Станете част от празничната програма на Бургас, посветена на Съединението
Бургазлии и гости на града ще се поклонят пред подвига на героите
С ритуал по издигане на националния флаг на Република България и флаговете на Европейския съюз и на Община Бургас ще започне празничната програма в Бургас на 6 септември.
Тази година се навършват 136 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия и героичните дни на Сръбско-българската война, в която се решава съдбата на българското съединистко дело. В паметния 6 септември 1885 г. българският народ реализира идеята за съединение на разпокъсаните от Берлинския конгрес земи, населени с българи и прави крачка към възвръщане териториалното единство на младото българско княжество.
Събитието ще започне в 10:30 ч. на пл. "Атанас Сиреков". Тържествата ще продължат и пред Паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк (до Военен клуб-Бургас). В 11 ч. там ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на всички герои, дали живота си в борбата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Веднага след това ще бъдат положени венци и цветя на признателност към всички, паднали в Сръбско-българската война от 1885 г. и довела до Съединението на България.
Празничната програма ще продължи с концерт на ПФА „Странджа“, който ще се проведе от 11.30 часа на площад „Атанас Сиреков“.
Ако си мислиш, че си играч - стани змийски дояч
На 6- Септември всички Българи отбелязваме Съединението на България.
След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.