Даваме Бургас за пример във ВиК сектора, 16 млрд. лв. ще трябват за инфраструктурата в цялата страна
Средно за страната може да се каже, че загубите на вода са между 60 и 70%, а около 60% от системите още са с етернитови тръби
Десетата международна конференция "Намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи" се провежда в Слънчев бряг в този момент. По този повод Флагман.бг разговаря с председателя на Българската асоциация по водите проф. д-р инж. Димитър Аличков.
- Проф. Аличков, колко милиарда лева са необходими, за да се подмени цялостно ВиК мрежата в страната, да бъдат завършени водните цикли на общините и да се разреши проблемът със загубите на вода?
- Първо трябва да се изясни какво се има предвид под загуби на вода, защото всеки, който се сблъсква с използването на водата, има някаква визия за това. ВиК операторите се водят от методиката на Международната водна асоциация и в нея са дадени критериите и начинът, по който трябва да се изчисляват тези загуби. В най-общия случай не трябва да си мислим, че те са нещо, което изтича отнякъде. Действително имаме изтичане на водни количества от дадена водоснабдителна система, но в същото време имаме освен тези чисто физически загуби и така наречените търговски загуби, които се формират от това, че ВиК операторите не могат да получат съответната възвръщаемост в парични средства в резултат на кражби на вода, неточност на водомерите, неточно отчитане и редица други такива въпроси. От тази гледна точка ние сме Българска асоциация по водите, която обединява в себе си редица корпоративни членове, каквито са ВиК операторите, но наред с тях имаме и проектанти, строители, работещи във ВиК сектора... Тези хора трябва да се съберат и да дискутират първо какво се разбира под този термин „загуби на вода“. В много случаи има популистки разбирания за това, че загубите на вода са големи и е необходимо да бъдат предприети и вкарани редица средства с подмяна на ВиК инфраструктурата. Действително този проблем го има и той се явява именно от това, че в много случаи имаме остаряла довеждаща и разпределителна инфраструктура, която е необходимо да бъде подменена или реконструирана. Необходимите средства за цялостна подмяна на ВиК инфраструктурата в България са от порядъка на 16 млрд. лв., които са огромна сума. Една от целите е намаляването на загубите на вода, които са показател за ефективността на ВиК инфраструктурата.
- Не е ли абсурдно, че Бургас е сочен за пример, тъй като загубите на вода били под 60%? Какво значи 60% загуби, колко са загубите на вода на другите места в страната ни?
- Средно за страната може да се каже, че загубите на вода са между 60 и 70%, някъде има между 50 и 70%. Пак уточнявам, че това не са само загубите на вода, които изтичат от водопроводната мрежа. Това са разликите между това, което се подава по водоснабдителната система и това, което се инкасира, в тях се включват и търговските загуби, които в никакъв случай не са 10%, както в някои случаи се приема.
- Управлението на ВиК-Бургас от инж. Ганчо Тенев е давано за пример в цялата страна, Вашата оценка каква е като експерт?
- Моята оценка е положителна първо защото във ВиК-Бургас работят редица специалисти, които имат необходимото образование, знаят какво се очаква от тях и как трябва да се управлява ВиК инфраструктурата. Това е и един от факторите, които могат да водят дадения оператор напред. Има редица примери, в които липсват или трудно се намират кадри, които да вършат работа. Една съвременна инфраструктура е сложна, включва все повече в себе си иновативни технологии и изисква съответния подготвен персонал за това. В това отношение мисля, че Бургас е един добър пример.
- Управлява ли се, според Вас, ресорното министерство от специалисти, тъй като контролът на ВиК ресурса е изключително сложен процес? Трябва да знаеш кой язовир да изпуснеш, в кой да съхраниш дебит – през последната година се уверихме в това. Как да се реши този проблем – визирам яз. „Камчия“ и кризата, която застрашаваше Бургас?
- Разпределението на водните количества от язовирите се извършва от Министерството на околната среда и водите. То се следи и от всеки един мениджър на ВиК структура. Правят се прогнози както на наличните водни количества, така и за потреблението в период от време напред. Планирането трябва да бъде както дългосрочно, така и краткосрочно, защото далечните прогнози при някои фактори се променят. Но ако се следи и се предвижда, не би следвало да има кризи. Още повече когато говорим за големи населени места, какъвто е и Бургас.
- Какво мислите за решението за осигуряване на резервно водоснабдяване, каквото ще има Бургас чрез язовирите „Порой“ и „Ахелой“?
- Това е експертно становище си трябва да почива на конкретни както хидроложки прогнози, така и на прогнози за потреблението. Винаги е по-добре да има резервно водоснабдяване за големите населени места. Единствено анализът на риска може да каже доколко е целесъобразна една такава инвестиция, или не е, почивайки на прогнозите.
- Какви са Вашите наблюдения – справи ли се ВиК холдингът с управлението на ресурсите за времето от неговото създаване?
- ВиК холдингът така, както е замислен, считам, че може да оправдае очакванията по отношение на това, че може да насочи определен ресурс към ВиК оператора или съответно място на базата на обективна оценка на трудностите, които изпитва даденият оператор, даденото населено място или конкретна водоснабдителна система. По този начин могат ефективно да се вкарат средства там, където е необходимо, а не по чисто технически съображения или конюнктурни такива.
- Не е ли по-добре ВиК дружествата да се децентрализират, каквото е и желанието на голяма част от кметовете – да преминат под тяхно ръководство, на местно ниво да се определят ценовата политика, да се правят отчисленията…
- Този въпрос много се дискутира. На много от кметовете им се иска да бъде точно по този начин, особено на тези, които имат локално водоснабдяване от водоизточник да кажем, обезпечаващ дадено населено място. Трябва да знаем обаче, че цената на водата по принцип е нещо, което е по-различно от стойността на отделен продукт. В цената на водата има голяма степен на солидарност на хората, които живеят в даден регион. Представете си малките населени места, до които за да се доведе вода, аз да бъдат отчитани, трябва да имат много дълга и сложна ВиК инфраструктура. Цената на водата за тези населени места би била абсолютно непоносима, ако те не са свързани в по-голяма група от хора – да кажем големите градове, които по този начин правят регионална цена, която е поносима за всички хора, живеещи в даден регион.
- Има ли статистика каква част от страната ни все още е с остарелите етернитови тръби – мит ли е, или е доказано, че те са канцерогенни?
- Има едно схващане за етернитовите тръби, че били канцерогенни. Проблемът с тях не е точно от този порядък – че са опасни и влошават качеството на водата не е доказано. В света има единични изследвания, но в България няма такива доказателства, така че това е мит. Проблемът с етернитовите тръби е, че те в голямата си част в населените места са строени в началото на 60-те и 70-те години на миналия век. Вследствие както на възрастта, така и на качеството на уплътнителните материали, на връзките най-често, има големи и малки течове, които не осигуряват водоплътност на системата. От там произтичат и големите загуби на вода, реалните загуби.
- Каква част от страната все още е с такива тръби?
- В някои от населените места, където се изпълниха водните цикли, известни със строителството на ВиК инфраструктура проблемът до голяма степен е елиминиран. Но в други населени места, както и във външните довеждащи водопроводи и цялата система има в много голяма степен, може би над 60%. Постепенно на база на оценка на загубите и мерки за реконструкция те ще бъдат подменяни.
Става много напечено в "Ергенът"
