дори, че и ООН вече не може да бъде онази световна организация, която бе създадена да регулира отношенията и конфликтите между държавите, защото е нова йерархията им.
Тогава каква ще е участта на сателитите след края на глобализацията и революционните промени в глобалния свят?
Биха могли да се направят аналогии с времето след Втората световна война, ала те няма да са съвсем точни. Защото сега не е възможно да се установява нова социално-икономическа система от рода на тази, която СССР наложи в редица европейски държави, а после и в Азия. Но завърналите се в традиционните си сфери държави (в това число и България!) най-напред ще трябва бързо да осмислят миналото си и да означат основните грешки в него, а после и да преустроят политическите си системи, като сменят управляващите ги политици. Ще бъдат необходими без съмнение нов тип политици и държавници и те ще трябва в много кратки срокове да бъдат създадени и възпитани. Разбира се, ще се наложи и да пренасочат външната си търговия към нови пазари на стоки, услуги и суровини. Те ще излязат от Европейския съюз и от НАТО или по-скоро ЕС и НАТО ще ги изхвърлят от себе си, защото няма да са им необходими. Това ще доведе от сериозни вътрешно политически и икономически трусове. Трудностите ще бъдат доста големи, понеже веднага ще трябва да започне възстановяване на разрушеното и привеждането на целия живот върху нови основи, принципи и стандарти. И в нови общности от държави.
Формулата, по която се устройваше света досега, вече е изчерпана и скоро ще видим как този наш свят ще се промени радикално и ще придобие съвсем различен вид. Трудно е да се каже какъв ще бъде той. Но е напълно сигурно, че епохата на глобализацията по американски, която трябваше да събере на едно място държавите сателитите на великите сили, вече приключи. А и глобализацията на великите сили ще изглежда по различен от досегашния начин.
((Ще живеем в друга епоха и в свят суров, подреден по новому.))
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са СМЕХОТВОРНИ и нежизнеспособни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, ДОРИ И ЗА СЕБЕ СИ…
Колкото по скоро населението осъзнае че е вкарано в игра с НАГЛАСЕНИ карти , толкова по бързо ще отрезнее, ще последва такава афективна БУРЯ която не сме виждали от доста дълго време. Всепомитащата енергия на един потиснат и деморализиран народ. Ако ли не, ще продължи да се свива в черупката си, докато не се изпари в Небитието. При всяка екзистенциална криза, пред човек има две пътеки: окончателен разпад или въздигане от пепелта ...пепелта на несъстоялото се, пепелта на поколенията изпепелени и прогонени в тези ''преходни'' 30+ години. На знамето е написано: Freedom or Death ...защото другото не е живот.
В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест, нанасят се поражения, които непрекъснато се увеличават, това става все по-неовладяемо. Това е българската криза. Вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се правят трагични грешки....
Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация.
Human consciousness needs to be transformed radically, totally.
TO CULTIVATE ANYTHING is to become pseudo. Cultivation means you will be creating something around yourself WHICH YOU ARE NOT. Cultivation means you will create a split, cultivation means you will create a facade. Cultivation means you will live in a camouflage: you will be one thing and you will pretend to be something else; you will do one thing and you will say another thing.
Cultivation means you will repress. And it also creates a prison. When you cultivate something, you are imprisoned in it, because deep down you are just the contrary.
Everybody is in tremendous need of going in, but first the outer things have to be fulfilled. And those outer things CAN be fulfilled, but nations have to disappear, boundaries have to disappear. Now politicians won't allow that - because with the boundaries, they will disappear. They can exist only with nations. They can exist only if the people are kept in terribly bad conditions. Politicians are stupid, and people allow them because PEOPLE are stupid. I need not give you proofs, the whole history is a proof. Every day newspapers bring thousands of proofs. The state of the world, this hell that we are living in, is the proof.
Това удря много тежко по икономиката. Най-очевадният проблем, на първо място, е, че няма кой да работи. Има един много прост коефициент – на демографското заместване. Ако преди 24-25 години на всеки 100 човека, които излизат от пазара на труда – пенсионират се и т.н. – на тяхно място влизаха 120, които започваха да работят. България нямаше проблеми със запълването на социалните си фондове, с постъпленията в хазната и т.н. Имаше кой да работи, кой да плаща данъци, кой да произвежда добавена стойност. В момента през 2021 г. на всеки 100 човека, които излизат, влизат едва 60.
Ако в основата на демографската пирамида, където децата между нула и 4 години станат по-малко от 80% от онова стъпало, което е между 40 и 44 години – такава популация е обречена на гибел.
Населението на страната остарява от 60-те години насам, а от 90-те години преминаваме към страни със силно застаряваща структура на населението. Имаме определени профили на смъртността, ниска раждаемост и това са тенденции, заложени от по-рано.
По време на пандемията високата смъртност се измества и към по-младите. Това, че хората мигрират и не искат да раждат се дължи на една единствена причина – че не виждат своето бъдеще в България. Не всичко е пари, а въпрос на перспектива. Трябва да се подходи комплексно – както когато лекувате тежко хронично заболяване: акция, насочена срещу целия организъм. С раждаемостта е същото. Хората искат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда, даването на пари за насърчаване на раждаемостта не работи.
Това удря много тежко по икономиката. Най-очевадният проблем, на първо място, е, че няма кой да работи. Има един много прост коефициент – на демографското заместване. Ако преди 24-25 години на всеки 100 човека, които излизат от пазара на труда – пенсионират се и т.н. – на тяхно място влизаха 120, които започваха да работят. България нямаше проблеми със запълването на социалните си фондове, с постъпленията в хазната и т.н. Имаше кой да работи, кой да плаща данъци, кой да произвежда добавена стойност. В момента през 2021 г. на всеки 100 човека, които излизат, влизат едва 60.
Ако в основата на демографската пирамида, където децата между нула и 4 години станат по-малко от 80% от онова стъпало, което е между 40 и 44 години – такава популация е обречена на гибел.
Населението на страната остарява от 60-те години насам, а от 90-те години преминаваме към страни със силно застаряваща структура на населението. Имаме определени профили на смъртността, ниска раждаемост и това са тенденции, заложени от по-рано.
По време на пандемията високата смъртност се измества и към по-младите. Това, че хората мигрират и не искат да раждат се дължи на една единствена причина – че не виждат своето бъдеще в България. Не всичко е пари, а въпрос на перспектива. Трябва да се подходи комплексно – както когато лекувате тежко хронично заболяване: акция, насочена срещу целия организъм. С раждаемостта е същото. Хората искат да отглеждат децата си в сигурна и качествена среда, даването на пари за насърчаване на раждаемостта не работи.
You can go on hoping but you will always be moving into a mirage. The moment you reach the place you were hoping for, the mirage will disappear, you will be in utter despair. Out of your despair you will again hope.
Hope is just an effort to keep oneself alive somehow. You will again create illusion. And this is how the whole game goes on: you are in despair, out of despair you create an illusion. Out of illusion more despair is created, and out of more despair, more illusions. And one goes on from despair to illusion, from illusion to despair. You can step out of the illusion.
Очевидно хватката над превозвачите, която имат от дпс-герб е доста силна.
Мисля, че трябва да ги оставят да се накрещят и да увеличат тол таксите, защото тежките камиони разбиват пътищата, а не леките автомобили.
Междувременно ако пречат неправомерно на движението, извън обсега на протеста, да ги глобяват!