Ковид едва не уби медсестрата на Тато
С коварния китайски вирус се преборили успешно и всички членове на фамилията ѝ и сега цялото семейство на майорката от УБО имали солидно количество антитела
Майор Ани Младенова – легендарната лична медицинска сестра на Тодор Живков, едва успяла да се измъкне от лапите на Ковид-19. В продължение на няколко седмици една от най-близките жени до бившия Първи живяла в същински кошмар и мислела, че краят ѝ е все по-близо, пише вестник Ретро.
С коварния китайски вирус се преборили успешно и всички членове на фамилията ѝ и сега цялото семейство на майорката от УБО имали солидно количество антитела. „Пущината не ни подмина и нас. Разболяхме се и аз, и мъжът ми, а чрез внучето, което ни гостуваше, предадохме бацила и на сина и снахата.
Слава Богу, те тримата изкараха много леко болестта. Детето дори нямаше никакви симптоми“, споделя Младенова, която години наред като орлица бдеше над здравето на генералния секретар на ЦК на БКП и беше най-довереният му човек. Двамата със съпруга ѝ предвид възрастта им изключително трудно преминали през коронавируса. Тя не знаела за себе ли си да се грижи или за него.
Цяла седмица мъжът ѝ поддържал температура от близо 40 градуса и не се повлиявал от никакви антибиотици или лекарства. Положението било критично и трябвало да ги приемат в болница, но съпругът на Младенова категорично отказвал.
В отчаянието си медсестрата на Тато дори решила да издири координатите на нашумелия покрай коронавируса скандален доц. Мангъров, но инфекционистът отказал посещение в дома им в Банкя и се съгласил само да говорят по телефона.
В крайна сметка Ани и съпругът ѝ извадили късмет и успели да прескочат трапа. В момента Младенова е вече на 73 години, но се оттегля от обществения живот на страната след 1989 г., когато е и уволнена от поста си. За здравето на Тодор Живков тя се грижи в продължение на 16 години – от 1973-та до 1989-а. Срещата им е съвсем случайна, но и по време на службата си, а и досега Ани продължава да му бъде вярна и отказва да сподели тайните му, които е отнесъл в гроба. „И срещу 100 хиляди няма да проговоря“, отсича тя в едно от малкото си интервюта.
„Завърших техникум за медицински сестри, а после полувисше медицинско образование. Родителите ми бяха санитари във ВВМИ, никога не са били членове на БКП, както и аз дълго време. След като завърших, почнах работа като операционна сестра в Александровска болница в Клиниката по уши, нос, гърло. Шефът проф. Кабакчиев ми даде идеята да кандидатствам за работа в Правителствена болница. Одобриха ме след 6-месечно проучване.
Веднъж ми се обади проф. Пухлев, че трябва да идем в дома на пациент, контингент на Правителствена, да направя гама-глобулин. Чак в колата ми каза, че отиваме при Живков. Помислих, че става дума за члена на ПБ Живко Живков. После разбрах истината. Бях го виждала само по портрети и манифестации.
Страхувах се, не смеех да допра памука, камо ли да пробода кожата му. Но той ме успокои: „Е, не съм изял никого досега, влизай, не се притеснявай“, спомня си Ани за първата си среща с Живков, след която ѝ предлагат да я назначат за негова лична медсестра. Когато я уволняват през 89-а, тя дълго време стои без работа. Днес живее скромно в Банкя и е прекъснала всички връзки с наследниците на Бай Тошо.
