В 12 без 5 Симеон Дянков почука на вратата на големите играчи в Карнобат
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков събра на тайна среща с представители на едрия бизнес от община Карнобат, за да изслуша какви са проблемите им и да поеме държавен ангажимент за разрешаването им. Събирането стана днес следобед в ресторанта на тузарския хотел „Мираж“ край града, собственост на местния бизнесмен Стефан Бяндов, арендатор на язовири и общински съветник (виж видеоматериала).
Само екип на besove.bg разбра за срещата на големите с Дянков и успя да заснеме присъстващите. В това време цялата журналистическа гилдия бе заблудена от правителствените пиари, че вицепремиерът е на посещение във фабриката за ризи „Маркела“ и че оттам ще пристигне направо в археологическия музей, за да разкаже как се развива в държавата ни културно-историческият туризъм. За да се придаде по-голяма тежест на изявленията на Дянков пред репортерите, бе поканен и шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров.
Димитров се справи отлично с поставената задача да забавлява близо 30 представители на медиите пред музея в центъра, обещавайки, че всеки момент Дянков ще пристигне.
В това време – между 12,30 и 15,00 часа Дянков, областният управител Константин Гребенаров и депутатката Вяра Петрова, която ще е кандидатът на ГЕРБ за кмет тази есен, бяха седнали в крайградския хотел „Мираж“, за да чуят местния бизнес, който на практика през последните две години е смазан от данъчни ревизии. Нашият екип видя, че вътре е най-големият в бранша на винопроизводството и спиртните напитки в Югоизточна България – Миню Стайков, собственик на „Сис Индъстрийс“. Вътре беше колегата му от винпром „Славянци“ Жеко Жеков. Империята „Агрокорн“ на Ангел Ангел, който владее и обработва стотици хиляди декари земеделска земя и произвежда хляб, бе представлявана от наследника му Васил Ангелов. Вътре беше и управителят на фабриката за ризи „Карина“ Митрю Митрев, както и на „Маркела“, която в шие дамски блузи за износ – Дичо Кунев. Видяхме и собственикът на мандрата в с. Сигмен Юри Ценков и др.
Вътре са били и прозводители на селскостопанска техника. Всички са предупредили министъра какво ще последва от повишението на минималните заплати, след като самите фирми са във финансов колапс и едва издържат настоящия си личен състав, за да не съкращават хора. Настоявали са да се засили влиянието на браншовите организации при промени в нормативната уредба. Като цяло срещата е преминала в спокойно, тон не е повишаван. Не е тайна, че бизнесът именно на тези, които бяха вътре с Дянков най-много пострада от рестриктивната и безхаберна политика на настоящото правителство.
Посещението на Дянков бе изтълкувано като опит да се стоплят отношенията на големите играчи с ГЕРБ и евентуално те да помогнат в кампанията на Вяра Петрова като кандидат за кмет. На практика в „Мираж“ бяха хората, които могат от сега да посочат кой ще е следващият градоначалник предвид факта, че при тях работи почти 70% от населението, те държат и парите, колкото и малко да са им останали поради влошената икономическа обстановка.
Посещението на Дянков бе анонсирано от Пресцентъра на ГЕРБ в четвъртък като среща с граждани и бизнеса, която не е закрита за медиите, без да се посочва място и час, но всъщност нищо такова не се случи.
Дянков първо се видя с актива на ГЕРБ в заседателната зала на ОбС над ресторант „Савоя“ в центъра на града. Срещата бе закрита за журналисти. На излизане видяхме, че вътре са били Гребенаров, Петрова и колегата й в НС Стоян Гюзелев, както и доста млади лица.
В 12,30 Дянков е посетил фабриката „Маркела“, за което посещение разбрахме, че шивачките били събрани от къщите им, за да заемат работните си места в събота и при влизането на министъра да станат на крака и да ръкопляскат.
„Ръкопляскахме, а вземаме мизерни заплати, изобщо няма работа напоследък и ние си седим у дома, всичко беше нагласено“, каза участвала в „спектакъла“ кроячка.
Към 15,30 часа, вече след сглядата с едрия бизнес, Дянков пристигна пред археологическия музей, където нахока президента Георги Първанов, задето се намесвал в методиката за разпределяне на мизерните средства за повишение на пенсиите.
Дянков заяви още, че община Карнобат не била управлявана както трябва и изрази недоумение как може да се допусне подобен финансов дефицит. „Добре, че не управляваме държавата по този начин“, възкликна той, намеквайки, че червеният кмет Георги Димитров не се справя. В същото време няколко пенсионери опитваха да пробият път до него, но насъбралото се журналистическо множество попречи да попитат министъра дали ще им увеличи пенсиите. Кметът Георги Димитров посрещна високите гости пред вратите на музея и дори ги придружи в обиколката му до крепостта „Маркели“, за възстановяването на която общината спечели проект за над 4,5 млн.лв., но някакъв подпис на министерски чиновник половин година вече спъва старта му.
Когато министърът си тръгна, кметът каза на оредялото журналистическо присъствие, че в община Карнобат няма финансов дефицит.
„Не зная кой му го е казал на министъра. Ние сме общината с най-много спечелени проекти след Бургас, всички са финансирани и нямаме неразплатени суми по договорите за изпълнение“, каза Димитров.
Само преди две години България беше в тройката на най-бързо развиващите се страни в ЕС. Сега сме сред последните пет;
Само преди две години България по ръст на ПЧИ беше втора в света – след Хонконг. Сега сме сред последните.
Само преди две години България имаше бюджетен излишък над 3% и страната задели милиарди във Фискалния резерв и Сребърния фонд. Сега дефицитът е над 3%, а от фискалния резерв са похарчени над 4 млрд. лв.;
Само преди две години външният държавен и държавногарантиран дълг на България намаляваше ежегодно и достигна символичното ниво от 13,7%. Само за две години това правителство увеличи дълга с над 2 млрд. лева.
В анализ на ЕК за усвояването на еврофондовете към 1 май 2011 г. България е на 24–то място по усвояване на средствата от фонд „Регионално развитие”, на 25-то място от Социалния фонд, и на последно място по усвояемост от Кохезионния и Аграрен фонд. За сравнение: през август 2009 сме били на 14-то място.
За последните две години броят на заетите лица намаля с над 372 хиляди; безработицата се увеличи с 5.6% и нови 170 хил. човека останаха без работа; всеки трети младеж е безработен и търси реализация в чужбина. Броят на обезкуражените лица достигна 260 хиляди.