Кирил Петков отива в Киев, кани Корнелия Нинова и Христо Иванов
Ще ги поканя да отидем в Киев, защото не може човек да има по-информирано решение отколкото, когато е там, каза премиерът
Българска делегация с представители на четирите партии в коалицията заминава за Киев в следващите дни. Това обяви премиерът Кирил Петков пред Нова ТВ. Новината идва само ден, след като външният министър на Украйна Дмитро Кулеба постави изключително остро въпроса за военна помощ от България, а коалицията за пореден път се разтресе от вътрешни противоречия и червени линии.
БСП остават категорично „против”, „Демократична България” и „Има такъв народ” са „За” изпращане. Това определя на „Продължаваме промяната” ролята на балансьор в управлението, в опит да се намери компромис.
„Това правителство много пъти ясно е казало, че ние осъждаме агресията на Русия. Разбирам г-н Кулеба. Като Кирил Петков, не като премиер, за мен военна помощ е абсолютно правилното нещо да се направи. Но в случая съм премиер, имам коалиционни партньори, които имат ясни „червени линии” и моята задача, не е да се правя на най-смелият”, заяви Кирил Петков.
„В момента „Демократична България” казват: „Това е нашата „червена линия”, БСП казват: „Това е нашата „червена линия”. Трябва да помислим. Затова ще ги поканя да отидем в Киев, защото не може човек да има по-информирано решение отколкото, когато е там. Надявам се, че тази седмица, докато парламентът е в почивка, ние ще си свършим работата като лидери и всеки ще направи стъпка назад, ще помисли колко е важна стабилността на България, колко е важно за украинците. И каква трябва да ни е общата позиция, вместо да хвърляме червени линии и да махаме знамена”, заяви Петков.
„Надявам се, че и двамата ни коалиционни партньори ще стигнат до общ език, около който всички да се обединим. „Продължаваме промяната” ще бъде лидерът в този диалог”, каза още Петков.
Иска да се върне при бившия си
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
ПРЕДАТЕЛИ,И ПП, И ГЕР(П) Б.
Първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим. Още през 2015 г. Клаус Шваб пише статията „Епоха на адаптация“, в която поставя въпроса за необходимостта от глобално преустройство на света. Година по-късно в интервю за Zeit той подчертава, че движещата сила на новия прогрес няма да бъде държавата, а предприемаческите способности на отделния индивид. Казано така звучи приемливо и разумно. Но всъщност представлява оповестяване на глобалистката доктрина за унищожаване на националната държавна рамка и превръщането на държавите в безпомощни образувания за сметка на безпределната доминация на наднационалните капитали. Тоест бъдещето минава през обезправяване и обезсмисляне на националната държава. На този етап националната държава все още съществува, макар и в ролята на обикновена служба за сигурност на транснационалните корпорации. Държавите само осигуряват административни удобства в оперативен план на наднационалния капитал. Борбата за бъдещето е да паднат и тези рамки. И решенията да се взимат от наднационални институции с глобален обхват. Виждаме очертанията на една антиутопия – планетарно население с достатъчен ресурс за препитание и удоволствия, и невидим глобален свръхелит, който диктува правилата. Великото зануляване“ представлява предложение-прогноза как да се ползва пандемията с коронавируса, за да се затвърдят процесите на глобализиране на света с целия произтичащ от това контрол над националните държави под предлог на осъзнаване на глобалните рискове за населението на планетата. От друга страна, чисто технологичните решения за сдържане на следващи бъдещи пандемии като цифров мониторинг, събиране на биометрични данни, алгоритми оценяващи здравето на гражданите предвещават нещо като техно-тоталитарен надзор. Такъв надзор още не е факт, но би могъл да бъде. Цифровата трансформация на обществото ще се задълбочи силно в посока на здравето, тъй като здравето е векторът, през който може да се стигне до всеки индивид, независимо от всякакви други различия – интереси, доход, възраст, местоположение. Ще се засилят например тенденциите към портативна диагностика в домашни условия, като пак стигаме до алгоритми, теле-общуване, наблюдение на отделната личност от гледна точка на общата сигурност, и механизми, софтуер, продукти свързани с глобалните мрежи. Възниква нов свят, контурите на който само можем да си представим.
Цялата икономическа власт ще се съсредоточи в ръцете на световната финансова олигархия, напълно занулила значението на труда и реалния сектор в полза на виртуални манипулации с финанси. Всички граници, предлагащи в една или друга степен поливерсалност, ще бъдат премахнати, всички различия – отменени. В рамките на тоталната прозрачност ще изчезнат градациите на светлината и мрака, предмета и сянката. Световният ден на глобалния свят ще стане неотделим от световната нощ. Еднополярността ще се превърне в безполюсност, където вездесъщата диктатура на тоталитарно-либералното световно правителство ще настигне неподчинилия се във всяка точка на пространството, включително на виртуалното пространство. При това отмяната на границите ще реконфигурира не само полето на международната политика, но и различията между живота и смъртта, измислицата и действителността, виртуалността и реалността, миналото и бъдещето. Абсолютният ред съвпада с абсолютния хаос.
България все още живее в един номенклатурен полукапитализъм от периферно-компрадорски тип, в който социалната структура е съвсем ясна: има много тънка ципа от много богати, които стават все по-богати, имаме умираща средна класа – хора които с все по-голям труд успяват да реализират целите си, и простолюдие, което живее пред телевизора и от днес за утре.
Междучасието свърши, но се оказа, че имаме свободен час. И то не един, а два. Може да се каже и по-просто: българският елит, българската политическа класа (те така обичат да се наричат) вече не може да произведе нито една жива формула. Могат просто да сменят изпълнителите, но музиката е същата. Тази социална група, която се добра до властта преди 30 години, е в края на своята историческа валидност.
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са смехотворни и нежизнеспособни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си…
Но колкото и пъти да се проваляха очакванията за скорошна развръзка, това не означава, че тя никога няма да се случи. Краят може да се забави, но погледнете наоколо – навсякъде е пълно със знаци. Вероятно ще бъде отложено още веднъж – ще ни се размине, и тази твар отново ще се зарадва и ще се размърда, усещайки, че и този път ще има „все още не“… Допускам и че може би няма да се отложи.
А и да се отложи, трябва да живеем – да живеем сега – само че да живеем така, че да няма отлагане.
Едните дъртата, другите младата левица.
КОЙ НАРОД БЕ? ВЪВ ФЕЙСБУК ЛИ??????? ХАХАХАХАХАХАХАХ
Хайде, отивай си с мир, ако ли не, ще ядеш тоягата!