Кирил Петков: За българския интерес е важно РСМ да бъде част от ЕС
Имаме много добра комуникация от двете страни на границата, каза още българският премиер
Премиерът Кирил Петков и българска делегация са на посещение в Северна Македония.
"Моето присъствие показва заангажираност на нашето правителство, по този въпрос трябва да имаме обединение. За българския интерес е важно РСМ да бъде част от ЕС, не може тази тема да я използваме за вътрешнополитически цели", заяви Кирил Петков.
"Българската общност в Северна Македония е истинският мост между двете държави. Вашето благополучие е гарант за добросъседските отношения между двете страни. Отношенията между двете правителства се подобряват. Македонският премиер Димитър Ковачевски също ме увери лично, че трябва да изкореним езика на омразата и българската общност в Северна Македония да се почувства напълно равнопоставена", заяви още българският министър-председател.
"Днес е денят на българската конституция – основен закон, който защитава правата и свободите на всеки един гражданин. Аз вярвам, че конституцията с конституционните права на българската общност са много важни", посочи той.
Премиерът Кирил Петков подари икона на Свети Иван Рилски Чудотворец на българския културен център в Битоля.
„Ако не работим заедно от двете страни на границата, има опасност проблеми, които сме имали през годините, да продължат. От друга страна има истинска възможност, ако се обединим, ако си протегнем ръцете във всички посоки с правителството на РСМ, имаме шанс да направим истински стъпки напред“, каза Петков.
Според него докато правителствата могат да работят по документи и различни дипломатически стъпки, които трябва да се направят, тук борбата е за сърцата и умовете на хората от двете страни на границата и това няма как да се случи на база на документи.
„Това трябва да се случи на база на общи действия, на сплотеност и на работа заедно. Това, което стана ясно в нашата коалиция, и в България като цяло, а мисля и от другата страна на границата в РСМ и в различни институции, че е време да загърбим разликите помежду си, защото стабилността на България, на РСМ, на Балканите зависят от тези общи действия“, смята премиерът.
Според него трябва да обърнем значението на термина „европеизация“.
„Нашата задача в момента е да обърнем тази дума и тя да има друго значение, използвайки общият потенциал, подавайки си ръка заедно този регион да стане най-бързо растящият в Европа. Трябва да надмогнем егото си, до някаква степен близка и не толкова близка история и да кажем, че е имало добри страни, имало е и не толкова добри страни. Време е да направим следващите крачки напред“, заяви Петков.
Заедно с него в Битоля са вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на външните работи Теодора Генчовска и представители на различни партии.
Хванаха лодки за мигранти на ГКПП "Лесово", декларирани като дюшеци
Братът на издирваната от ФБР Ружа Игнатова с тежки думи
Забравете за падане на визите от САЩ
Силно земетресение до България
Нов млад "лъв" е луд по нея?
През 2019 тя бе елегантна първа дама, а сега налага волята си
При това глобалният елит може да действа при всякакви условия: може да се внедри като опозиция, като технокрация вътре в системата, като икономически актьор, като на пръв поглед изолирани и спонтанни граждански инициативи, НПО (неправителствени организации), културни течения, образователни инициативи и т.н. Но всички те са управляеми сегменти на глобалната мрежа, управлявани от единен център. При това в условията на глобалната доминация на либерализма на отделните страни, все още настояващи за определен суверенитет, е изключително трудно да противодействат системно – нали всички правила в глобален мащаб са задавани от този либерален елит, поставящ своите принципи и норми във всички международни споразумения, декларации, актове, конституции и пр. Дори в ООН се приемат страни, които трябва формално да съответстват на изискванията на политическия Модерн, поне номинално. Това господство на либералите е представено в българскато общество неравномерно: то преобладава в икономическия и отчасти в политическия, административен елит, в медиите, в културата и в образованието. Но сред населението, напротив, тази линия не среща подкрепа, тъй като самото общество в неговия масов сегмент си остава традиционно. Оттук е и линията на конфликта на окупационния либерален елит срещу традиционните маси.
Истината за днешното българско държавно управление и за самата същност на днешната българска политическа система, разбира се, не е тайна за общоевропейската “супервласт” в Брюксел, и затова са така смехотворни всички опити „да се оплачем в Брюксел”.
Тъкмо напротив, българските компрадори и неоконолониалисти са напълно приемливи от идеологическа, морална и управленско-политическа гледна точка на Брюкселската власт. Колективен и ексклузивен субект на политическата власт в Българие е българската политическа класа. В противоречие с името си, това е една твърда, затворена корпорация, която има своята трудно подвижна периферия и почти напълно неподвижно ядро. В институционален план тази политическа класа има своето най-добре защитено ядро в т.нар. българска съдебна власт, подстъпите към която (социалните лифтове) работят само по роднинско-кланов метод. Относително по-динамична в институционален план е структурата “правителство”, където промени все пак са възможни, макар и изключително трудно. Най-волатилната част на българската политическа класа е т.нар. “парламент”, който има простата функция да придава формата на закон на непрекъснато променящата се воля на българската политическа класа. Това е весела, шумна и безотговорна дейност, която се извършва под непрестанния контрол на реалните центрове на политическата власт в страната (кланове и родове, фамилии, агентури, тайни общества от непрозрачен тип и отделни посолства). Безмислеността на т.нар. парламентарна дейност (която произтича от простия факт, че българския парламентарист не е нищо друго, освен икономически посредник), не пречи българския парламентаризъм да изпълнява своите фасадно-протоколни функции. Днес в България като висша форма на политическа успешност, като лелеяно встъпване в мистичното Царство на Властта се смята т.нар “влизане в Парламента”. Политическите институции на България днес съществуват без всякаква връзка със своята провъзгласена и обещана същност. Така цялата политическа механика на България може да се разглежда като един голям съвкупен комитет за уреждане на вътрешно-съсловни, предимно икономически отношения, в условие на защитеност от всякакви външни, публични обществени въздействия. Подстъпите към днешната политическа власт в България са надеждно барикадирани, тъй като са от реално съсловно-феодален тип. Целият претенциозен и шумен „български европеизъм” е прикритие на новата българска феодалност.
Духът на новите времена беше изгонен от България в края на 80-те и началото на 90-те години. Българското общество посрещна третото хилядолетие “на обратен ход” - носено от динамиката на една успешна демодернизационна вълна, която донесе неизчислими щети на огромното мнозинство от българите, но заедно с това и произведе златната управленска цитадела на 10-те хиляди избрани, които получиха правото да говорят не само от името на българската държавност, но и да управляват българската национална Съдба.
Със сигурност ще бъдат възпроизведени олигархизма и компрадорщината на досегашните управленски формули. Най-вероятно е - тъй като последните български правителства бяха par exellаnce комитети (своеобразни изпълнителни бюра) на българското нео-феодално властно съсловие за уреждане на вътрешно-съсловни въпроси, очакваното правителство да бъде от същия тип. И тъй като властта в България доста отдавна има своята цена (която впрочем непрекъснато пада), някоя по-влиятелна съсловна групировка може да плати между 10 и 30 милиона евро, за да си купи следващото българско правителство, като необходим инструмент за решаване на разни насъщни задачи.A “насъщните задачи” на всяка българска изпълнителна власт днес не могат по никакъв начин да бъдат други освен икономически. Проблемите на социалната защита в широк смисъл са табуирани в българското общество твърде отдавна, като всеки опит да се постави някакъв социален проблем е априорно заклеймен като рецидив на комунизма. Официалната идеология на почти всички български политически власти през последните десетилетия утвърждаваше две прости истини - че в едно демократическо общество, каквото без съмнение е българското - всеки получава заслуженото (т.е. Jedem das Seine), и че социалната структура в този смисъл е оптимална, и второ, същата истина, но изказана още по-просто във формулировка, удобна за масова пропаганда: “Драстичното разделение на бедни и богати е първо условие за успешно икономическо развитие на всяко общество”. Поради това днес в България не е прието изпълнителната власт да поема и да решава никакви социални проблеми, с някои малки изключения.
В този смисъл, от политическа гледна точка българският политически елит пребивава в сладка колониална дрямка - всички жизненоважни проблеми, които касаят националната политика, са извадени от компетенцията на българския политически елит и са доброволно прехвърлени в компетенцията на съответните западни учреждения (Държавен Департамент на САЩ, Департамент по Отбраната на САЩ, а също и съответните западноевропейски - предимно американски и британски - тайни служби).