Коя беше Дарина Павлова по времето на соца (СНИМКИ)
Навремето бъдещата Мадам „Мулти“ се подвизава като обща работничка в цех, където се сглобяват част от изделията, съставляващи автомата
Дарина Павлова отдавна намери място в списъка на най-богатите българки. Детските години и младостта на милионершата обаче минават под знака на бедността. Вдовицата на Илия Павлов е родена в Казанлък, а когато проговаря, разбира, че е осиновена. Нейните небиологични родители – Калчо и Донка, са обикновени работници в оръжейната фабрика „Арсенал“, а истинските си родители Дарина не пожелава да потърси никога.
Едва 16-годишна обаче остава полусирак, защото майка й си отива от скоротечна болест. Мечтата й тогава е да стане балерина, но татко й не успява да задели достатъчно пари, за да плаща месечната такса в местната школа. Когато завършва средното си образование, за няколко месеца Павлова започва работа в градската оръжейница. Работници от нейното поколение разказват, че навремето бъдещата Мадам „Мулти“ се подвизава като обща работничка в цех, където се сглобяват част от изделията, съставляващи автомата. Междувременно се включва и в самодейни театрални състави, а ролите, които й се падат, са все или на леки жени, или на манекенки. Само след няколко месеца Дарина успява да спести достатъчно и заминава за столицата, защото вече е приета във ВИТИЗ. Връща се в родния си град само за да изпрати баща си от света на живите, като в последните му мигове ангажира три помощнички да се грижат за него.
Източник: socbg.com
"... Мадам Мулти (Дарина Павлова) била ОБЩА работничка в цех, за сглобяване на КАЛАШНИЦИ"... !?
Малоумни писание. Общ работник в цех за сглобяване на калашници няма и не може да има, бе флагман чета смешни. A "след няколко месеца манекенстване" забогатява и отишла в София, е още по-тъпо, защото манекенки те през соца получава ха мин.заплата от 135 лева...
Какие же идиоти!
Хубаво е че може да има такива обрати в живота от сираче до охолен живот с деца и внуци.
И браво че не е забравила човека който я е отгледал а е намерила начин пълноценно да е обгрижван до края.