Созополската църква „Свети Апостоли и 20 000 мъченици" само с един аналог в света
Единственият аналог на созополската църква „Свети Апостоли и 20 000 мъченици” е в Пелопонес, казва Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, цитиран от агенция „Фокус”. По думите му – в момента църквата е на основи, които се проучват от екип археолози, но би било добре комплексът да бъде реставриран, за да го виждат посетителите в цялост.
Разкопките на целия обект се водят от доцент Кръстина Панайотова под егидата на Националния исторически музей.
„Първоначално беше разчистен прословутият Каструм Домини – крепостта на владетеля (такива са познати в Западна Европа, крепост на градския феодал), която е позиционирана на най-красивото и най-стратегическото място на града – носа на Созопол. Там е бил разположен и малък манастир, в който се установил дошлият, отказал се от светската власт брат на тогавашния византийски император – Атанасий Палеолог, който изградил този манастир. По неговата големина и богатство си личи, че са вложени невероятни инвестиции, каквито може да си позволи само един член на императорската фамилия. Манастирът е получил името „Свети Апостоли”, тъй като според средновековното предание, на този бряг стъпил Свети Андрей Първозвани, заедно с още двама – трима апостоли, които са започнали проповед на християнската вяра по нашите земи. От запазените императорски и патриаршески грамоти, става ясно, че манастирът имал по-дълго име „Свети Апостоли и Свети 20 000 мъченици”. Един преглед установи, че тези отдавна забравени дори в календара мъченици са от град Никомедия, които в 302 година са отказали да празнуват една победа на император Галерий, поради което са били обкръжени в града и изгорени по къщите им и храмовете. Този античен Батак е потресъл император Галерий и вероятно е станал без негово знание, защото няколко дни по-късно, издава прословутият Сердикийски едикт, от когото онзи ден чествахме 1700 години. С него се обявява религиозна толерантност в Римската империя към всички религии, включително и към християнската.
След това беше разкопана църквата и тук първоначално изумлението беше по-скоро весело, тъй като в основите на апсидата беше намерен зазидан много по-късно, след създаването на манастира, един флакон с френски парфюм от 1882 година. Следващите находки бяха погребение на млада жена с кесийка на кръста си. В нея имаше 55 монети, сечени от латинските императори в Константинопол от 1204 – 1263 година. Само по себе си това е уникално, тъй като в християнски гробове не се полагат никакви предмети, тъй като се вярва, че човекът е дошъл гол на този свят и такъв трябва да си отиде. Постепенно археолозите разкриха църквата и сега, макар че все още има вътре да се довършат разкопките, тя удивлява първо с размерите си. Тя е дълга 24 метра; най-голямата от църквите по това време ХІІ – ХІV в. е 18,60 метра. Още едно свидетелство, че е имало императорски пари при изграждането й. Тя е била постлана с много скъп зелен мрамор. Сводовете й са подпирани от мраморни колонади, което също е голяма рядкост. Тази църква, направена по най-добрите константинополски образци, но тях отдавна ги няма – останали са провинциалните реплики. Константинопол сега е Истанбул и изключвайки „Света София”, са оцелели много малко византийски църкви. Единственият аналог на нашата църква е една църква в Нистра, на полуостров Пелопонес”, каза Божидар Димитров.
