Взеха от олигарха Банев плажа „Дюни-юг” заради дългове и немарливост
Правителството отне от олигарха Николай Банев концесията на морския плаж "Дюни-юг". Причината е, че фирмата му "Хелио-Тур-С" АД не е платила концесионната си такса за 2010 г. и системно не изпълненява задълженията си за санитарно-хигиенно поддържане и благоустрояване на плажа, за осигуряване на необходимите санитарно-хигиенни съоръжения, питейно водоснабдяване и плажни принадлежности. Това съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.
Правителството упълномощи министъра на регионалното развитие и благоустройството да предприеме действия за събиране на дължимите суми по съдебен ред, както и за приемане на обекта в 30-дневен срок от датата на прекратяване на концесионния договор. След това той ще бъде предоставен под наем или на концесия.
По времето на соца "Хелио-Тур-С" бе държавна фирма, управлявана от червения активист Петър Петров. Тя беше доста апетитна хапка, защото в активите й влизаха къмпингите "Веселие", "Градина", "Каваците Юг", "Черноморец" и "Златна рибка". Банев успя да я вземе по време на т. нар. масова приватизация, която ще остане в историята като най-големия грабеж в новата история на България. Тогава няколко приватизационни фонда прибраха боновете на милиони българи и с тях изкупиха срещу хартия, а не реални пари огромни държавни активи. Банев купи държавната фирма чрез своя фонд "АКБ Форест", а договорът бе подписан от тогавашния вицепремиер от СДС Петър Жотев.
През 2009 - 2010 година бяха извадени на публична продан 2475 квадрата на къмпинг „Каваци", тъй като Банев бе задлъжнял към софийската фирма "Пластон-21" ЕООД с управител Стоян Шатов. По време на делото като присъединен взискател се появява и "Агенцията за следприватизационен контрол". Първоначално съдия-изпълнителят Тодор Мавродиев бе обявил цена от 478 502 лева. На първия търг в края на 2009-а обаче купуваче не се явиха. На втория търг цената бе свалена с 80 000 лева.
Банев нашумява в средата на 90-те години на миналия, когато създава приватизационния фонд "АКБ Форес - социален", който сега все още се търгува на фондовата борса под името "АКБ Корпорация", макар в портфейла му да не е останало много. Тогава чешката "Форестинвест" го кредитира с 3.5 млн. лв. и благодарение на усилената реклама той се превръща в един от най-големите по набран капитал. По-късно чужденците твърдят, че не са си получили заема обратно, но протестите им не постигат много.
Чрез фонда Банев придобива дялове в дружества като "Декотекс" - Сливен, "Елма" - Троян, "Изида", "Полимери" и др. По-късно увеличава участието си в девненския завод като купува от Агенцията за приватизация 24% срещу 13 млн. долара. После се оказа, че по сметки на "Полимери" са го чакали 6 млн. долара. Приватизира и курорта "Русалка". Повечето от изброените компании остават под контрола на Банев и досега, но не и под шапката на "АКБ Корпорация", където по време на масовата приватизация отиват боновете на хиляди хора.
Управлението на холдинга, а и на повечето дъщерни дружества, не блести с особено добра слава. Достатъчно показателна би била дори само кратка разходка из архивите на вестниците от края на миналия век: "Държавата иска несъстоятелност на "Полимери"", "Булбанк иска фалит на "АКБ корпорация", "СИБанк иска фалит на "Русалка" и т.н.
Имената на неговите компании се появяват около голяма част от къмпингите по Черноморието - "Градина", "Каваците", "Златна рибка", повечето от които очакват частично застрояване. Името му се свързва и със скандалите около строителството в Иракли, което предизвика сериозни протести от екоорганизации. За кратко той беше и издател на вестници и собственик на няколко футболни отбора.
През последните години ситуацията около Банев е малко по-различна, макар подозренията за източване на дружества все още да има. За сметка на това той е считан за един от най-богатите българи. За това говорят светските му изяви, пищната му сватба и скъпите подаръци за съпругата му Евгения и особено впечатляващият му автопарк, където почетно място заемат неопределен брой луксозни Maybach.