Азис мислел да се откаже от музиката
Кралят на попфолка не издаде в какъв момент точно е размишлявал за тази възможност
Азис мислел да се откаже от музиката. Това сподели самият той в предаването „Карай направо” по Нова тв. Кралят на попфолка не издаде в какъв момент точно е размишлявал за тази възможност, нито какви са били обстоятелствата, но пък с усмивка изтъкна, че може да се занимава с много неща. Трудолюбив е и има доста умения, така че няма да стои без работа.
„Отдават ми се много неща, а и не съм мързелив. Мога да работя на строеж, както съм работил, мога да продавам картините си, защото аз мога и да рисувам, мога да ти правя косата, да готвя, мога да гледам деца. Хора като мен гладни няма да останат – винаги мога нещо да върша”, сподели Азис пред водещата Диана Найденова.
Хитовият певец вярва, че човек е създаден, за да може да влиза в състояние на мимикрия и да оцелява. „Аз мимикрирам перфектно”, каза Азис. Може да се превърне в съвсем друг човек и да започне да живее по този начин много бързо. „Мога и с 2, мога и с 200, мога и с 2000”, сподели изпълнителят на „Точно в три”.
Азис, който на 7 март ще празнува 44-тия си рожден ден, се преборил с не малко трудности в професионалния си път и никак не му било лесно. Затова пък винаги е знаел, че ще успее. Още от малък бил убеден, че ще стане звезда. Сигурността му се дължала на преценката, че звучи различно, тъжно и умее да разчувства хората. От малък пеел индийски песни, много се доближавал до оригиналното звучене, и разплаквал тези, които го слушали. „Много иска повече толерантност. Аз пък имах нещастието да се родя и гей, и циганин, и бях и дебел... Имах нещастието да бъда всичко, което българинът мрази, и се преборих, по дяволите. Някак си успях. Стана чудо!”, каза Азис.
Като дете той често споделял убедеността, че ще стане известен с майка си, но тя не отдавала голямо значение на думите му. Казвал й го, когато тя го пращала до магазина. Отвръщал й, че като стане известен, няма да може да го прати, защото ще й неудобно, знаейки че всички ще го разпознават и ще искат да се снимат с него. Казал й го и, когато живеели в Германия. Тогава Васил, както е рожденото му име, сменил няколко работни места. Помагал и на майка си, когато била бременна със сестра му, да чистят летен театър в тамошно селце. В летния театър имало фризер, който Азис отварял без затруднения, но си взимал тайно не от скъпия сладолед, а замразено сокче. „Казвах й, че един ден ще имам мой си фризер със сладолед вкъщи. Тя не ми вярваше. Дойде време, в което мога да имам, но не смея зарази пустите калории. Животът е въртележка. Фризер не ми трябва, сладолед не смея да ям. Имам възможност да ходя до различни места, но не го правя, заради работата си. До Сърбия и Турция не мога да отида, защото на другия ден трябва да съм тук. Какво като можеш всичко, но нямаш време за нищо?”, каза Азис.
Певецът винаги е усмихнат и приветлив, но в личния си живот не допуска хора. Ако се случва някой нов човек да влезе в близкото му обкръжение, то ще е супер рядко, примерно един на годината. „Имам нечовешка интуиция”, каза той за това как е сигурен кого да допусне по-близо до себе си. Азис даже каза, че може да предсказва бъдещето, само като гледа някого. „Не забравяй коя беше баба ми!”, възкликна певеца с усмивка срещу водещата Диана Найденова. За себе си певецът също усеща нещата.
Кралят на попфолка обича да се усамотява. Всеки ден става към 6-7 сутринта, независимо дали е бил на участие до 4. Затова пък спи следобед - всеки ден, без да пропуска. Всички негови близки знаят, че той спи между 13 и 17 ч. „Мога цял ден да стоя по слипове и широка тениска, манджа къкри на печката, телевизорът се чува тихичко”, споделя Азис за идеалния си почивен ден. Можел да го изкара на дивана, да спи и да си готви. Няма необходимост да контактува в такъв ден. И как иначе, след като на участие се вижда с 400-800 човека.
Противно на очакванията, Азис не е суетен. Не му пука как изглежда. Даже никога не му е пукало. „Дори когато бях най-нелеп – 115 кила, с токчета и перука, изобщо не ми пукаше. В смисъл аз се харесвах... Гледай ги пък тези хора. Какво не ми харесват? Вие сте луди. Дори да не го харесваш, не ти ли е смешно, не ти ли е забавно. Забавлявай се. Какво си седнал тук да ме „хапеш”?!”, сподели Азис размишленията си тогава. Според него няма чак такова значение как изглежда, защото работата му не е да е красив и фин, а да накара с гласа си хората да пият, плачат, да се смеят, да гушнат близък, да си спомнят добро или лошо. „Да ти напомня да чувстваш”, каза Азис.
Всички домакини полудяха по този френски сладкиш – наслада за окото и коремчето
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.