Ресторантьорите настояват за спешна среща с президента Радев и съдействие за спасяване на сектора
СЗБ и БАЗ молят за помощ след 2 години пандемична мъка
От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев.
В него те настояват за съдействие за спасението на сектор ресторантьорство и развлекателната индустрия. Публикуваме писмото без редакторска намеса:
"ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщаме се към Вас с молба за среща, на която да Ви запознаем с множеството проблеми, с които се сблъсква сектор ресторантьорство и развлекателната индустрия през последните повече от 2 години. Вярваме, че ще откликнете на молбата ни, а в следващите редове все пак ще Ви представим в резюме трудностите, през които преминаваме.
Считаме за безспорен факта, че секторите хотелиерство, ресторантьорство и нощните заведения бяха най-сериозно засегнати от пандемията с COVID-19 и въведените ограничителни мерки за борба с нея.
Нашият бранш претърпя огромни загуби, които достигнаха до 80% намаление на оборотите, след въвеждането на „зелените сертификати“ само за тесен кръг от дейности. Над 35% от служителите ни напуснаха сектора и се ориентираха към работа в браншове, които не са толкова рискови и не са на „първа линия“ при въвеждането на каквито и да е мерки.
Към момента нашият сектор на практика не може да се възползва от никакви държавни мерки за подкрепа. Старите такива бяха видоизменени така, че ние да не можем да кандидатстваме по тях. Мярката 60/40, например, е неизползваема, защото 30 или 40% спад в оборота в сравнение с 2019 г., на практика означават фалит.
И то в условията на чудовищна инфлация и повишаване на цените на ВСИЧКО. Реално най-засегнатият бизнес можеше да се възползва от тази мярка само след въвеждането на „зеления сертификат“, когато оборотите спаднаха с около 80%. Но ние от 2 години работим в условия на рестрикции или сме напълно затворени без да получаваме адекватна държавна подкрепа. Спадът с до 80% от оборота логично доведе до нова серия от фалити.
В момента вечерният час не е отпаднал за голяма част от България, а всички продължаваме да работим и с 50% от капацитета си. Т.нар. нови мерки са под формата на кредити и то при условия, които не се различават от тези на търговските банки, а на моменти са дори по-лоши от тях.
Отделен въпрос е, че търговските банки все по-рядко ни отпускат кредити, защото са наясно със заплахата от фалит, пред която всички сме поставени. Сметките за ток се повишиха няколко пъти, но рекламираната от държавата подкрепа или закъснява, или не идва, а когато дойде, реалното й изражение не ни позволява дори да се доближим до сумите, които плащахме за съответните месеци на предходната година.
В тази тежка ситуация се стигна до абсурда Националната агенция за приходите да изисква възстановяване на получени до момента суми за подкрепа, и то раздадени по критерии, направени от самата нея. Ние сме съгласни, че ако някой е злоупотребил с получените средства, трябва да ги върне, но сме категорични, че в масовия случай това не е така.
Но да се връщаме към създаването на критериите, да ги тълкуваме наново, след като фирмите вече са одобрени, както и да попадаме в междуинституционална бумащина, не считаме за редно. Както не считаме за редно да се пълни бюджетът с раздадените вече средства.
На всичко отгоре стартира разширение на „зелена“ и „синя“ зона в София, което също удари сериозно заведенията, които се намират на територията на районите, където това се случва.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Фалитите в туризма са ежедневни и хиляди загубиха бизнеса си и работните си места. Необходими са незабавни действия за минимизиране на щетите и спасението на бранша. Във връзка с гореизложеното, молим за съдействие в комуникацията ни с правителството и отговорните институции, от които зависи решаването на множеството проблеми.
Вярваме, че ще се отзовете на молбата ни за среща и се надяваме да успеете да ни помогнете да постигнем реални резултати за спасяването на важен отрасъл от българската икономика, какъвто е нашият бранш.
С УВАЖЕНИЕ:
Емил Коларов, Председател на Сдружението на заведенията в България
Ричард Алибегов, Председател на Българската асоциация на заведенията".
Мартин Кура е новият й мъж
18 пъти по-богат от крал Чарлз
1кг - 6-7лв , 200-250 кафета по 50ст, чиста печалба поне 100лв от 1кг.
Ако отидеш на заведение тогава, печалбата е над 400лв. ама висиш на масата на едно кафенце да се правиш на пич, защото толкова ти е отпуснала мама за деня :)))))))
Наистина сметките ти са без кръчмаря :))))
Стани кръчмар, щом си толкова напред с материала, тогава и персонала ти ще работи за ползу роду, а ти ще даваш по 5 лева на посетител за добре дошли!
Тотално опростачване на политиката и икономиката от "специалисти по всичко", каквито избирателите, такива и управляващите!
Хайде у лево с калкулатора отзад!
Искаш ли да ти сметна 1кг шопска? Дали излиза повече от 4лв за килограм? А 1кг шопска са 3 шопски с по една люта чушка отгоре, да доближи 350г. За алкохола да не отварям дума, че скоро един зареди туби ракия, вместо минерална вода в един хранителен магазин. Прекалено бързо потулиха случая, а схемата с наливният алкохол още върви
сиренето над 12лв., олиото и то 4-5лв.
Колко очакваш да струва шопската салата, та и да обслужване и приготвяне да остане, да не говорим, чистене, миене, ток и т.н.
В Италия ти вземат 2 евро за покривки....
Както е ясно на всички, Промяната е към по-лошо, ще си спомняте с носталгия Борисов, а тези "новите варвари" отдавна ще са се изнесли с кинтите!
Свободата предстои все повече да бъде ограничавана. И според мен проблемът не е толкова в икономическата проблемност, която се изостря, колкото от глобалния тренд, който се задава от функционерите на глобализацията. С други думи, светът навлиза в последната фаза на своята глобализация. След олигархията в България следва диктатура:
Диктатурата обаче няма да се нарича така, а ще се нарича режим на ред, твърда ръка на закона и творческо спокойствие в политически и икономически план. ... Когато диктатурата е отвътре - откъм обществото - тя не се възприема като непрекъснато пребиване с бухалки, а като спокойствие и ситуация, при която тъмните сили имат възможност да се развиват.
Ако са истински - с прясна квалитетни храна и хигиена, и порции - ще преливат от клиентела и няма да чакат на бюрократични временни кръпки!
Извращенията не спират!
Кирето кога ще върне незаконно получените пари?
„Майките“ от „Системата ни убива“ излизат на протест срещу правителството на Кирил Петков!
Копейкин ги довършва....
Аз съм капиталист!
Но капитализъм без конкуренция е експлоатация!
Казах....
- Да, но ние имаме повече от достатъчен - макар и печален - опит в тази посока. Трудно е човек да се гордее с това, но ние го умеем. Българският социум има и опит, и сръчност да живее в бездържавие. Това означава елитите, които те ръководят, да не са твои, а пък на селско и махленско ниво да се самоуправляваш. Това ние го умеем, макар и да не сме никак уникални - нали в света има доста племена, които живеят без държава и са се научили да оцеляват. Петте века робство са източникът на нашата огромна жилавост и устойчивост, ние можем без високи дялове на културата и без суверенна държавност да преживяваме. Но това е живот, във собствения си заден двор – до чушкопека, ракийката и жената на съседа. Такива етноси живеят извън историческото време и това е техният начин да бъдат вечни.
- Да, но превръщането на България в глобално евро-сметище беше просто цената, която субектът на властта тогава беше съгласен охотно да заплати, за да постигне целите си - защото Властта е винаги в името на Себе си. Тя е такава реалност, която не вижда причини за себе си извън себе си. Особен тип реалност - тези, които я притежават, могат да си мислят каквото си искат, но самата Власт като реалност е винаги при себе си и се разширява. Много добре помня как преди години, разговаряйки с представителите на това съсловие, те не криеха своята злобна, саркастична омраза към всички останали: „Народецът ли? Ха, ха, ха…". За 30 години това съсловие не произведе ли една зловеща реалност – две Българии, две паралелни култури, които днес се мразят и не са продуктивни?
- Да, получиха се два свята, те се раздалечават и единият от тях е излишен. И все пак всичко това би могло да бъде и нормално (макар и жестоко, разбира се), ако в обществото имаше класи. Класите, погледнати отвътре са нещо като светове, които могат и да не се допират. Но при цялата си паралелност класите свързват обществото и са части на нещо цяло. Сега нямаме части на цяло, имаме просто различни светове, които се разбягват в различни посоки. Тоест, социалната структура на България не е точно класова, ние нямаме истински класи. При нас тази цялост липсва, има само осколки, отделни части и парчета, които летят в хаоса - като след експлозия. Да , това са две Българии, две култури, които живеят на една и съща територия, но те просто си пречат. За сега те не успяват да намерят някакъв приемлив мотив за съвместно съществуване. Дори в едно кастово общество, каквото е индийското, кастите наистина не се допират, но имат механизми за общо съществуване. А нашите два свята просто не намират начин да живеят на едно и също място. Назовете тези два свята, обрисувайте ги?
- Едната, малката група, аз наричам българяни. Те присъстват в българската територия с правата и морала, прилягащи фактически на агресор. Това е малко хищно племе, което е завладяло своята територия и няма никакво намерение да преживява в някакви компромисни форми с другите - арийци срещу дравиди, конкистадори срещу маи, османлии срещу гяури и пр. Тоест, имаме отношение между агресор и подчинените нему. Това са неприкрити форми на антагонизъм с невъзможност за каквато и да е търпимост извън условието за абсолютно и безусловно подчинение от страна на покорения етнос.
- Разделянето на обществото на „агресор и подчинени" не мирише ли на гражданска война?
- Не, това съвсем не е начало на гражданска война, а е просто опит на Историята в България да живеят два различни народа, които говорят на един и същ език, имат обща територия, но обитават различни социални не етажи - а светове. Българяните могат ясно да бъдат описани като хора, тежко враждебни на всички останали, т.е на българите. Те са убедени, че са по-добрите, по-важните, те са хубавите, умните, енергичните, творческото начало - че са, всъщност, солта на Земята, но че Бог ги е наказал да се родят тук, а те могат да оправят Божията грешка като се легализират и другаде, оставяйки тук имотите си и своите управляващи. Това съсловие е тънката ципа на приемащите се за "първа ръка хора", които общо взето са пренесли всичко, което са могли на Запад. Връщат се тук само за да нагледат имотите си и тези, които им служат. Българи не са, но ако все пак успееш да ги уличиш в нещо българско, те се обиждат. Българяните започват колкото може по-рано да говорят с децата си на чужд език, българският е само за ниско-културно битово общуване, за разговор с прислугата - но не бива да се практикува публично пред хората. Иска им се децата им да не знаят български, за тях е чуждо всичко случило се в България през последните 150 години. Всъщност това са чужденци, които обаче нямат намерение да се връщат там, където са, а и истината е, че те нямат къде да се върнат. Техният генезис е тук, по нашите земи - това са хора тук, но от "отвъдното".
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура – една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си. На българите непрекъснато им се обяснява, че са нискокачествени, че са грешка на историята, че културата им не същества. В СУ"Климент Охридски" действа мощна академична школа, която доказва, че българската култура не съществува. Това се случва с добро финансиране и с добри позиции във върховете на родния културен живот. И това се доказва не просто на българите, а на децата им - че нашият културен проект не се е състоял, и че е просто една досадна грешка на Историята. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. Но не е изключено от този допир да лумне и един голям пожар , който да изпепели цялата държавност. Но това е най-ужасната, геополитическата възможност.