С училище от 1 септември можем да излезем от кризата в образованието

Пътищата най-общо казано са в по-голяма гъвкавост в цялата ни система, категоричен е Диян Стаматов, снимка: Вестник Труд

Ключови думи: Диян Стаматов, новини, Флагман, Бургас

Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СОУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България. Той даде интервю пред вестник "Труд".

- Как преминава учебният ден месец след началото на учебната година в условията на коронавирус, господин Стаматов?
- Той не е само в рамките на началото и края на часовете, защото постоянно си изпращаме помежду си различни сертификати за деца, които са с COVID. След това правим списъци до РЗИ и тази динамика е от началото на учебната година, върви постоянно - включително и събота и неделя. До момента при нас има карантинирани 10 паралелки, което обикновено се случва след края на учебния ден за следващия. Общото навсякъде е, че ръководството се стремим да информираме много бързо класовете, родителите и учителите за преминаване в дистанционно обучение на съответния клас. За учителите това изисква техническо превключване на ресурса, който използват. Другото особено е, че все още не сме започнали с извънкласните си дейности, които са любими на учениците, заради забраната за смесване на потоци. Спортните занимания, които винаги сме имали, не се реализират. Носенето на маски в учебното време е голямо изпитание, защото за големите това е сериозно бреме. Те виждат, че в обществото не се носят маски, а ние постоянно им говорим да ги носят. И действително училището отново се превръща в лошия герой за такъв символ, какъвто е маската. Но се съобразяваме заради това, че те не мога да стоят 7 часа винаги с маска. Влагаме сериозно разбиране, но всичко зависи от самия учител в класната стая. Ако той предложи всички да са с маски, вероятно никой не отказва. Дали децата да са с маска в час зависи от препоръката на учителя. В общите части трябва да са с маски, по време на междучасията.

- Допълнителни пари, за да посрещнат училищата разходите си в пандемия, отпуска МОН, ще се справите ли със ситуацията?
- Пари са ни необходими най-вече за дезинфектанти, на много училищата са необходими все още въздухопречистватели, хигиенните материали поскъпнаха изключително сериозно. Причините са различни, но това е факт. Тези три основни параметъра са важни, за да можем да се справим с COVID до края на годината. В някои училища ще може да се използват и за облекчените тестове, които са с близалка или със слюнка. Този казус с тестовете е малко специфичен, поради факта, че някои родители имат критично отношение. Но има смисъл да се използват тестове, само ако групата от желаещи е от 70% нагоре.

- Как стоят нещата при вас - какво казват родителите?
- При нас направихме опит през януари за анкетиране на родителите, но със старите тестове с клечка, което не се харесва. Вероятно с облекчените ще бъде по-различно. Същият поглед имат и колегите от съюза на работодателите и директорите.

- Може ли да стане практика тестването в училище?
- Колегите в 51-во училище направиха опит с тестването на един клас, но със собствени средства. Това нещо може да се направи еднократно. Един тест е около 5-7 лева и зависи броят на хората, които се тестват. Училището не може да покрие този разход. Това не е планирано в нашия бюджет. Какъв е смисълът обаче - когато в клас има дете, което е с грипоподобни симптоми, може да се тества паралелката и да се види дали говорим за COVID симптом или е просто грип. Ако е COVID, веднага класът се карантинира. Но ако е грип, няма да има притеснения за всички и да се налага дистанционно обучение за всички. Нагласата е да се предложи такова нещо. Сред учителското и родителското съсловие има доста неположително настроени хора, които твърдят, че не е добре да се прилагат тестове. Просто не искат. Ние общинските училища сме в една много трудна ситуация, защото тук намират място всички деца - и на антиваксъри и на привърженици на ваксините, и трябва да намерим пресечна точка. Затова, когато анкетирането покаже висок процент, може да се предложи, но тестването може да се случи само при условие, че това са пари извън нашия бюджет.

- София влезе в тъмночервена зона, но мерките не засегнаха училищата, дори напротив - директорите нямат точни указания какво да правят, докато в другите области не е така - защо?
- След сериозен дебат директорската колегия в страната заставаме изцяло зад децентрализацията на решенията за преминаване към дистанционно обучение, но при много ясни и конкретни правила. В момента РЗИ-тата не се разписали как точно и при какъв процент да преминава дадена паралелка, випуск или училище в дистанционно обучение. И реално се оказва, че аз като директор решавам дали това да са 30,35 процента или 20, или 25 процента, а в насоките на МОН е записано 10 процента. Има такова разминаване и е опасно. Не е ясно и за колко дни трябва да излязат децата - 5 или 10 дни. Има нужда от точно указания, за да няма този разнобой, който сега е повсеместен. В резултат на дългото дистанционно обучение в много класове бяха натрупани изключително сериозно дефицити. Типичен пример за това е седми клас и начален етап. Трети клас е другият типичен пример - има деца, които не можаха да завършват присъствено нито една от тези две години, в които учим в пандемия. Това е основната причина - колкото може по-дълго да бъде присъствено, за да има ефективност на обучението.

- Причината е разбираема, но правили се изключение за София, в останалите градове също имат натрупани дефицити?
- Цифрите показват следното - около 200 паралелки са карантинирани в София от общо 6000, което е твърде нисък процент, за да се преминава на цялостна ротация към този момент. Следим изключително стриктно отсъстващите. Ако процентът е повече от 10 за няколко дни, можем да предприемем преминаване за определени дни. Не трябва да забравяме, че децата са си деца и те в такова променливо време, като това, много по-лесно могат да се разболеят от настинки. Опасно е да искаме да се сме в дистанционно, не защото не са затворени молове и ресторанти. Не е необходимо да противопоставяме обществения сектор на училищния, а по-скоро да отстояваме много стабилно присъствено преподаване на децата, за да не загубят в перспектива уменията си.

- Ако трябва да направите сравнение между отсъствията по това време миналата година и преди пандемията дори, повече ли боледуват учениците сега?
- Трудно е да се каже с точност, но отсъствията на учениците в първите две седмици са малко на брой, а след това скачат много нагоре. Първата седмица и втората може би нямахме отсъстващи ученици, след това най-вероятно привържениците на дистанционно обучение биха казали, че са се разболели, затова отсъстват. Но истината е, че нашата образователна система не е създадена да бъде дълго време в дистанционен формат.

- Ваши думи са, че сме изправени пред сериозна криза в образованието - има ли път извън нея?
- Пътищата най-общо казано са в по-голяма гъвкавост в цялата ни система. Там, където се налага дистанционно, да се прави, но много бързо да се връща в присъствено обучение. Другият път е да няма толкова сериозна закостенялост по отношение на ваканциите, които си знаем, че са регламентирани и са като определени от Бог, и точно тогава трябва да сме във ваканция. Също би могло да се направи сериозен дебат върху промяната на учебната година, промяната на началото u, за да може да се използва ефективно това учебно време. Времето от първи септември нататък е много добро за знания. Знам, че родителите веднага биха скочили, че тогава ще ходят на евтини почивки, но пред тях и ситуацията, в която се намираме, по-добре за всички ни е добра гъвкавост в началото на учебната година и натрупването на знания тогава.

- 15 септември е толкова знакова дата в календара, мислите ли че има воля за промяната u?
- В момента има иновативно училище като емблема за нещо много добро - голяма част от тези училища започват на 1 септември като част от учебния план. Спортните училища у нас винаги също са започвали на 1 септември, за да могат да използват доброто време. Дали има политическа воля - макар че винаги се е твърдяло, че образованието е приоритет, няма на този етап политик, който да поеме твърд ангажимент за промяната. Независимо от недоволството, което ще настане, ние трябва да си даваме сметка, че COVID ситуацията е много сериозно изпитание за всички системи.

- Вие като председател на съюза на работодателите в системата на народната просвета, бихте ли предложили промяната?
- Няколко пъти сме обсъждали тази идея на отраслов съвет. Според мен е необходима такава гъвкавост. Не е казано, че навсякъде трябва това да се случи, но е много добра възможност за наваксване на пропуснатия материал. Удължаването на годината след 15 юни за учениците в нашата страна е много по-неблагоприятно заради метеорологичното време. Но не е така през септември.

- Какъв процент от учителите отсъстват и мотив ли е това София да не се минава централно на ротация?
- Отсъстващите учители и невъзможността да бъдат заместени с други е сериозен проблем. При нас днес отсъстват най-много трима души, което на 120 е съвсем нормално. Тук във всеки едни момент отсъстват по едни-двама човека. Хубаво е, че много голяма част от колегите, въпреки говоренето за ваксините, се ваксинираха. При нас са 50 процента. Липсата на ваксинация при останалите я отдавам на лоши послания от страна на здравните служители, на личните лекари, защото не са малко колегите, които споделят, че отиват на консултация с личния лекар и той им казва, че не е добра да се ваксинират, защото им изтъкват някакъв аргумент. Да, това е личен избор, но този личен избор в България се превръща в кауза, което не е добре. Европейските параметри показват 70-80 процента ваксиниране на обществото, докато при нас може би достигнахме критичния си процент, над които едва ли ще надскочим занапред.

- Какво се случва със списъците със заместващи учители?
- Има специалности, по които няма как да има заместващи. Това са природният цикъл от дисциплини физика, химия, веднага след това биология, там няма хора, които да са свободни, за да дойда да заместват. По-лесно е да се намерят и за заместване, и за назначаване, колеги в начален етап и по другите общообразователни предмети. Има банка с чакащи кадри в Регионалното управление на образованието - току-що пенсионирани или от други сфери. Има кадри в нея. Но аз лично предпочитам да използвам вътрешния ресурс от колеги.

- Да излезем за момент от COVID темата. Тази учебна година завършва първият випуск, чиито знания и умения ще бъдат оценявани по новите учебни програми, но всичко ще е на фона на 2 години пандемия - какви резултати очаквате?
- Този випуск за пръв и за последен път се явява на държавен зрелостен изпит, те не знаят преди това как е било. Правилата, по които дванадесети клас завършва сега, са изцяло нови, те започнаха още в осми клас. Според мен решението вторият държавен изпит, особено в професионалните гимназии да бъде по избор на професия, е много добро. Това дава възможност на тези гимназии наистина да прилагат професията, която са учили, докато много години това изобщо не се залагаше. Колкото до общообразователните училища е хубава възможността за избор в профилите, в зависимост кой е най-силният профил за ученика. Най-вероятно учениците до последно ще се колебаят относно този втори държавен зрелостен изпит, но тези от тях, които искат да кандидатстват с друг предмет, биха могли да се явяват и на трета матура. Тази година очаквам да са по-малко децата, които избират трета матура, защото ученето на профил е много сериозно нещо. Първо много часове, после материалът е доста задълбочено изучаван. Учебните предмети, по които се учи профил, са три или четири, така че всеки един ученик трябва от рано да се ориентира.

- Можем ли да очакваме новите възможности да пренаредят предпочитаните досега предмети за втората матура - английски и география например?
- Последователността е чужд език, география и по-малко математика. Най-вероятно и сега ще се повтори това. До голяма степен зависи от преподавателите на какво ниво са в съответното училище, заради любимия учител се избира и профилът.

- Важен въпрос е дали заплатите на учителите ще продължат да растат, както беше в последните няколко години - ще настоявате ли за това?
- С колегите социални партньори сме убедени, че трябва да продължи тази тенденция. Политически въпрос е с колко ще се увеличи. Но също така сме обединени около това да има ясно средства за очакваните повишения на тока, водата и горивата, защото има опасност тези увеличени разходи някои училища да не могат да ги покрият. Предложението на директорите е да се увеличи разходният стандарт с 20% за следващата година съпоставимо с тази, като половината да са за издръжка, а другата за увеличението на работните заплати. Увеличението на заплатите не е самоцелно, в момента е постигнато такова увеличение, че средната брутна работна заплата в страната е малко по-ниска от учителската. Това трябва да се запази по отношение на очакваната инфлация. Ако се вдигне с 20% единният разходен стандарт за ученик, съвсем спокойно би могло да има 10-15% увеличение на заплатите на учителите и почти толкова за издръжка.