Големите градове не ни правят по-депресирани
Оказва се, че непринудените социални взаимодействия, дори най-студените и безчувствените от тях, помагат за намаляване на психическото натоварване
На големите градове им се носи лошата репутация като на източници на стрес, които са причината за високите нива на депресия и психични заболявания сред техните жители. Ново прочуване обаче разкрива, че големите градове имат някои предимства по отношение на поддържането на добро психическо здраве в сравнение с техните по-малки алтернативи, пише Блумбърг.
Проучване, публикувано на 3 август в Журнала на Националната академия на науките на САЩ, използва математически модели и набори от данни, за да прецени до каква степен размерът на града и нивото на застрояване влияят на депресията.
Оказва се, че непринудените социални взаимодействия, които понякога ни се натрапват от големите градове – дори най-студените и безчувствените от тях, помагат за намаляване на психическото натоварване. Забързаните хора, разминаващи се по улиците на големите градове, поне виждат други човешки същества. В същото време не особено оживените малки градове не предлагат много инструменти за борба с депресията.
„Нужни са повече проучвания, но от това изследване могат да си извадят уроци градостроителите“, казва Андрю Стиър, докторант по психология в Чикагския университет и водещ автор на проучването. „Градостроителите в по-малките градове и предградия биха могли да използват тези изводи. В крайна сметка всичко опира до увеличаването на възможностите за социално взаимодействие“, казва той.
По думите му може да се използват нови и иновативни решения и технологии, за да бъдат накарани хората да се движат повече из градовете и да се срещат с други.
Стиър и неговите колеги са анализира четири различни набора от данни за нивата на депресия в различни градски райони в САЩ. Те са анализирали влиянието на фактори като образование, демографски тенденции, раса и нива на доходи върху нивата на депресия в по-големите градове. Последните данни са от 2019 г., така че те не включват потенциалното влияние на пандемията от COVID-19.
„Връзката между социалните взаимодействия и психическото благополучие постоянно се утвърждава в медицинската сфера“, коментира д-р Дан Йосифеску, доцент по психиатрия в Nathan S. Kline Institute for Psychiatric Research.
Според него локдауните, свързани с пандемията, правят изследванията по темата още по-важни.
„Големите градове имат някои предимства защото депресията и тревожността реално са свързани със социалната изолация. Това е една от причините пандемията да се отразява толкова тежко на психичното здраве“, казва той.
„Макар че в много отношения градовете са стресиращи, при тях изолацията е по-малка и хората имат повече възможности за общуване“, добавя Йосифеску.
Изтоник: Мениджър нюз
Трилърът с печално известната Габриела Славова продължава
