Пътните строители се готвят за протести пред парламента
След Великден ще станат безсрочни, предупреди шефът на Браншова камара "Пътища" Стефан Чайков
Пътните строители ще протестират в сряда пред Народното събрание. Ще посетим и министрите, които ще заседават наблизо, че все още парите за пътищата са в техните правомощия. Това каза в „Денят започва“ по БНТ председателят на УС на Браншова камара "Пътища" Стефан Чайков.
"Плановете са, ако не се намери решение тази седмица, да продължим с протестите, които вероятно след Великден ще станат безсрочни", предупреди той.
"С подписването на споразумението за прекратяването на тези договори през месец ноември миналата година, де факто и служебното правителство ги призна за законни. Имахме продължителна среща в петък с министър-председателя, в която той изтъкна, че иска вторичен контрол от парламента върху изразходването на средствата", заяви Чайков.
За извършена дейност държавата дължи около 1,1 млрд. лева и има възлагания за още около 1,2 млрд. лева, добави той.
„85 са фирмите в браншовата камара. Няма такава, на която да не се дължат пари“, подчерта шефът на пътната камара.
„Нито има пари, нито възлагания за ремонти по републиканската пътна мрежа е тя е в трагично състояние, на хората тепърва им предстоят пътувания и за тях ще бъде особено опасно“, подчерта той.
Чайков отрече протестите да са политически.
„Няма нищо такова. Активно водихме диалог с държавата без да има нужда да прибягваме до протестни действия, но видяхме, че това, което се случва в парламента, са само политически игри без ефективен резултат“, коментира той.
Шефът на камара „Пътища“ отрече твърдението, че фирмите са работили за сивия сектор, както и че са получавани аванси за текущи ремонти.
"Никога не са получавани аванси по договори за текущ ремонт и поддържане за целия период, в който аз се занимавам с пътно строителство. Аванси се получават по договори за нови обекти или за основни ремонти, там, където стойностите са много големи, и са необходими средства за предварителна доставка на материали и други причини", добави той.
По думите му няма доказателства за твърденията, че текущи ремонти са се изпълнявали за много по-малко пари и по начин, различен от възложения. АПИ възлага поръчки по определени количества работа по договори с определени количествени сметки.
„Вероятно ще се опитат да предоговарят с фирмите, за които се докаже, че са извършвали основен ремонт. Целта е понижаване на цената за конкретните пътни участъци“, коментира Чайков.
„Ако до 30 юни, както са подписани нашите споразумения, не ни се платят 100% от дължимите суми, договорите стават отново активни и може да претендираме за плащанията от АПИ от февруари и това ще натовари сметката с около 12-13 процента", добави той.
Шефът на "Пътища" обясни, че ако до лятото правителството не си изпълни ангажимента, данъкоплатците ще трябва да отделят още около 130 млн. лева за разплащане след съдебни процедури.
„В момента не се работи никъде (б.а. по пътищата). Ако ви се наложи да пътувате по автомагистрала „Тракия“ ще видите, че вместо със стоманени предпазни огради, е осеяна със стълбчета и червени ленти. Не знам такава система за обезопасяване на движението да има някъде по света“, подчерта Чайков.
Ще направим всичко възможно да обезопасим най-критичните участъци по най-бързия начин, каза той, след като водещата го пита дали е нормално да се правят ремонти през лятото.
Изключително талантлив младеж се бори за живота си
Обяснение в любов в Hell`s Kitchen
Голям обрат в "Ергенът"
Лоша новина за хората в стоманобетонната джунгла, спират санирането
Приеха бюджета на ДОО, пенсиите се увеличават с над 10 процента
След това идва първата национална катастрофа и тъмното време, през 20-те години започва гражданската война, която по български маниер продължава десетилетия с тиха българска подюрганена злоба...
През 60-те тази гражданска война затихва, което е заслуга на Тодор Живков, който със селски хитрости успява да балансира враждите. Но всичко това се срутва и в края на 80-те години започват пак историческите тъмни времена. Но това не е някаква срамна тайна, защото не сме изключение от множеството страни по света.
Истински суверенни са само държавите, които са или империи, или дълбоки провинции. Разбира се, че примерно Исландия е суверенна, защото е вечна географска периферия. Сомалия също е суверенна. А ние сме страна, която доброволно и с усмивка се е самоколонизирала.
И нали това беше мечтата на късните социалистически елити, които бяха колониални по своята природа – затова днешните им продукти са гнили и миришат лошо. Но всичко е по-скоро печално, тъжно и сиво, отколкото страшно. Светът, измислен от късната номенклатура в България, в момента догаря. Както догарят лявото и дясното, които са интелектуалните продукти на социалистическа България от 80-те години.
Лявото е либерално ляво и нищо друго не могат да си представят, другото е либерално дясно с пиночетовски изквичавания и елегантна фашизоидност. Големият въпрос е, че днешният български елит, с извинение, вече не е способен да произвежда нови продукти. Има и друг вариант – окончателен разпад на държавността, един уютен политически апокалипсис под звуците на Одата на радостта.
Представям си следната картина: правим автономии за всякакви етнически групи. И създаваме едни симпатични полурепублики по щатски модел.
Доган отдавна философства на тема как ние сме страна на регионите. Според него регионът, не държавността е важна. Можем да си представим едни приятни турски области, но не от турски държавен тип, а по нашенски.
Представям си и някаква еврейска автономна област, защото умните израелски евреи от България я смятат за своя втора родина, ако не и първа. Няколко български анклава трябва да има все пак – властта е в попа, кмета и даскала, момите са по списък, а ергените охраняват периметъра на селото. Токът идва от генератор, на камбанарията на църквата има картечница.
Нощем ергените ходят да крадат моми от съседното село, а най-смелите правят наскоци и набези по магистралата Европа-Турция, охранявана от натовски части. Нашите грабят тировете и се връщат с плячка.
Ще има читалища, където ще се сричат автори от Паисий до Владо Даверов. Ще има и местна промишленост – ще произвеждаме джапанки, презервативи, които ще изнасяме в Турция.
Ще има интелигенция, която ще познава всички букви от азбуката и ще умее да пише не с печатни, а с ръкописни букви. Това е късният български неофеодализъм. Ние ще минем през това тъмно място, като нация може и да не успеем, но като етнос сме неунищожими.
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи.
Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм.
Тези размисли са в резултат от моите наблюдения върху живота на днешния български културно-политически елит, който е на ниво примитивни форми на зоологически живот. В епохата на високата модерност да се срутиш до вулгарни етнонационализми, това е абсолютен регрес.
След това идва първата национална катастрофа и тъмното време, през 20-те години започва гражданската война, която по български маниер продължава десетилетия с тиха българска подюрганена злоба...
През 60-те тази гражданска война затихва, което е заслуга на Тодор Живков, който със селски хитрости успява да балансира враждите. Но всичко това се срутва и в края на 80-те години започват пак историческите тъмни времена. Но това не е някаква срамна тайна, защото не сме изключение от множеството страни по света.
Истински суверенни са само държавите, които са или империи, или дълбоки провинции. Разбира се, че примерно Исландия е суверенна, защото е вечна географска периферия. Сомалия също е суверенна. А ние сме страна, която доброволно и с усмивка се е самоколонизирала.
И нали това беше мечтата на късните социалистически елити, които бяха колониални по своята природа – затова днешните им продукти са гнили и миришат лошо. Но всичко е по-скоро печално, тъжно и сиво, отколкото страшно. Светът, измислен от късната номенклатура в България, в момента догаря. Както догарят лявото и дясното, които са интелектуалните продукти на социалистическа България от 80-те години.
Лявото е либерално ляво и нищо друго не могат да си представят, другото е либерално дясно с пиночетовски изквичавания и елегантна фашизоидност. Големият въпрос е, че днешният български елит, с извинение, вече не е способен да произвежда нови продукти. Има и друг вариант – окончателен разпад на държавността, един уютен политически апокалипсис под звуците на Одата на радостта.
Представям си следната картина: правим автономии за всякакви етнически групи. И създаваме едни симпатични полурепублики по щатски модел.
Доган отдавна философства на тема как ние сме страна на регионите. Според него регионът, не държавността е важна. Можем да си представим едни приятни турски области, но не от турски държавен тип, а по нашенски.
Представям си и някаква еврейска автономна област, защото умните израелски евреи от България я смятат за своя втора родина, ако не и първа. Няколко български анклава трябва да има все пак – властта е в попа, кмета и даскала, момите са по списък, а ергените охраняват периметъра на селото. Токът идва от генератор, на камбанарията на църквата има картечница.
Нощем ергените ходят да крадат моми от съседното село, а най-смелите правят наскоци и набези по магистралата Европа-Турция, охранявана от натовски части. Нашите грабят тировете и се връщат с плячка.
Ще има читалища, където ще се сричат автори от Паисий до Владо Даверов. Ще има и местна промишленост – ще произвеждаме джапанки, презервативи, които ще изнасяме в Турция.
Ще има интелигенция, която ще познава всички букви от азбуката и ще умее да пише не с печатни, а с ръкописни букви. Това е късният български неофеодализъм. Ние ще минем през това тъмно място, като нация може и да не успеем, но като етнос сме неунищожими.
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи.
Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм.
Тези размисли са в резултат от моите наблюдения върху живота на днешния български културно-политически елит, който е на ниво примитивни форми на зоологически живот. В епохата на високата модерност да се срутиш до вулгарни етнонационализми, това е абсолютен регрес.