Сделки с Хърватия ни спасяват при голяма криза с газа
Депутати със съмнения за ефективността на енергийните проекти на кабинета
Със сделки с Хърватия ще спасяваме газовите доставки при голяма криза. Това каза в отговор на депутатски въпрос по време на изслушването му в енергийната комисия в парламента министърът на енергетиката Александър Николов, пише вестник Сега.
По думите му, това ще става с прихващане на количества газ подавани от Азербайджан към страната от Западните Балкани по Транс-адриатическия газопровод (ТАР) и подаването им към България. По този начин има шанс да можем да заместим количествата, които евентуално няма да дойдат от Русия, но те ще бъдат с поне 40% по-скъпи. За „Сега“ министърът обясни, че сделките ще бъдат суапови и Хърватия ще получава същите обеми синьо гориво от други източници, включително и през LNG-терминала им на остров Крк, в Адриатическо море. Относно рисковете от спиране на доставките за България той каза, че когато ЕС вземе общо решение за спиране на вноса на нефт и газ, от Русия, то тогава ще се обявят подробностите по плана за алтернативни доставки
По думите му обаче, не бива да се рисуват катастрофични сценарии.
Министърът добави, че се водят преговори и за внос на газ през терминалите за втечнен метан в Турция и Гърция. Във връзка с плановете за диверсификация депутати от опозицията, основно от ГЕРБ и ДПС, с нескрито задоволство иронозираха министъра, като го призоваха да ги покани на 1 юли на откриването на завършеното строителство на интерконектора (IGB), свързващ България и Гърция, който е основната надежда на страната ни да осигури повече количества природен газ от алтернативни източници. Дори подложиха на гласуване предложението си, което не беше прието. Припомняме, че бившият премиер Б. Борисов още през 2009 г., след поредната газова криза между Украйна и Русия, обеща за кратко време този проект да бъде реализиран. В следващите над 12 години няколко пъти пусковият срок на съоръжението беше отлаган. В същото време дори по времето на пандемията правителството на ГЕРБ ударно изгради газопровода „Турски поток“ през България, за да се осигури руския транзит към Сърбия и Унгария и да бъде заобиколена Украйна. Николов от своя страна обясни, че ще бъде направено всичко възможно търговската експлоатация на IGB да започне преди следващия отоплителен сезон. Той поясни, че се водят преговори с Гърция как да бъдат насочени количествата, свързани с плановете на
Азербайджан да увеличи доставките на газ за Югоизточна Европа с 18% през следващия сезон.
На въпрос за проучванията за находища на нефт и газ в българската икономическа зона в Черно море, Николов отговори, че за блок „Хан Аспарух“ те ще продължат до края на годината.
Депутати от ГЕРБ поставиха под съмнение и ефективността на проектите на правителството, включени в Плана на ЕС за изграждане на завод за батерии за съхраняване на електроенергия, генерирана от ВЕИ и за използването на геотермалните източници на страната за производство на електроенергия. Според опозицията едни над 340 млн. лв. щели бъдат хвърлени на вятъра само за проучвания. В отговор Александър Николов обясни, че проектите били харесани от ЕС и са в синхрон с декарбонизацията на икономиката.
На въпрос относно аварията при ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“ министърът на енергетиката поясни, че тепърва ще се проучва какви са причините. „Последиците от аварията са тежки. По времето, когато се случила, проектният мениджър на ремонта е бил извън България“, припомни той. „Проблемите на ниво изпълнение са очевадни, поведението от страна на изпълнителя - също. От изпълнителя е поискана информация за случилото се. Пропуснатите ползи, по структурата на договора не са обхванати, няма да коментирам защо и как“, добави той. По думите му, пренебрегването на този важен проект за енергетиката е странно на всички нива.
„В следващите седмици екипът ще се фокусира да се избегнат всички възможни рискове при тестовете на другата машина в централата“, поясни той. Преди 3 седмици премиерът Кирил Петков обяви, че е разпоредено на МВР и ДАНС да проверят случая с аварията. „Договорът за ремонт на тази турбина е подписан през 2017 г. от ГЕРБ, но не с "Тошиба", които са производителите на машината. Щеше да е хубаво, ако договорите за ремонт са с производителя", каза тогава Петков
В началото на заседанието на депутатите първоначално не приеха дневния ред, състоящ се от една единствена точка за блиц контрол на министъра на енергетиката. От опозицията предложиха да има още една точка и да се обсъдят и промените в Закона за енергетиката. При прегласуването обаче дневният ред беше приет и не се стигна до дискусия по редакцията на закона.