Светило в българската онкология стана част от екипа на КОЦ-Бургас
Комплексният онкологичен център в морския град е своеобразен „оазис“ на добри практики, почти невиждан в държавните лечебни заведения
Светилото в българската онкология проф. Галина Куртева стана част от екипа на Комплексния онкологичен център в Бургас – едно от най-бързоразвиващите се медицински заведения в страната. Тя има над 40 години опит в лечението на ракови болести и ще съветва специалистите в КОЦ по най-сложните и редки заболявания – такива, с каквито малко хора в страната са се сблъсквали. Репортер на Флагман днес се срещна с нея, за да разкаже тя с какво ще допринесе за развитието на Центъра, как ще е полезна за бургазлии и какво е бъдещето на онкологията у нас.
Проф. Куртева е родена в Мездра, но трудовия ѝ стаж преминава основно в Центъра по онкология, днешната Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология (УСБАЛ) в София. Тя е в Бургас от вчера и вече е успяла да се запознае с екипа от специалисти в Комплексния онкологичен център. Споделя, че е далеч от мисълта, че може да промени нещо в стандарта на лечение в КОЦ-Бургас, тъй като вижда, че е на достатъчно добро ниво, с достатъчно подготвени специалисти, които имат опит, познания и най-важното – желание да лекуват адекватно своите пациенти.
„КОЦ-Бургас е своеобразен „оазис“ за онкологията в България. За разлика от много подобни държавни центрове в страната тук има организация и развитие в положителна посока и това се дължи в голяма степен на ръководството в лицето на проф. Христо Бозов, с когото се познаваме от години. Това се дължи на няколко неща. Първо, че той не спира да развива Центъра и постоянно купува нова и модерна апаратура; Второ, защото има и амбицията изобщо да разработи такова място, каквото имате тук, въпреки че във врата му дишат два бъдещи частни онкологични центъра“, казва проф. Галина Куртева.
В КОЦ-Бургас тя ще осъществява т.нар. „Арбитражна консултативна дейност“. Това е нужно, защото има изключително редки онколигични заболявания, с които малко хора в България са се срещали. „Когато има такова или когато има съмнения какво да бъде лечението на пациента, аз съм на линия, за да дам своя съвет. Това е нужно не защото колегите са неподготвени, а защото в практиката действително има много заплетени и сложни случаи на редки заболявания, с които много от онколозите в България е нямало как да се сблъскат досега“, обяснява още проф. Куртева.
По време на разговора си с Флагман тя загатна за някои от най-наболелите проблеми в системата на здравеопазването у нас, подчертавайки, че би било добре, ако България следваше примера от развитите държави. Там, по думите ѝ, държавата се грижи за своите болници и на пазара почти няма място за частни инициативи. „В Белгия има общо два онкологични центъра. В единия съм била на място, там корпусът е дълъг близо километър, а само помещенията с лъчевата апратура и скенерите са с площ, колкото един площад. Всичко е концентрирано на едно място и се работи активно, но държавата пази тези центрове като структури, те са под нейна закрила. Работи се на ниво, което тук в България не можем да си представим. Хората не можеха да повярват, когато има разказвах за това как у нас има частни болници и като цяло как работи сисемата ни. Ако това не се промени, за държавните болници няма бъдеще. Добрият пример обаче може да се намери в КОЦ-Бургас“, коментира проф. Галина Куртева.
Тя разказа за една от инициативите, в които участва сега и която цели да подобри ранната диагностика и лечението на онкологичните заболявания в България. Става въпрос за участието на страната ни в Европейския план за борбата с рака – директива, която включва четири стълба – профилактика, ранна и качествена диагностика, достъп до лечение и квалитетни грижи за пациента. Основна задача на проф. Куртева е да успее да организира чрез този Европейски план, кампания за скрининг на населението за рак на дебелото черво.
„Нека не се лъжем – в България на практика няма ранна диагностика и това е проблем от години. Скрининговата програма, която искаме да направим, цели да включи цялото население на страната в определена възрастова група – между 50 и 65 г. Всички те трябва да преминат през бърз и лесен тест, който да покаже дали имат ранни признаци на заболяването. Той ще се провежда вкъщи с помощта на т.нар. „Кутия с информация за пациента“, предоставяна от джипитата. При положителна проба за т.нар. „окултна кръв“, за каквато ще тестваме, човекът ще има пълен контакт с лични си лекар, който пък ще е инструктиран как и къде да го прати за допълнително изследване. Организацията е много тежка, но е необходима и това правим в момента. Крайната цел е да при откриване на дадено заболяване, пациентът да може да реши проблема от рано, вместо да не знае и накрая да се налагат тежки и много скъпи интервенции“, разказа онкологът.
По думите ѝ такава кампания е направена преди години в скандинавските страни и сега те жънат успехите от това. Но ако в България такава не се направи сега, с помощта на ЕС, то има голяма вероятност това никога да не се случи. А ранната диагностика и превенцията – най-важните стълбове в лечението на онкологични заболявания, да останат на лошото ниво, на което са те сега у нас.