Драгомир Божков за ужаса на 11 септември: Облакът ме застигна, изглеждах като зомби

Помня две неща – полицаите и пожарникарите, които са се качвали нагоре в сградата и детето му, седнало върху куфар, споделя Драгомир Божков

Ключови думи: атентати Ню Йорк, Световния търговски център, атентат, Драгомир Божков

Облакът ме застигна, изглеждах като зомби. Това каза пред бТВ бизнесменът Драгомир Божков, който работил в Световния търговски център, но оцелял след атентата на 11 септември. 

Божков заминава за Ню Йорк с туристическа виза. Есента на 2000 г., офисът му вече е на 33-я етаж в Световния търговски център. 27-годишният българин прави частен бизнес в САЩ със свои приятели.

„Този ден, както винаги, пристигнах в 8:15 ч.  в офиса и даже си комуникирах с офиса ни тук в София, имахме да решаваме проблеми за някакви клиенти“. Тъкмо се бяхме разгорещили и почувствах нещо като земетресение. Нямаше системи, които да пищят, противопожарни. Нищо. Тишина. Асансьорите очевидно бяха паднали, но ние не знаехме. Бяхме на 33-я етаж, това са 150 метра над земята“, спомня си Драгомир.

По думите му е имало сериозно количество пушек в коридорите, а евакуирането на сградата е било твърде бавно.

„Американците са много организирани. Това, ако беше на нашите ширини, сигурно щеше да има едно стълпотворение, виждали сме ги такива неща. Тук не – хората чинно си чакат – полека лека, надолу, огромна опашка. Аз съм слизал надолу почти 40 минути“, добави той.

През цялото това време пожарникари са се качвали нагоре.

„И така до 9 и нещо, когато осъзнах ужаса на цялото нещо, защото долу беше всичко - асансьорите, дъждовалните системи, някакви грозни гледки“, добави българинът.

„Бях целия мокър. Минах по една пресечка от 150 метра и сграда падна. Облакът ме застигна. Изглеждах като зомби. Успях да изляза от града пеша. Жена ми определено време си мислеше, че съм мъртъв, успях да ѝ се обадя. Гледам – хора се редят на такава фиксирана линия, те не бяха затворени. Но, като ме видяха как изглеждам, казаха: „заповядай“, сподели Драгомир.

Казва, че случилото се е променило живота му в личен план, както и плановете на фирмата му, САЩ и света, като цяло.

Всяка година от 11 септември помни две неща – полицаите и пожарникарите, които са се качвали нагоре в сградата и детето му, седнало върху куфар.

Две години по-късно той си тръгва, но няколко пъти се е връщал в Америка. В момента би се върнал там: „Те са свободни хора - гарантирам и със самочувствие“, обобщи Драгомир.